Лятото свърши, дойде есента и на зарзаватчийските сергии отново се появи джинджифил. Този странен на вид, сочен, бежово-кафеникав и картофоподобен корен плавно навлезе у нас преди десетина години заедно с първите ресторанти за суши и бързо успя да заинтригува всякога любопитната за нови вкусове кулинарна публика. В по-далечното минало думата се срещаше само в някои англоезични литературни текстове и създаваше известни трудности на преводачите, когато трябваше да обяснят какъв точно е вкусът му, особено ако присъствието му в текста внася специфичен художествен нюанс. След като човек веднъж го е опитал, разбира защо това е важно и защо на преводачите им е било трудно. Джинджифилът не е просто нюанс, той внася амбианс.  

Джинджифилът (Zingiber officinale), познат още като исиот и имбер, се използва в азиатските кухни от дълбока древност. В Индия и Китай, пресен или сушен, той присъства в повечето месни и постни ястия, в сосове, маринати, салати и десерти, а също и в чая. Вкусът му е приятно лютив и свеж, с изразителни етерични и лимонови нюанси. В диво състояние растението не е познато, което е индикация за твърде стария му произход. Смята се, че произхожда от Източна Азия. Най-ранните писмени сведения са от Китай. За Конфуций се твърди, че никога не сядал да се храни без джинджифил. С името на този философ е свързана и най-ранната слава на джинджифила като вълшебна подправка.

През античността е бил познат в Гърция и Рим от времето на империята. Предлаган е на пазарите заедно с черния пипер и други екзотични източни подправки, но по-късно интересът към него е прекъснат, за да се появи отново след XIII век. Някои сведения свързват повторната му поява в Европа с Марко Поло. След разпадането на Римската империя и до времето на Великите географски открития търговията с подправки в Европа държали предимно араби, които имали странно отношение към джинджифила. Според някои разкази арабските търговци твърдели, че това специално растение се намира само в земите отвъд Червено море и се добива много трудно, защото го пази огромен дракон.

През XVI век португалци го занесли в Западна Африка, а малко по-късно испанци го пренесли в Америка. Така за няколко века завладял света. Популярността му, както при повечето нови продукти в кухнята, се дължала на убеждението, че е могъщ афродизиак. Втора, не по-маловажна причина е било убеждението, че е лечебно растение, поради което и дълго време е използван предимно като лекарство. И двете твърдения днес продължават да бъдат валидни, като модерната медицина и диететиката му приписват и някои други ценни свойства.

Към края на Средновековието в англосаксонската и скандинавската част на Европа твърде популярни стават джинджифиловите хлебчета и коледни сладки. Някога дори улиците, където се е търгувал, си имали име - джинджър стрийт. В Германия и Англия с екстракт от корена правели също джинджифилова бира. Използвали го и за лекарство срещу чума. В Америка джинджифиловата лимонада все още е на висока почит.

Ползите от джинджифила се простират отвъд приятния му и екзотичен вкус. Препоръчват го за лечение на стомашни проблеми, срещу гадене, липса на апетит и лошо храносмилане, а също за предпазване от възпаления. Стимулира кръвообращението и понижава високото кръвно налягане, има силни антивирусни свойства и е идеално средство срещу настинки и грип. Освен това му приписват антиракови свойства, както и благотворно действие при хронична умора. Казват също, че усилва паметта и стимулира творческия потенциал, предпазва от депресии, отстранява токсини от организма и връща младостта. Според учението Фън Шуй, ако носите всеки ден корен от джинджифил в десния си джоб, това може да ви донесе пари. Как точно ще стане това и дали, докато чака джинджифиловите пари, човек трябва нещо да работи или може само да си лежи, Фън Шуй не казва. Ако към всичко това добавим и факта, че е вкусен и придава екзотична пикантност на всичко, към което се добавя - меса, риби, супи, сосове - става ясно защо пред прага на идващата зима човек не би трябвало да се лишава от здравословните кулинарни радости, които този странен корен крие в себе си.

Крем-супа от тиква с джинджифил
Продукти: 100 г тиква, 2 картофа, 20 г масло, 50 г сметана за готвене, 50 г тиквени семки, джинджифил, сол, черен пипер, лимонов сок.
Обелените и почистени картофи и тиквата се нарязват и се сваряват. Подправят се със сол и черен пипер. Добавят се сметаната, маслото и лимоновият сок заедно с настъргания джинджифил и се пасира. Гарнира се със запечените на сух тиган тиквени семки.

Свинско печено с тъмна бира и джинджифил
Продукти: 1.5 кг нетлъсто свинско месо (цяло парче), 2 л тъмна бира, 7-8 скилидки чесън, 1 жълтък, 1 ч.л. смлян джинджифил, черен пипер, сол.
Месото се измива, подсушава се и се натрива със сол и черен пипер. С остър нож се правят дълбоки разрези и в тях се поставят нарязаните на иглички скилидки чесън. Залива се с 1.5 л тъмна бира, покрива се с капак и се оставя да престои около 2 часа. След това се изважда и се прехвърля в тава с 2 см бира на дъното. Месото се пече 15 минути в силна фурна, след което температурата се намалява до умерена и печенето продължава още около час, като от време на време се полива с останалата бира. На края почти готовото месо се полива с бира, смесена с разбит жълтък и джинджифил. Пече се още 2-3 минути на силна фурна, след което се изключва. Щом изстине, месото се нарязва на филийки и се поднася с гарнитура по избор.

Пържена риба с джинджифил
Продукти: 800 г филе от бяла риба, 100 г царевично брашно, олио за паниране, 2 моркова, 1 с.л. фъстъчено олио, 1 глава лук, 1 червена чушка, 1 зелена чушка, 5-6 гъби, 4 стръка зелен лук. За маринатата: 1 с.л. настърган пресен джинджифил, 2 скилидки чесън, 1 с.л. светъл соев сос, 2 с.л. ябълков оцет 2 с.л. бяло вино 2 с.л. вода, 2 ч.л. кафява захар.
Нарязаната риба се маринова в купа и се оставя в хладилник за 10 минути. Отцежда се и отцедената марината се запазва. Филетата се овалват в брашно и се панират в сгорещено олио. Изваждат се и се отцеждат върху попивателна хартия. Морковите се нарязват на ивички. Фъстъченото олио се загрява в уок или в голям тиган. Лукът се запържва бързо, докато омекне. Добавят се морковите, чушките, гъбите и зеления лук, нарязани на ивички. Сместа се запържва за 2 мин. Малко царевично брашно се размива с вода и се сипва в тигана заедно със запазената марината. Сместа се бърка на огъня, докато кипне и се сгъсти. Към нея се прибавя рибата и се запържва бързо, за да поеме вкуса на сместа.

Захаросан джинджифил
Продукти: 1 корен от джинджифил (250 г), 100 г захар, 500 мл вода.
Джинджифилът се обелва и се нарязва на резенчета, които се варят десетина минути. След това водата се отцежда и може да се използва за чай с малко мед и лимонов сок.
Заливат се парченцата джинджифил с малко вода и се добавя захарта. Варят се в захарния сироп около 15 минути, докато се сгъсти. След това парченцата се подреждат  върху кухненска хартия, поръсват се със захар и се оставят за няколко часа да изсъхнат.

Страницата подготви: Ясен Бориславов