От всички форми на гражданско действие само националният граждански протест може да промени политическото устройство, каза бившият министър-председател Иван Костов в публична беседа на тема "Силата на гражданското действие" в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" тази вечер. Срещата бе организирана от Студентско сдружение "Полити" и Студентския дипломатически клуб.
"Изборите не могат да отстранят мафията от власт, особено от добрите й позиции в съдебната власт. В момента има две основни сили: на управляващата коалиция, която обаче бързо се обезсилва и вероятно ще се разпадне при изборите, и опозицията, която също ще загуби тази си роля", подчерта още Костов. Според него има и трета сила - високоорганизираната престъпност, която оказва влияние върху партиите и институциите. "Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното правителство, а и след това, ако няма съгласие между политиците да бъде окончателно премахнато", обясни той.
"Протестът е крайна мярка, когато гражданите не могат да повлияят по друг начин на политиката. Те оспорват легитимността и действията на властимащите", посочи още Костов. По думите му силата и ефективността на протеста зависят от наличието на воля на хората, от това исканията им да доведат до реална промяна, както и от масовостта на включилите се граждани.
"Протестът може да бъде успешен, но и да доведе до обратен резултат. Той може да бъде отхвърлящ и градивен. Отхвърлящият е насочен срещу статуквото и дава отговор на това - какво точно не е наред, кой носи отговорност и защо ситуацията е неприемлива. Той е диагноза без лечение. Ако не стане градивен, след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва. Градивният протест също отхвърля статуквото, но сочи и алтернатива. Само градивният протест може да причини успешна промяна", каза още Иван Костов.
Бившият премиер посочи като успешен протеста от 1997 г. "Протестите от януари и февруари през 1997 г. бяха градивни и сочеха изход, като настояваха за радикални реформи, които да интегрират България в НАТО и ЕС. Бяха ежедневни и с решителност да се стигне до край", припомни той.
По думите му примери за отхвърлящи протести са тези от летата на 2013 г. и 2020 г. "Протестите от 2020 г. постигнаха формалното отстраняване на премиера Борисов, но не постигнаха нищо срещу мафиотизацията, корупцията и беззаконието, защото не посочиха изход. След затихването им започна бързо възстановяване на статуквото", коментира Костов. "След шест парламентарни избора ГЕРБ и ДПС – Ново начало възстановиха пълния си контрол върху управлението на страната. Крайният резултат бе противоположен на целите на протестите. Мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни. Това явление е познато в политологията и се нарича парадокс на протестната мобилизация", отбеляза бившият министър-председател.
"През 2020 г. имаше морална енергия, но нямаше проект за реформа, а през 1997 г. имаше и едното, и другото", направи сравнение Костов, който бе премиер в периода 1997 - 2001 г.
