Серията от нови придобивки под мотото "Хубаво е и е готово" бе продължена с баскетболно игрище, наместено върху писта за бягане. Случаят е от Павликени, в двора на средното училище "Бачо Киро". Лентата на обновените съоръжения бе прерязана тържествено в средата на юни от кмета Емануил Манолов. Проектът е за 269 163 лв., поделен почти наполовина от бюджета на школото и по програмата на МОН за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони.

Напълно обновени са баскетболно игрище, волейболно и писта за бягане. Футболният терен е бил реконструиран в предишни години. Нещата изглеждат супер за спортуващите деца - стига обаче баскетболното и лекоатлетическото съоръжения да не бяха разположени така, че първото да застъпва второто. Пистата е от два коридора, коридор и половина са препречени. Нататък двата коридора продължават. Местни хора се шегуват, че ако се бяга и играе баскетбол едновременно, не се знае кое в един момент следва да се преустанови - бягането ли, баскетболът ли - или бягащите следва да преминат през половината оставен коридор.

Голямата тема, разбира се, е как се строят обществени обекти у нас - професионално ли е, какво е качеството, целесъобразно ли се харчат пари, навреме ли се обмисля всичко... - за нещо, което десетилетия трябва да остане точно такова. В случая - в Павликени, иначе - в цялата страна.

Тъй като проектът е дело на училището (общината само контролира, чисто практически е трудно да го ревизира), "Сега" потърси за мнение директора Петя Неделчева. Тя представи съвсем друга картина - неудобството със "смесването" на съоръженията не е можело да бъде преодоляно, другият вариант е бил дворът да си остане треволяк: "С години беше изоставено, бабини зъби растяха там. Така са били разчертани навремето съоръженията, че не може да се мърда пространствено, следваше да се съобразяваме и с трибуни от едната страна на игрището. Съществуват изисквания на МОН за размери на едно баскетболно игрище, не може да не се спазят. Имаше идея пистата да е по-тясна, но се оказа, че на фирмата машината е по-широка, не можеше по-тясна - направиха допълнителната ширина за тяхна сметка. Парите по програмата на министерството не стигаха и, както се вижда, покрихме половината от нашия бюджет. Забелязах негативни реакции от някои хора - люде, които просто не знаят как стават нещата. Децата се радват, родителите се радват, всичко е хубаво! Нещо лошо ли сторихме? По-добре ли беше нищо да не правим? Това все пак е само училищен двор - нима пречи, докато се играе баскетбол, да не се бяга?".

Така или иначе темата остава: както трябва ли се правят нещата - конкретно в този казус и по принцип - или не.