Кметът на Стара Загора се обидил на Фейсбук коментар, в който го наричат смешник, и завел дело срещу оскърбителя.

Мина едно заседание на съда, бе насрочено следващо, стана ясно, че кметът е завел общо 4 иска за различни коментари във Фейсбук, които го разстроили психически и го накарали се чувства неуверен в работата си на кмет - постоянно поставял на преоценка работата си, което го отклонило от задълженията му на градоначалник. 

За да обяви решението си, че оттегля исковете, кметът свика неделя следобед пресконференция, на която информира старозагорските медии, че се отказва от съдебните битки в името на демокрацията - не искал някой да си помисли, че кметът мачка или че кметът не е приятел на свободата на словото. Напротив - Тодоров по собствената си оценка винаги е приемал чуждото мнение, дори да не му харесва, винаги е канел на срещи опонентите си, винаги се е съобразявал с тях. Кметът винаги, винаги, винаги е искал хората да изразяват свободно мнението си, само че по-културно. 

Всъщност първата част на пресконференцията представляваше автопсихоанализа, политическа и гражданска изповед, в която кметът просто искаше да го разберат правилно. 

Гледахме я тая пресконференция и да си признаем, малко си поплакахме, трогнати от атмосферата и духа на сътрудничество между старозагорския кмет и старозагорските журналисти.

Наистина трябва да се гледат такива пресконференции от време на време, за да се почувства стабилността, да се усетят видимите резултати. 

Кметът си изливаше душата съвсем като на диванче - диванчето на аналитика, не диванчето на Слави Трифонов или диванчето в ателието на художника.

Едно от нещата, които кметът повтори около 10 пъти, беше: "няма да се занимавам с тази работа, не желая да се занимавам с тази работа и няма да обръщам внимание на подобни обиди и квалификации..." Тоест кметът споделяше свободно мисли и чувства - по културен начин. 

Не иска да се занимава, ама завел 4 дела - щото искал хората да си изразяват мнението културно!

Решението на кмета дойде след бурна дискусионна експлозия във Фейсбук и след Националната работна среща на ГЕРБ, където ръководството на ГЕРБ надъхваше кметовете и актива за предстоящите евро- и местни избори. 

Но решението за оттеглянето на исковете нямало връзка с националната среща, ами "за да спре истерията" и както вече казахме - за да не си помисли някой, че кметът е цензор.

Не е цензор, просто е чувствителен - честь, как она есть, както се казва на руски.

Ще цитираме втория въпрос от старозагорската пресконференция, който бе зададен, след като кметът си изля душата в подробности и даде възможност на медиите да отправят своите питания.

Ето какво попита журналистката, чието име за съжаление не знаем.

Журналистка: Може ли да ви попитам... Искам да попитам какво място заема във вашата работа мнението на Фейсбук, на хората, на ответната страна, на Фейсбук групите? Не мислите ли, че прекалено голяма тежест се дава на тези хора; че те са сформирани по някакъв случаен принцип, че всъщност едно говорят, а друго мислят; че има политическа атака? И изобщо, смятате ли да преразгледате своето отношение към Фейсбук? Включително и към Фейсбук групите, доколкото те въобще отразяват общественото мнение.

***

За читателите, които се чудят какво толкова съдържа този въпрос, поясняваме, че въпросът съдържа отговор - и то най-хубавия и честен отговор.