Quantcast
Един ден в Палермо | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Един ден в Палермо

Столицата на Сицилия привлича с екзотика, история и аристократична архитектура
826
 Pixabay

Да се опише Палермо с една дума, да се намери онази, която отразява духа и вибрациите на този град, е сериозно изпитание за всеки литературно изкушен човек. Каквото и да се каже, рискува да е вярно, без да е достатъчно – стар, аристократичен, космополитен, колоритен, европейски, мръсен, ориенталски, туристически, пъстър, загадъчен, много мръсен (понякога) и т.н. Думата охлузен сякаш събира доста други, без да изчерпва уникалността и достолепието на града. Не само заради олющените фасади, а заради гъделичкащия любопитството намек за драматични и оставили трайни следи събития.

Може да е труден за описване, но е лесен за разглеждане, поне онази част, която привлича туристи. Позволява лесно трупане на онзи запас от впечатления, който позволява после човек с израз на задоволство да каже: „Видях Палермо“. Нека още тук отбележим, че ако сте с кола, по-добре е да я оставите на паркинг. Движението в Палермо става по собствени, неразбираеми правила и за вас може да е неприятно изпитание.

От площада пред гарата тръгват няколко булеварда и е важно кой ще изберете. Ако тръгнете по десния (защото Господ не обичал левите пътища), ще ви отведе до пристанището – шестетажни круизни кораби, яхти, контейнеровози, шум и суматоха. Общо взето маршрутът е скучен, освен ако корабите не са ви страст.

Другите посоки определено предлагат повече за окото и духа. По „Виа Рома” ще се насочите към сърцето на града по голям централен булевард със стари и по-нови сгради. Магазини, ресторанти, хотели, кафенета, офиси на банки – тривиален пейзаж на голям европейски град. Ако обаче тръгнете наляво, след стотина метра ще се озовете в долния край на улица „Макуеда” – артерия към туристическото сърце на Палермо.

В тази част има привнесен ориенталски облик сред заварения барок и неокласицизъм. Арабски ресторанти, дюнерджийници, магазини и кафенета, пред които в летните следобеди на столове с лице към витрините седят чорбаджиите, потраквайки броеници, а около тях щъкат по три-четири хлапета и забулената им майка.

 

Доминират аромати на куркума, кардамон

 

и загрято къри.

Постепенно улицата придобива по-европейски вид с красиви стари сгради с пищни барокови фасади, патинирани от времето и с позапуснат вид. След около 200 м вдясно е красивият площад „Преторио“. Пространството е затворено от дворците „Палацо Преторио“, „Палацо Бонокоре“ и църквата „Св. Екатерина“. Същинската атракция е фонтанът, най-големият в Палермо и с твърде интересна история. Известен е и като фонтан на срама (Fontana della Vergogna). Строен е през 1554 г. за резиденцията на флорентински благородник, но след смъртта му наследниците го продали на общината в Палермо и през 1581 г. цялата конструкция с 48 митологични фигури от бял мрамор чрез сложна логистика пристигнала на новото място. По пътя някои детайли се загубили и се наложили известни промени. Тъй като фигурите в композицията били съвсем голи, това силно смутило местното консервативно общество. Което обяснява и името му.

Наблизо е малкият кръгъл площад Quattro canti (четирите кьошета), обграден от четири красиви сгради с щедро орнаментирани фасади, с по две скулптурни фигури и шадраван към всяка. Тук цари постоянно оживление сред музика и песни. Сякаш хората опитват да изразят радостта си, че са в Италия, при това в Сицилия, и то в Палермо. Доза колорит добавят файтоните и рикшообразните моторетки с открити кабинки.  

На 23 май тук беше поставена модерна творба на художника Арканджело Сасолино – бял багер върху също така бял бетонен постамент, който багерът руши. Тъй като появата й беше свързана с 30-годишнината от убийството на магистратите Фалконе и Борсалино, подтекстът беше съвсем прозрачен – дори когато мафията изглежда цялата в бяло, тя руши фундамента, върху който живее и се развива всяко общество. Между другото в цяла Сицилия годишнината беше отбелязана с различни събития – изложби, прожекции и др. Убийството на двамата магистрати тогава разтърси цяла Италия и я извади от апатията спрямо мафията, стотици мафиоти бяха вкарани зад решетките.

Тук „Виа Макуеда” пресича друга важна артерия – „Виа Виторио Емануеле”. Ако свиете по нея, след 200 или 300 м сте пред катедралата „Успение Богородично” – архитектурната звезда на Палермо. Строена е през XII век на мястото на някогашна византийска църква, превърната през IX век в джамия. През следващите шест века е преустройвана неколкократно, за да достигне сегашното си великолепие

 

Пищната й орнаментация,

 

както и архитектурата, носи белези на арабско, норманско и византийско изкуство. Тук се съхраняват мощите на св. Розалия, покровителката на Сицилия. Тук са и гробниците на сицилианските крале.

Малко преди катедралата, на малък площад с паметник на светец в средата, може да ви хване окото красива сграда с балкон, орнаменти по фасадата и вход под пищна арка. Това е Вилафранка – един от многото аристократични домове. Строена е през XVII в., а от 1752 г. е в сегашния си вид. Тук според паметна плоча на фасадата е преспивал Джузепе Гарибалди. Администраторката на музея обаче с леко намигане обясни, че къщите, за които това се твърди, са повече от нощувките му в Палермо. Впрочем стъпките на Гарибалди са грижливо документирани с длето върху камък навсякъде в Западна Сицилия.

Улиците, водещи до тук, изглеждат като пешеходни, но не са. Скоростта е ограничена до 10 км/ч, обаче тя изобщо не е съобразена с темперамента на италианците и постоянно щъкащата на моторетки и тротинетки разноцветна мигрантска младеж. Колите са по-предпазливи, но май само конете с файтоните спазват точно ограничението. Тъй че известна предпазливост е силно препоръчителна.

Мигрантската криза се е отразила на цяла Италия, но в Палермо това е особено видимо. Докато пиех кафе на пл. „Санта Ана”, съвсем наблизо наблюдавах как длъгнест мигрант (с характерна бяла молитвена шапка) извади от чанта уредба и под звуците на твърде силна музика от зурни започна нещо като дервишки танц. Точно след десет минути от съседните кафенета го изгониха. Събра си такъмите,

 

направи един тегел между масите

 

с надежда за някое евро и тръгна да предлага шоуто си другаде. Някои, след като понаучат италиански, успяват да се интегрират в ресторантския бранш, строителство, търговия или земеделие, но доста други живеят в нищета и с просия, особено ако уменията им се изчерпват с нещо като дервишки танц.

Ако преди площадчето Quattro canti свиете по някоя от пресечките вляво или вдясно, ще се озовете в екзотичния и живописен град, познат от чернобелите ленти на италианския неореализъм. Тук ще го видите цветен. Тесни прави или криви улици с 4-5-етажни сгради с олющени фасади и строени неясно кога, но явно в различни времена. По текстурата на зидовете и отделни орнаменти археолог би могъл да разчете различни епохи – Просвещение, Ренесанс, Късно и Ранно Средновековие, а някъде и Античност. Времената са писали на това място едно върху друго. Модерността се е отчела с графити. Прането по балконите прави картината жива, а моторетките, които постоянно изникват зад гърба ви, точно докато гледате някоя интересна фасада, добавят към усещането за живот и доза тревожност.  

Ако от „Виа Макуеда“ свиете вляво, разходката из екзотичния Палермо ще ви отведе до пазара „Вучирия“. Тук е каймакът на екзотиката. Ако човек не знае къде точно е попаднал, трудно може да познае континента, камо ли държавата или града. Разтегнат по дължината на няколко улици, пазарът предлага предимно храни, но човек може да намери всякакви други неща, дори и такива, за които не подозира, че съществуват. Всякакви плодове, риби, морски дарове, меса, колбаси, сирена, зехтини, маслини, алкохоли и от пиле мляко. Даже млека, които биха объркали пилето. Всичко това сред изобилие от звуци, разноезична реч и нескончаем спектакъл от образи и гледки. И аромати, естествено, макар че на моменти думата миризми е по-подходяща. На едно място забелязах особено оживление пред сергия с варени свински дреболии, които вадеха от казан и загъваха в хлебче. Предполагам, за да не се вижда какво има вътре. Опашката за този деликатес, който не се изкуших да опитам, беше внушителна.

По средата на пазара има две гостилници – неугледни помещения, в които

 

от сутрин до вечер дрънчат тави,

 

тенджери и тигани. Масите са на тротоара и почти винаги са пълни. Край възбудените от очакване клиенти подтичващи сервитьори разнасят странни видове паста (например черна с мастило от сепия), риби, морски дарове. Ако надникнете вътре, може да ви се облещи и някоя лъскава яхния с патладжани. (Между другото в Сицилия се справят удивително добре с патладжана.) Мястото е лишено от всякакъв лукс и изглежда точно това го прави привлекателно. От подочут разговор разбрах, че и от по-далечни краища на Италия хора идвали тук, за да ядат октопод. Точно октопод.

Още нещо впечатлява тук. Мръсотията. Това не е някаква банална мръсотия, а специална, вавилонска мръсотия, трупана на малки дози от поколения. В нея пулсират вековете, напластена е, въпреки постоянните усилията да бъде почиствана и изглежда сякаш готова да проговори, да поднесе дълъг разказ, истински епос за мръсотията като човешка неизбежност.

В най-старата си част Палермо прилича на град, построен и обитаван някога от аристократи, които постепенно са го напуснали, за да бъде заселен от други хора. Също като опразнените раковини на морското дъно, в които се настаняват раци. Изглежда това беше и едно от внушенията във филма „Снимки в Палермо“ (Shooting Palermo) на Вим Вендерс.

Ако от Quattro canti продължите по „Виа Макуеда“, ще стигнете до по-новите части на града с широки булеварди и площади. Между елегантно бъбривия неокласицизъм тук се е настанила модерността с изчистените линии и форми на баухауса. Тук са подредени и магазините за скъпи марки дрехи, обувки и чанти, ако това ви интересува. Предполагам, че не, но може да хвърлите едно око. Ако любопитството ви отведе още нататък, може да се озовете в

 

райони, които напомнят за кв. „Дружба“ или „Люлин“

 

Изглежда през 70-те и 80-те години строителството е било в ръцете на хора, които е било по-добре да се занимават с нещо друго.

По някое време ще ви обземе мисълта за обяд. Ако не сте го направили на пазара, по улиците като синджирче са наредени всякакви тратории и остерии, като повечето предлагат улична храна, т.е. пици, аранчини, панини, дюнери, паста, кускус di pesce, т.е. с риба и други подобни. Ако търсите по-изискана или автентична (двете неща са различни) сицилианска кухня, трябва да положите допълнителни усилия. Тъй като много от тези места работят сезонно, а това често е свързано с компромиси, пък и са замислени просто да задоволите глада си и да продължите да скитате с широко отворени очи, добре е да потърсите място, където се хранят предимно местни хора. Остава да знаете как.

Съвсем близо до катедралата е Дворецът на норманите (Palazzo dei Normanni). Строен е от араби през IX век и по-късно е преустройван и разширяван от норманите, за да получи славата на един от най-бляскавите сред средновековните европейски кралски дворове. През XVII век испанци правят допълнителни промени по фасадите. Най-атрактивната част е Палатинската капела – личният параклис на крал Роджер II, строен през XII век и декориран с уникално красиви мозайки от византийски майстори. Впечатляваща е и арабската орнаментация. В двореца се помещава парламентът на Палермо, поради което част от залите невинаги са достъпни за посещения. В събота и неделя шансът определено е по-голям.

Ако са ви останали сили и време, след като минете под красивата Порта нуова (строена е през 1583 г. като триумфална арка в чест на победа срещу турците в Тунис), след стотина метра е спирката за Монреале – много

 

живописно предградие

 

на Палермо във високата част на близката планина. Стига се за двайсетина минути. Тесни и стръмни улички, уютни малки площади, красиви сгради и още една изключителна катедрала, строена през XII век от норманския владетел Вилхелм II. Архитектурата съчетава норманска, романска и арабска стилистика плюс рядко красиви византийски мозайки с евангелски и старозаветни сюжети. Впечатляваща сграда е и съседният манастир с неговия перистил с над 200 колони.

От Монреале се открива прекрасна панорама към целия град с пристанището и залива. Тук човек може сладостно да въздъхне: „Видях Палермо“.

Разбира се, има и други места и неща, които заслужава да се видят: църквата „Сан Каталдо“, операта „Театро масимо“, катакомбите на капуцините. Тук в продължение на няколко века са погребани над 8000 видни и обикновени граждани (занаятчии, търговци). Погребани не е точната дума. Мумифицирани са с различен успех, при някои плътта е запазена, при други – не. Облечени и разположени в различни пози, представляват подземен град на мъртвите. Гледката е по-скоро ужасяваща, но привлича туристи. Но за всичко това трябва повече от един ден в Палермо.

Още

Нагоре, където Хамза Горския каже!

20.08.2022

ДИЯН БОЖИДАРОВ

1224
Новите правила за ТЕЛК: Кой има право на пожизнена оценка

09.07.2021

ТАНЯ ПЕТРОВА

38429
МЗ слага край на ТЕЛК-тормоза върху необратимо болни

29.06.2021

38092