"Новини с добавена стойност" е неделен бюлетин в стил носталгичен траш.

***

Ох, каква студена пролет, черешите не могат да узреят, любовта и топлината между хората ги няма! 

От време на време се позатопля, водещите политически сили почват по-ефективно да се кандардисват. Аха-аха да се разберат и да направят правителство, после пак става студено и надеждите за редовно правителство пак охладняват, като попарени от слана. Това е малко странен израз. Сланата е нещо ледено-студено на разсъмване, от което страдат цъфналите джанки. А пък в народните песни пеят - слана попари джанката. Фолклорна мистика! 

По някое време пак се стопля времето, повишава се политическата и еротическата температура, колежките стават по-открити и фриволни в обръщенията. Надеждите изгряват на небосклона на разбирателството, почваме да вярваме в мечтите за редовно правителство, даже мислено дочуваме Одата на радостта… И после отново застудява като в Студената война - и чуваме Одата на Радостин Василев - бивш спортен министър, бивш член на “Има такъв народ”, вече бивш член и на “Продължаваме промяната”. Малко нещо политически авантюрист, а една руса колежка от медиите го описваше и като полуромантичен емоционален разбойник. 

В Одата на радостта от Фридрих Шилер се пеят разни красиви стихове, нещо такова:

Който е честит да има
драг приятел в труден час,
в мирен дом жена любима –
нека да ликува с нас!
Ала онзи, за когото
този свят е чужд и пуст,
нека да стои самотен
вън от нашия съюз.

Рам-там-там-там и така нататък. 

А в Одата на Радостин Василев се пее за мръсни договорки, съгласуване с посолствата, подмяна на промяната, измама на избирателя, препиране на мръсно политическо бельо и така нататък. 

Някакъв емоционален шантаж като в аржентинско танго: страст, измяна, мръсотия, отмъщение! Ето това е Одата на Радостин. Както беше писала Блага Димитрова: бяхме най-близки, затуй ще сме най-чужди в света - отсега нататък! Не можем, вика, да сме добри познати. 

Одата на Радостин гръмна като бомба под разцъфналата джанка на опрашената коалиция, която всеки момент трябва да даде плод. 

А сега шансовете за доброплодно редовно правителство пак намаляха. 

Това е малко и като заговор срещу моите прогнози. 

Казах наскоро, че работата е опечена - ще правят, ще струват, но ще стъкмят правителство, за да не спират “Политически НЕкоректно”, което не се излъчва по време на избори. 

Но! Имам си такава черна орисия - като направя някоя политическа прогноза, после животът ме опровергава изрядно и досконално. Много са ми сбъркани прогнозите. 

А тоя път - аха-аха да ми излезе вярна прогнозата - и Радостин Василев атакува Коалицията на ротативката. И шансовете за съставяне на правителство отново намаляха.

Но аз няма да си коригирам прогнозата, продължавам да твърдя, че правителство ще има и Одата на Радостин плавно ще заглъхне, за да зазвучи отново Одата на буйната радост. 

А текущата студена пролет ми напомня за стария съветски филм “Студеното лято на 1953”. 

Действието на тоя филм се развива след смъртта на Сталин, когато има една голяма амнистия - от затворите и лагерите са освободени над един милион души. Политически, криминални, всякакви бивши затворници плъзват по голямата съветска страна и нивата на престъпността се повишават критично - във филма се изпоизбиват за няма нищо. То като изкара човек десетина години в затвора, даже да е бил свестен и да са го осъдили несправедливо, след това излиза на свобода, придобил определени навици и криминално превъзпитание. 

А в нашата студена пролет на 2023 криминалната и политическата обстановка се изостриха, бомба гръмна до бронираното ауди, в Южна Африка убиха българин - оперативно интересен на най-високо ниво. Съдебната реформа се отменя, държавата е в цивилизационна ревизия. 

Ама че студена пролет
в кризата необозрима - 
важното е да не дойде
ядрената зима! 
 

***

Звуков файл - тук: