"Никога няма да помилвам осъден за наркотици" - това са първите думи на Илияна Йотова, когато като вицепрезидент влиза на първото заседание на комисията по помилванията. Близо 10 години по-късно се вижда, че е прекрачвала това си обещание не веднъж. А един от случаите - на Огнян Атанасов - българския Ескобар, разбуни предизборно духовете, но и отвори редица въпроса за това как се осъществява властта по помилването.
Доц. д-р Ива Пушкарова, преподавател по наказателно право и бивш председател на комисията по помилванията в президентството, коментира горещия казус в предаването "(О)позиция" на "Сега".
"Всеки държавен глава, когато подхване работата по помилване, има предварителна представа за какво ще помилва и за какво няма да помилва. Така че тази фраза на г-жа Йотова не трябва да се възприема като лична клетва. А по-скоро означава, че тази институция за този мандат, който предстои, има нагласата да проявява повишена критичност към престъпност от този вид. И ако се налага да се използва висшата държавна милост за облекчаване на репресия за такава престъпност, там прагът на изключителност би следвало да бъде по-висок и доста по-категоричен. Това предполага ангажимент на институцията за по-голяма отчетност, когато има такива случаи. От публично известната информация не може да се направи такъв извод", каза Пушкарова.
Тя обясни, че ако тя се занимава с преписката, би отчела риска от рецидив, както и прекъсването на наказанието - дали е лекуван през това време, с какъв резултат, какви са диагнозите му.
"Помилването е лично право на държавния глава, той не дължи мотиви. Но е необходимо отчетността и прозрачността на институцията да са такива, че е за обществото да не възниква съмнение, че случаят е изключителен. Защото помилването е намеса в наказателна репресия, която съд е наложил", посочи още експертът.
"Ако рискът от рецидив е запазен, другите обстоятелства около личността, здравословното, семейното положение на осъдения губят тежест за мен. Прокуратурата да е тази, която да преценява периодично дали да прекъсне наказанието. Тук има отношение остатъкът от наказанието. В този случай има чужда присъда, която е приспособена към българската, което означава, че трябва да се преценят отношенията с тази друга държава - не да бъде питана, а да се прецени дали едно такова помилване няма да се отрази на двустранните отношения", посочи Пушкарова.
Тя обясни, че няма факти, на базата на които да каже, че този случай е решен неправилно, не дай Боже деформирано, с влияние отвън, с непочтени мотиви. "Но системно видимата публична информация е изключително недостатъчна, за да се достигне дори минималните критерии за отчетност - обществото във всеки един момент да знае какви са критериите, процедурите, правилата, по които се взимат решенията, кой ги взема, кой помага да бъдат взети", обясни тя и допълни, че е проблем, че не са известни членовете на комисията по помилването.
Пушкарова е категорична, че когато стандартът се прилага, скандали няма.
"От регистъра на помилванията не става ясно на какви критерии се базира крайният резултат. От малкото, което се вижда, аз съм склонна да допусна подозрение, че помилването започва да се доближава до редовен институт, че границите се разширяват, че изключителността престава да се търси толкова отчетливо и при толкова високи стандарти. Тоест по-често се използва отколкото е редно. Това обаче трябва да се провери", смята тя.
Пушкарова не пожела да спекулира дали пресконференцията за "Петрохан" и изтичането на експертизата по случая са целели преместване на общественото внимание от скандала с Атанасов. Но посочи, че случаят "Петрохан" е учебникарски пример за едно от най-разпространените типични явления в силно нехигиеничната българска среда на публичното говорене. Ние всъщност като общество абсолютно нищо не знаем. Това е учебникарски пример как се произвеждат компромати и се използват за управление на политически рискове и управление на репутации. Нищо от правилата за информиране на обществото не е спазено като стандарт. Вместо това са спазени процедури, които са известни в определени модели за дезинформация. Тези модели са компроматна война, изпиране на компромати и т. н."
"В двата случая институциите не се държат отговорно и зряло, няма институционална почтеност. Виждам хора, които опитват да избегнат разговор", посочи юристът.
Колкото до изтичането на експертизата и оповестяването на подробности от личния живот на дете, тя е категорична, че са нарушени много български и международни закони. "За такова нещо във всяка държава, нормална или не, следват санкционни производства, вълна от оставки, публично понасяне на отговорност, инициативи за защита на такива лица", коментира тя.
Във видеото вижте още:
- Щедра или пестелива на помилвания е Йотова?
- Българският модел на помилването, сочен за пример в Европа.
- Колко обвързан е вицепрезидентът с предложенията на комисията по помилванията.
