И в Национален фонд "Култура", и в Министерство на културата, и в НАТФИЗ основен проблем е, че постоянно попадат хора, които се занимават не с изкуство, не с това как да се подпомогне твореца да прави изкуство, а с обсъждане на партийни политики. Това заяви в "(О)позиция" актьорът, режисьор, преподавател и бивш директор на НФК д-р Сава Драгунчев, според когото причината точно сега да изплува докладът на Сметната палата за фонда е користна, понеже той е факт от март. "Ние вече не знаем дали някакво действие обслужва конкретна политическа формация или не, или просто някакъв кръг, защото кръговете в момента са размити", уточни той. Според него фондът е добил славата на "лошото дете на българската култура".

По излезлите публикации за покупка на бельо и други странни придобивки с бюджетни средства Сава Драгунчев обясни, че в края на всяка година директорът, който и да е той, издава заповед за покриване на разходи за работно облекло. В тази заповед изрично е упоменато какво трябва да има, но не се следи кой служител - общо шестима в неговия мандат - какво си купува. След това служителите се отчитат: ако са харчили над сумата, на която имат право, разходите не се одобряват. 

Що се отнася до констатацията, че творчески проект, кандидатстващ за финансиране, е имал по-големи шансове за одобрение, ако е административно и технически изряден, отколкото ако притежава висока художествена стойност, Драгунчев обясни, че преди проектите да стигнат до експертна оценка, се прави техническа проверка на кандидатите. Не я ли минат, не стигат до художествена проверка и този регламент е действащ и в момента. Той сподели европейска идея да се мине на т.нар. "резултатно отчитане": ако един проект е достатъчно качествен художествено и ти го изпълниш по този начин, институцията повече не се занимава с това дали си харчил пари за транспорт или за химикалки и хартия. Но тази идея в България е невъзможна за прилагане, тъй като от 100% кандидати във фонда към 2024 г. неизправни са около 30%. Резултатно отчитане може да се вкара едва в момента, в който има съзнание за съвестно ползване на публични средства, убеден е Драгунчев.

Той каза още, че е част от екипа, разработвал условията за финансиране по ПВУ, и ако те не са били спрени и преработени по политическа поръчка след това, проект като този на Иво Аръков никога нямало да мине. Основен критерий там е недопустимостта на кандидата по отношение на направлението изкуство. Знаем, че Аръков е български актьор, а не музикант или певец, той още на това ниво трябваше да бъде спрян, уточни Сава Драгунчев и добави, че случаят не е единствен. 

Още в разговора:

- Ще имаме ли някога стратегия за култура, каквато се пише от над 20 години?

- Можем ли да очакваме българските артисти, художници и музиканти да пишат фактури и да се отчитат?

- Каква е причината за протестите в НАТФИЗ?