През 2006 г. след 16 години съпротива, българското общество получи с много трудности, с много натиск, право да знае кой е бил в ДС. И то само на ръководни постове. И то без лустрация. Цялото задкулисие не можа да преглътне това нещо. И първият проблем на новото управление е Комисията по досиетата. Това е наказателна акция."

Това коментира Христо Христов, журналист, изследовател на архивите на бившата ДС, основател на сайта Desebg.com, в предаването "(О)позиция" на "Сега" по повод заложеното в проектобюджета закриване на Комисията по досиетата.

"Трябва ли да мислим, че това задкулисие и тези противници на отварянето на досиетата са си намерили политическо представителство в "Прогресивна България?", риторично пита той. И допълва, че заради аргументите (за закриването), които не почиват на факти, "ни остава единствено да смятаме, че те искат да нямаме достъп до тази информация и да няма вече проверки". Той цитира и доц. Георги Лозанов, че със закриването на комисията, ще може да се говори, че тоталитарният комунистически режим е било много хубаво време, че не е имало нищо, че не е имало престъпления. А архивите на Държавна сигурност са черната кутия на фалиралия съветски режим в България. 

На въпрос има ли още кой да се проверява Христов отговори, че миналия месец комисията е започнала проверка на неправителствените организации. 26 000 са регистрираните в България неправителствени организации. "Идва проверката на лицата, участвали в обществени поръчки. Примерът Румен Радев казва, "ние ги спираме, тук се е крало, никакви обществени поръчки, ние ще ги осветлим". Ние пък искаме да видим дали там няма хора от Държавна сигурност", посочи Христов. И обясни, че в закона има списък, който комисията следва, когато прави проверките. "В момента има много тежка процедура - по приватизацията." "2000 г., когато управляваше ОДС, знаете ли колко агенти излизат тогава? Вярно ли е, че ОДС се е борило с Държавна сигурност? Не е вярно", посочи журналистът. 

"От миналата седмица, когато се разбра, че без дебат и тихомълком управляващите предлагат закриването на комисията в Законопроекта за държавния бюджет за тази година, комисията получи доста сериозна и политически, и обществена подкрепа. Тя продължава. В момента, в който водим този разговор, все още не е внесен законопроектът. Ще бъде важно да се види дали този текст е останал, за да разберем дали управляващите са се вслушали в това, което и обществото, и политическата опозиция казва - че правят грешка", коментира Христов. Междувременно обаче правителството прие предложения бюджет. 

Христов посочи още, че мотивите на "Прогресивна България" не съвпадат с фактите. "Единствените мотиви, които бяха казани публично от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев - мястото на комисията е в Държавния архив, защото става въпрос за архиви. И, на следващо място, комисията прави толкова малко проверки, че не си заслужава. Това не е вярно. Фактите, числата го опровергават. За последните 3 години са проверени над 70 000 души. Голям процент от тези проверки са по линия на ДАНС, защото когато някой се проверява, преди да получи допуск до класифицирана информация, се иска от комисията информация дали той има принадлежност и се преценява дали няма заплаха за националната сигурност. Ако комисията я няма, това никой няма да го прави", посочи Христов.

Държавна сигурност е събирала много чувствителна информация, както и за своите обекти, това са жертвите, така и за своите оперативни работници, за офицерите. И тази чувствителна информация е от личен характер, от здравен характер, от интимен характер и на компроматна основа, обясни още той.

Според него "ако комисията отиде в Държавния архив, просто никой няма да прави проверки. Държавна агенция "Архиви" няма нито капацитет, нито правомощия".  

"Аз не искам да спекулирам, но не знам и кой ще гарантира, че няма да има прочистване на тези архиви", коментира журналистът.  

Връзката между олигархията и ДС е много силна. "Вземете Г7 на индустриалците от 90-те години. Две трети от този списък са сътрудници на ДС. Където има власт и където има пари, там са и сътрудниците. Кредитните милионери. Хората щяха ли да внасят пари в Първа част на банка, ако знаеха, че тя е създадена от сътрудници на Държавна сигурност? Има и шефове на БНБ, които бяха обявени за сътрудници", каза Христов. 

Комисията по досиетата има издадени 60 сборника. Последният е от 2023 г., след това вече бюджет няма. "Аз съм работил с доста архиви, но тези сборници са изключително полезни, защото от тях всеки може да научи много неща. И два живота няма да стигнат да се проучат тези архиви, които са пряко отношение към една история за един определен период и показват, че една тоталитарна партия с един репресивен апарат е репресирала и тормозила собствения си народ", заключи той. 

Във видеото вижте още:

- Какви знаци да търсим във връщането на председателя на комисията по досиетата Пламен Тончев като шеф на ДАНС?

-  Защо Държавният архив не може да поеме дейността на комисията?

 - За уникалните документи на КГБ в тези архиви. 

 - Какво е най-шокиращото нещо, на което Христов е попадал в архивите на ДС?