Quantcast

Медия без
политическа реклама

В MIT откриха тайната на римския бетон

16 Яну. 2023

В древен Рим са строели изключително здраво - неслучайно конструкции като Пантеона са оцелели толкова много векове. Защо обаче римският бетон е толкова издръжлив - върху този въпрос учените работят от дълго време. Едно от възможните обяснения е, че състава на бетона му придава свойството на "самолечение". Неслучайно Плиний Стари пише, че бетона става по-силен през годините. 

"Пантеонът не би съществувал днес без бетон от римско време", казва професорът по строително и екологично инженерство в MIT Адмир Масич.

Ясно е, че римляните не са подобрявали материала по химичен път. Подобряването вероятно е ставало естествено, като части от вулканични скали са се смесвали с хоросан, приготвен от съставки на вулканична пепел. 

Римският бетон не се произвежда със съвременен цимент, а като смес от вулканична пепел и вар. 

Сред предишните обяснения за здравината на материала изследователите откриха, че бетонът от римските стълбове съдържа минерали алуминиев тоберморит и филипсит, които помагат на бетона да се засили през годините.

Сега изследователите казват, че техниките, използвани за подготовка на римски бетон, също може би помогнат да се обясни защо е преминал теста на времето.

Пишейки в списанието Science Advances, Масич отбелязва, че римския бетон съдържат малки бучки варовик, които досега са обяснявани с лошо смесване на материала или грешки. Екипът на Масич обаче подозира, че може да има други причини. Учените разгледали проба от римски бетон от стена в древния град Привернум край Рим, разкривайки, че варта съдържа различни форми на калциев карбонат, някои от които се образуват без необходимостта от вода. 

Т.е., за да се образува бетона в началото е взета негасена вар, към която са добавени пепел и инертни материали, а след това вода. Този подход е известен като „ горещо смесване “ поради генерираната топлина. Експертите добавят, че тези високи температури не само ще помогнат на сместа да се стегне, но и ще намали съдържанието на вода.

Екипът предполага, че получената вар може да е помогнала на бетона да се "самолекува", защото ако вода влезе в пукнатините, тя би разтворила калциевия карбонат. Богатата на калций среда реагира с вулканичния материал и така затваря пукнатините. 

За да изпробват теорията си, Масич и неговите колеги направили бетон, вдъхновен от римляните и го изложили 30 дни на водна струя. Пробите, съдържащи негасена вар оцелели, а контролните проби със съвременен бетон се напукали. 

Ключови думи:

пантеон, бетон