Април 1933 г. Футболистите на "Евертън" и "Манчестър Юн" първи в историята на финалите за Купата на Англия излизат за мач с номерирани фланелки. Дотогава в английския футбол вече е имало опити за номериране, но за първи път номерата се появяват... в Австралия още през 1911 г. А през 1912-а номерацията там е направена задължителна в щата Нов Южен Уелс.
Връщаме се към финала през 1933-та. "Евертън" взима номерата от 1 до 11, а "Манчестър Юн" - тези от 12 до 22. Вратарят на тима от Ливърпул е с №1, а нападателите - от 7 до 11 (да, в онези години отборите са играели с по петима нападатели). "Евертън" побеждава с 3:0, като втория гол бележи с глава един от най-големите нападатели на онова поколение - Уилям Ралф „Дикси“ Дийн (1907-1980).
YouTubeИменно Дийн е с №9 в този мач. И се счита, че заради него деветката започва да се асоциира с централния нападател. Дикси се е отличавал с умопомрачителна резултатност - 383 гола в 433 мача за "Евертън" (той е голмайстор №1 в историята на клуба, а вторият - Греъм Шарп, има едва 159). В сезон 1927/28 вкарва рекордните и до днес 60 попадения и допринася за титлата. За цялата си кариера има 37 хеттрика, вкарал е 18 гола в 16 мача за националния отбор на Англия (12 от попаденията са му в първите 5 мача!). Дийн е в Залата на славата на английския футбол и до ст."Гудисън парк" има негова статуя.
Защо именно той е носил №9?
В Англия номера на фланелките започват да поставят още през 1928 г. - "Челси" и "Арсенал" изиграват в един ден мачовете си съответно срещу "Суонзи" и "Шефилд У", като разпределят между футболистите си номерата от 1 до 11 в зависимост от позицията им на терена. И така продължава: с 1 винаги бил вратарят, после идват защитниците (2-3), полузащитниците (4-6) и нападателите (7-11).
Номерата не се налагат веднага във футбола, но когато стават задължителни, придължането към традициите се запазва. И понеже най-разпространената постройка на отборите била 2-3-5, по реда на раздаването на фланелките, на централния нападател винаги се падал №9.
С времето тимовете минават към 4-4-2 и още много други схеми, но по инерция се стараят максимално да запазят началната номерация. Нападателите най-често взимат №9 или №10 и традиционно единият от тях изпълнява ролята на чист нападател-деветка, а другият е по-изтеглен назад. По същия начин става и с атакуващия халф с №8.
"В №10 по замисъл, а в предишни времена и по същество е въплътена самата творческа и романтична част на футбола", казваше световният шампион от 1986 г. - аржентинецът Хорхе Валдано.
"Когато Луис Фелипе Сколари разпределяше номерата преди Купата на федерациите през 2013 г., му казах, че ми харесват №7 и №11 - разказва бразилецът Неймар. - Но Дани Алвеш тогава ме погледна и каза: "На терена си десетка, трябва да вземеш №10".
Във футбола отдавна вече номерата не са свързани с позицията на терена, но в главите класическите обозначения си остават. Главно заради легендите, които са носили тези номера. Изнесеният напред типичен нападател-таран често се нарича "типична деветка", а десетката и осмицата пък са синоним на определящата игра на плеймейкърите.
