Проблемите, свързани с използването и спазването на авторските права в България, са злокачествено образувание - когато след дълги наблюдения и консултации се предпише лечение, те се появяват отново и разсейките обикновено са там, където малцина са очаквали. Около година и половина след като управляващите приеха уж сериозни промени в Закона за авторското право, целящи да се постигнат справедливост и ясни механизми във финансовите отношения между създателите на интелектуален труд и ползвателите му, реалността показва, че задачата не е изпълнена. Комуникацията между страните остава сложна, а Министерството на културата и Съветът за електронни медии не влизат във функциите си.

Филмови режисьори, оператори и сценаристи сигнализираха преди дни, че кабелните оператори не плащат за правата на филмите в програмите на телевизиите, които продават на абонатите си – т.нар. препредаване. Членовете на „Филмаутор“, сред които Виктор Божинов, Адела Пеева, Анри Кулев, Христо Тотев и др., публикуваха становище, че ведомството на Боил Банов е абдикирало от функциите си на посредник по оста автори-мрежи. Кинаджиите написаха отворено писмо до Бойко Борисов и Банов, до шефа на комисията по културата и медиите Вежди Рашидов и до СЕМ, в което обявиха, че глобални заглавия като "Аватар", "Титаник", "Мисията невъзможна", "Наистина любов", "Трансформърс", "Две димящи дула" и т.н. вървят без уредени права за излъчване по кабел.

"В страната има над 250 оператора, които от години осъществяват своя бизнес,

необезпокоявани от държавните органи

и без да отчисляват дължимите суми. Търпението на българските автори отдавна е изчерпано, но към техните искания вече се присъединяват и едни от най-големите филмови студиа като Metro-Goldwyn-Mayer, 20thCentury Fox, SONY Pictures, които изпратиха серия от предупредителни писма към „Филмаутор“ и "МК“, съобщават от "Филмаутор". Дружеството и асоциацията на големите кабелни оператори БАККО е трябвало до 15 ноември да постигнат съгласие за тарифата, по която БАККО ще плаща за правата, става ясно от писмото. „За пореден път няма съгласие заради спокойствието на операторите от липсата на глоби. Сега очакваме държавата в лицето на Министерство на културата да свика комисия, чието решение да бъде финално. Тази ситуация се повтаря от години, но до резултат така и не се стига“, коментират авторите на филми.

„Филмаутор“ припомня, че според Комисията за регулиране на съобщенията приходите от платена телевизия за 2018 г. надхвърлят 368 млн. лв., нараствайки с 18% спрямо 2017 г. „Справедливо е малка част от тях да отиват за създателите на творческо съдържание, което всъщност задвижва интереса към услугите на мрежите. Приканваме МК и СЕМ, отговорни за спазване на правилата на авторското право, да заемат категорична позиция в подкрепа на прилагане на законовия ред“, призовават от филмовото сдружение.

БАККО прехвърли вината за неподписаното споразумение на авторите на писмото и се загрижиха дали „Филмаутор“ разпределя справедливо събраните суми към членовете си. "Разпространяваме стотици тв програми, което означава, че сме постигнали договореност с десетки доставчици на съдържание. За съжаление нашите наблюдения върху начина, по който „Филмаутор“ се опитва да наложи своите тарифи, показва

смущаваща липса на преценка

за нивата на възнаграждения и липса на желание за водене на преговори на професионална основа. За БАККО е от изключителна важност плащаните от нас възнаграждения да достигат до реалните правоносители. В желанието си да бъдем конструктивни наместо популисти заявяваме, че имаме пълна готовност да продължим преговорите, за да постигнем удовлетворителни бизнес отношения, наместо да си подхвърляме медийни обвинения и изказвания без фактологична тежест“, отговори кабелната асоциация.

Конфликтът между създателите на филми и доставчиците на телевизии е пореден епизод в дългата и изключително сложна история по спазването на авторските права у нас. Назад в годините подобни спорове с подобни аргументи е имало и между сдружението на музикални продуценти ПРОФОН и частните радиа и телевизии, и между ПРОФОН и БНТ, и между авторите на музика, обединени в „Музикаутор“, и БНР. Дълги години музикалните организации бяха най-активните и най-често заради тях темата за заплащането на интелектуалния труд бе поставян на дневен ред. Общото в тези спорове бе, че едната страна призоваваше държавата да се намеси и да ги защити от претенциите на другата. В ролята на молители доскоро най-често бяха ползвателите. Те се оплакваха, че управляващите не залагат в законодателството таван на цената на авторските права, което прави дружествата за тяхното управление изключително некомуникативни монополисти. Както се вижда обаче, тенденцията са обръща и сега за помощ моли именно едно от тези колективни дружества в лицето на „Филмаутор“.

Второто общо е, че политиците вече много пъти обещаваха да създадат справедлив модел за уреждане на

отношенията между артистите и бизнеса,

който печели от техния труд, но и представя произведенията им пред аудиторията. И че е доста спорно доколко това се е случило. Както стана дума, през зимата на 2018 г. депутатите гласуваха последните засега мащабни промени в авторското законодателство. Те бяха представени като разбиване на монопола на колективните сдружения чрез създаване на възможност в дейността да се включат и други дружества. Обяснено бе, че Министерството на културата вече ще се ангажира с по-активно посредничество при възникване на спорове и т.н. Нововъведенията бяха направени, след като България бе заплашена от близо 20 000 евро глоба на ден заради забавяне на въвеждането на европейската директива от 2014 г., свързана с дружествата за управление на авторски права и лицензиране на музика. Конфликтът между „Филмаутор“ и БАККО показва, че и след въвеждане на тази директива проблемите продължават да съществуват и че част от причините за тях е пасивността на министерството на Боил Банов.

И ако хората на киното са кротки и възпитани и предявяват исканията си с открити писма, лесно е да се предвиди, че за нестихващия екшън с авторските права в България в близко бъдеще ще се чуе и по-силно. „Музикаутор“ съобщи през ноември, че съдът окончателно е отменил глобата, която през 2017 г. Комисията за защита на конкуренцията му наложи заради забраната към БНР да излъчва музика от каталога на дружеството. Спорът между страните избухна, след като в края на 2016 г. музикантите поискаха БНР да им плаща повече от 1% от държавната си субсидия, колкото превеждаше дотогава. Бившият директор Александър Велев отказа, след което „Музикаутор“ отправи нотариална покана към радиото да спре да пуска около 95% от българските и чуждестранните музикални произведения. Последва жалба на БНР до КЗК за злоупотреба с господстващо положение и глоба от близо 57 000 лв., която преди дни окончателно бе обявена за незаконна. Решението бе съпроводено с коментар от страна на „Музикаутор“, че преди 3 г. сдружението не е нарушило закона, не е възпрепятствало стопанската дейност на БНР, а „с действията и бездействията си радиото и Министерство на културата са допринесли за възникналата криза“. “Музикаутор“ с по-силни аргументи в битката с БНР“, заявиха от организацията, с което подсказаха какво може да се очаква догодина, когато изтича действащият договор между него и издържаното от данъкоплатците национално радио.