Медия без
политическа реклама

"Величие" - един исторически зоопарк

Важният въпрос е дали стоте им хиляди избиратели ще извлекат верния извод

Усмихнати спомени от вече остарелите ленти.
FB/Партия Величие
Усмихнати спомени от вече остарелите ленти.

С огромно любопитство и съчувствие наблюдавам колегите журналисти, опитващи се неемоционално според канона на медийните стандарти да описват случващото се във "Величие". Как се препредава "неутрално" такъв цирк, не знам. Понеже сериозните хора не гледат несериозни неща (читателите на "Сега" са такива), но несериозното влезе ли в парламента, става сериозно, и следва да бъде гледано, съм длъжен да разкажа за видеото от оня ден, в което Ивелин Михайлов съобщава как довчерашният събрат Николай Марков го плаши с недостойна смърт. В него Михайлов заявява най-сериозно, че самият той предложил да се гарантират обещанията пред избирателите чрез молебен и обет пред Бог. А сега си го представете  - събират се депутатите на "Величие", всичките му лидери (формални, неформални... - дето се плюят на "семпъл ум"), кълнат се, "полковник" Марков целува кръста на гърдите си..., и обещанията са гарантирани! Ако пък някой ги престъпи, Михайлов, докато "мели" фъстъци (друго видео), му казва пред драгите гласоподаватели: "Ма ти се закле, бе! Ай сега в ада!". И цялото това чудо е част от българския парламент?! Как се препредава то "неутрално", без да се хванеш за главата, без да уточниш, че е свръх културна деградация, не знам.

Разбира се, "Величие" не са невиждан цирк. Не са нито първите излъгали избирателите, нито първи по случайност влезли в парламента. Подобни "проявления" са характерни и за други държави. Обаче са си крещяща деволюция, която подрива всичко сътворено от интелигентния човешки ум:

Има една научна теория, според която целият човешки културен напредък не е нищо друго, а ход към една по-висша изисканост - правим същите неща

 

като първобитните хора, само че по-префинено,

 

чрез деликатни думи. Например също като тях ядем животни, ама не ги колим урбулешката, а хуманно. Хората все така се избиват един друг, ама вече в "мироопазващи операции" (по едно време дори са давали възможност на смъртника да се изповяда - каква утеха, нали?). Като видиш някой днес, му казваш "Добър ден", макар че поздравът няма да го направи по-здрав, млад, сит, умен... - напълно безсмислена учтивост, за която първобитните не са хабели лицемерие. И т.н. Цялата тази уж

 

забавна, но всъщност вярна

 

в огромен процент теория, иска да каже, че културата е степен на (само)осъзнаване и реакция - човек разбира, че притежава някаква своя природа, която го принуждава да прави не много приятни неща, или пък е безпомощно уязвим от фактори, на които не може да влияе; осъзнавайки, се мъчи да избяга от безизходността чрез "добър ден", "хуманно отглеждане" на животни преди избиването им, музиката на Моцарт, картините на Пикасо... Тоест културният напредък ни служи да се самозалъжем спасително, че

 

може да преборим лошотията;

 

той ни дава способи да я поставим в граници, които, дори да са илюзорни, са единствената възможност за реакция - културният човек реагира.

Какво е общото на всички тия философии с "Величие", ще попитате? Ами не е ли ясно - няма граници при тях, осъзнаване, всичките норми, плод на човешки натрупвания, отсъстват. Ако някой още не е разбрал, имаме партия, която: се председателства от жена, която никой още не е видял, чул, плюс неформален лидер (Михайлов) и друг лидер в парламента, когото журналистите наричат формален (Марков) ;

 

"формален лидер" е като "красив хубавец" - 

 

поради безизходност имаме принос в българския език; неформалният лидер (Михайлов), който освен това е идеолог, инициатор, двигател, не е депутат, не разполага с юридически способи да влияе; не на дванадесетия, а на втория ден след влизането в Народното събрание партията се отрече от русофилските ценности, с които спечели избиратели; всичките видове лидери са скарани шумно, обиждат се, вадят кирливи ризи на примитивно ниво ("за едно кафе пари няма", "семпъл ум")..., но и се оферират ("ще реша всичките ти финансови проблеми"), изключват се, освобождават - ама не се знае

 

кой кого изключва и освобождава, както и откъде, защото не е ясно

 

кой къде членува... Като добавим Киро Брейка и други сродни инфлуенсъри, също изпокарали се на втория ден според скарването на менторите си, като не забравяме и фъстъчките, които нагъваш, докогато говориш пред публика... - това отвсякъде си е културен и политически феномен, невиждан досега - цял исторически зоопарк.

Насред тази "красота" обаче има и един много важен, все още незададен въпрос - стоте хиляди избиратели на "Величие" направиха  ли си огромния извод? Той не е, че не е трябвало да дават гласа си за партията (малък извод). Той е: защо са лековерни, докога? Въпросът, разбира се, важи не само за избирателите на "Величие". Децата биват учени да не вземат бонбончета от непознати хора. Пенсионерите - да не хвърлят торби с пари от балкона. Всеки знае, че с непознати следва да се внимава. Защо тогава избирателят продължава да е лековерен? Защо той

 

приема бонбончета, пристава на непознати?

 

Занапред, когато някой му ръси простотии от рода на "Всеки ден докладвам на Москва", или "Айде да дадем обет в името на България", той все така ще вярва ли? Поне малко ум, интелигентност след и този урок няма ли да има? Ами и хора с културни претенции като Етиен Леви (депутат) и Йордан Камжалов (публичен сподвижник) няма ли да се сетят, че също носят отговорност за случилото се с присъствието си във "Величие"? 

Въпросите най-вероятно са реторични - изводи все така ще липсват; следващите "обещатели" да заповядат! И все пак следва да се бие камбаната, че случващото се е голяма простотия, от която, в името на елементарната култура и интелигентност, би следвало поука да има.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?