Quantcast

Медия без
политическа реклама

Българският хляб - с три вида Е-та и често с акриламид

Няма нормативен акт за съставките и технологията, твърди експерт от БАБХ

31 Май 2019
Pixabay

Хлябът, който се произвежда масово в България, отдавна не е само брашно, вода, сол и мая. В него има подобрители, набухватели, зачестяват случаите, в които заради неправилно изпичане се образува акриламид. А според Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите в България тази година цената му може да се увеличи. Това показа в свое предаване БНТ. 

-----------------

Брашно, вода, сол и мая са достатъчните съставки за производство на качествен български хляб. "Той не трябва да съдържа абсолютно никакви други оцветители, подобрители, консерванти, които да удължават срока на годност, които да удължават неговата преснота, мекота", твърди Николай Стайков, технолог в Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии.

Стандартът "България" обаче допуска в пакетирания хляб да се добавят три вида подобрители. От Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) обясняват, че така се удължава срокът на годност. Тези подобрители са: аскорбинова киселина (E 300), оцетна киселина (Е 260), моно- и диглицериди на мастни киселини (Е 471) или техните естери (Е 472).

"За качеството на брашното има два много важни показателя: киселинност и съдържанието на протеини. Ако я няма тази киселинност, се влага аскорбинова киселина. За подобряване на хлебопекарните качества на брашното. Те по никакъв начин не е доказано, че вредят на човешкото здраве", твърди инж. Атанас Дробенов - експерт по контрол на храните в БАБХ.

Друга промяна в традиционното производство на хляба е за ускоряване на ферментацията (втасването). Производителите го съкращават с 10 до 20 минути. Това се прави с набухватели, които освен това увличават и обема на хляба.

Според инж. Дробенов "в нашата страна няма нормативен акт, освен стандартите, които са приети, който да регулира, например в пълнозърнестия хляб какво брашно да се слага, как да се замесва. Няма!"

От репортажа на БНТ стана ясно, че БАБХ е издала общо 388 предписания на хлебопроизводители за неправилно изпичане, което води до образуване на акриламид. А в България общо 680 официално регистрирани предприятия произвеждат хляб.

"Акриламидът се образува по време на печенето. Прегорелият хляб може да крие риск за здравето на човек", пояснява инж. Дробенов. Неотдавна Асоциацията "Активни потребители" представи свой анализ, в който също предупреждава за акриламида -  не само в хлебните изделия, но и в пържените картофи и в други храни с високо съдържание на скорбяла. 

 

Въпреки изнесените данни обаче от БАБХ уверяват, че българският хляб отговаря на европейските нормативни изисквания за храните и не съдържа вещества, от които да се затлъстява.

Същевременно председателят на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите в България Мариана Кукушева обяви, че тази година се очаква повишаване на цената на житото, както и на производствените разходи. Въвеждането на тол таксите също щяло да се отрази върху разходите на хлебопроизводителите, тъй като превозът на хляба е специфичен и включва големи разходи, твърди още тя.

По думите ѝ, трябва да се въведе диференциран ДДС за хляба, тъй като производителите в България преработват и използват изцяло българска суровина. "Цената на хляба в България трудно може да се манипулира, тъй като страната ни е голям износител и присъства на големия европейски пазар. Хлябът и хлебопроизводството не се финансират от европейски програми. Ангажирани са само национални капитали. Това е единственият бранш в страната, в който няма чужди инвестиции", каза Кукушева.

Тя допълни, че макар регистрираните производители да са 680, "на практика са два пъти повече". "Върху нерегистрираните не се упражнява нужният контрол от БАБХ. Подобни производители изпълняват и обществени поръчки за доставки на закуски на училища", твърди Кукушева.

Още по темата