В края на февруари Светият престол събра църковния елит, за да накара католическата църква открито да говори за една от най-мрачните си и зорко пазени тайни - за насилието над деца. Папа Франциск произнесе реч за зловещите сексуални посегателства срещу деца, за мрачните, криминални пространства в иначе тъй възхвалявания интернет, за секстуризма. Но нещо фундаментално бе смущаващо в тази реч, коментира в."Франкфуртер алгемайне цайтунг"(ФАЦ). Тя всъщност трябваше да бъде произнесена пред конференция на ООН за правата на децата или пък на някакъв сходен форум. Но точно в Рим, след четиридневната конференция на една църква, в която според думите на самия папа Франциск сексуалните посегателства все още са на дневен ред, тази реч прозвуча доста двусмислено. Да, Франциск каза, че сексуалните посегателства под покрива на църквата са „тежки и скандални", сравни извършителите духовници с „кръвожадни вълци" и „угнетители на хора", нарече ги дори „оръдие на Сатаната". С тази световна църковна криза може да се справи единствено „божият народ", тоест общността на вярващите, смята папата. „Именно този свят божи народ ще ни освободи от клерикализма, който е плодородната почва за всички тези ужаси", каза светият отец. Но не уточни какво следва оттук нататък.

Няколко десетки жертви на сексуални посегателства от Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка, които като деца са били подложени на сексуален тормоз, бяха в Рим заради срещата, но бяха принудени да останат отвън, пред вратата. Вътре така и не ги допуснаха. Единствено полската делегация разполагаше с достатъчно връзки, за да се добере до папата. Така възникна и една емоционално въздействаща снимка, показваща как

Франциск целува ръка на една от жертвите.

Другите обаче изобщо не се добраха до Ватикана. Все пак и те научиха поне, че наистина е имало унищожаване на архиви и прикриване на деяния. В Германия жертвите на сексуални посегателства твърдят същото вече от години. Но досега никой не им обръщаше особено внимание. Днес трябва на висок глас да се оповестят имената на онези, които са прикривали грозните дела. Защото архивите не са се самоунищожили все пак. Жертвите проследиха речта на папата с помощта на прякото излъчване. Минаха обаче дълги минути, преди той да заговори за посегателствата, извършени под покрива на църквата. А за обезщетения изобщо не стана дума. Едни смятат обезщетенията за нещо второстепенно, други обаче ги възприемат като някаква малка компенсация за цял един отровен живот. По този повод в САЩ няколко католически епископства вече обявиха фалит.

Четиридневната римска среща сложи точката по няколко теми. Сложена е точка на един определен вид църковно лицемерие. Вече никой не може да твърди, че сексуални насилия под църковния покрив има само в някои части на света. Разбра се още, че и прикриването е световен проблем в Католическата църква – едно, така да се каже, „престъпление след същинското престъпление". И вече никой не може да поставя под съмнение връзката между злоупотребата с власт и сексуалните посегателства – а църквата прекалено често се оказва лоно на клерикална злоупотреба с власт. Дали четиридневната конференция в Рим ще се превърне обаче и в някаква начална точка? Вярващите могат само да се надяват. Защото взетите решения нямат обвързваща сила. Папа Франциск представи програма от 21 точки, която може да бъде реализирана от Ватикана и от епископските конференции по места. Това е поне някакво начало. И всеки от присъстващите епископи трябва да поеме своето задължение. Само дни преди срещата в Рим кьолнският кардинал Райнер Мария Вьолки заяви, че

няма място за прекалено големи очаквания и за широки реформи

„Нашата задача не се състои в това сега да измисляме някаква съвсем нова църква", каза той. В това изречение кънти страх, коментира ФАЦ.

Сетих се за думите на Вьолки, докато слушах забележителните речи, които произнесоха три жени на конференцията във Ватикана. Да, нито една от тези жени не настояваше да се „измисли съвсем нова църква". Словото на Вероника Опенибо, която отговаря за един католически орден в Нигерия, би получило спонтанни аплодисменти във всяка черква в Германия или в Европа. Опенибо също не настоява за нова църква или за отмяна на безбрачието, но пита на висок глас: „Защо католическият клир мълча толкова дълго?" И критикува „злоупотребата с власт и с пари, клерикализма, джендър дискриминацията и незавидната роля на жените и на хората без църковен сан". Ще се запомнят думите ѝ: „Прекалено често решаваме да си мълчим, докато отмине бурята. Но тази буря няма да отмине".

Четирите дни в Рим бяха едновременно крайна точка и ново начало. Крайна точка на едно църковно лицемерие, например. А това все пак е голям напредък в една утвърдена система за самоналагане. Колкото до новото начало – то сигурно ще бъде трудно. И ако се случи, ще е благодарение най-вече на импулсите, които възникват извън клира. Тъкмо това пролича в забележителните речи на трите жени.

------------------------------------------

Закъснялата справедливост няма да успокои духовете

Най-високопоставен досега служител на Ватикана бе признат за виновен за сексуални посегателства срещу деца в Австралия. Кардинал Джордж Пел, на 77 години, е единодушно обвинен от съдебното жури в Мелбърн, че е блудствал през 1996 г. с две 13-годишни момчета в задна стаичка в мелбърнската катедрала "Св. Патрик", когато е бил архиепископ, след като ги заварил да пият вино от църковната посуда. Съдът на щата Виктория е признал кардинала за виновен още на 11 декември м.г., но до края на февруари имаше съдебна забрана да се публикуват каквито и да са подробности по процеса.

През 2014 г. Пел бе прехвърлен на работа във Ватикана, където бе назначен за икономически министър и главен финансов съветник на папа Франциск. Той е номер три в йерархията на Римокатолическата църква. През 2016 г. учредената от правителството на Австралия комисия по разследване на случаи на педофилия сред католическото духовенство го повика като свидетел по дело за сексуални посегателства срещу непълнолетни в страната, но той не можа да дойде заради влошеното си здраве. Това наложи във Ватикана да бъдат изпратени полицейски следователи, които да го разпитват. През юли 2017 г. Пел си взе безсрочна отпуска от Ватикана, за да се върне в родината си и да застане пред съда в Мелбърн. Той категорично отхвърли всички обвинения, наричайки ги "абсолютна лъжа". Показанията на свидетелите на процеса обаче, подложени на кръстосан разпит, не можаха да помогнат на Пел да си намери алиби и да избегне обвинението.

Него го грозеше максимална присъда от 50 години затвор,

но Пел получи само шест години затвор за сексуални посегателства срещу малолетни от съда в Мелбърн. Високопоставеният духовник ще трябва да излежи минимум три години и осем месеца. Съдията Питър Кид заяви, че при определянето на присъдата е претеглил "ужасяващото престъпление" на Пел, както и напредналата му възраст - 77 години, сърдечните му проблеми и това че подсъдимият е водил "иначе непорочен живот". Високият 190 см кардинал е посрещнал признаването си за виновен с наведена глава. Той даде да се разбере, че ще обжалва решението. Собственият му адвокат, го нарече "Дарт Вейдър" на Католическата църква. Новината за признаването на виновен на Пел дойде два дни след приключването във Ватикана на свиканата от папата конференция на висши католически духовници от цял свят, на която Франциск призова за "тотална битка" срещу сексуалните посегателства над деца, особено от представители на католическата църква. Експертите изчисляват броя на жертвите на сексуални посегателства в редиците на Католическата църква в Австралия на около 60 000. Само че почти няма информация и доклади за съдебни дела срещу духовници. Причината за това е, че в  Австралия съществува забрана за публикуване на медийни информации за водени дела. Смята се, че подобни статии биха могли да повлияят на становището на съдебните състави. Журналистите, които въпреки това изнасят информации за подобни дела, подлежат на наказателно преследване.

В редиците на църквата има и още много други подобни скандали, обобщи "Дойче веле". През юли 2018 г. папа Франциск отстрани Теодор Маккарик като кардинал в САЩ. Сега и Конгрегацията за католическо възпитание обяви бившия кардинал за виновен. Върховният орган на Католическата църква, отговорен за престъпленията и католическото възпитание, обвинява 88-годишния Теодор Маккарик в сексуални посегателства срещу малолетни и пълнолетни. Освен това той е злоупотребил с изповедта, като е принуждавал изповядващи се към забранени сексуални действия. Няколко дни преди срещата във Ватикана

Светият отец му забрани и да проповядва,

а това е най-тежкото предвидено наказание в църковното право. Случаят на 88-годишния Маккарик, който между 1970 и 1990 година е съблазнил най-малко двама малолетни, е един от стотиците случаи на сексуални посегателства в Америка. Според преценките на експрети, общият брой на жертвите надхвърля 100 000. Само в щата Пенсилвания най-малко 300 проповедници са извършвали сексуални посегателства над деца. През изминалите 70 години те са изнасилили хиляди малолетни.

От една година насам в Чили върви мащабно разследване на скандал за сексуални посегателства в Католическата църква. Следователите разследват 148 църковни сътрудници, както съобщават чилийските медии, позовавайки се на прокуратурата. Става въпрос за над 250 жертви на сексуални издевателства. В скандала са замесени и епископи. Жертвите обвиняват кардинал Рикардо Езати, че е прикрил случаите. 77-годишният кардинал отхвърля обвиненията и дори настоява за прекратяване на разследването. Следите на един друг случай от латиноамериканската страна стигат и до Германия. Към 85-годишния бивш архиепископ Франсиско Кокс Хунеус отдавна се отправят обвинения за сексуални посегателства. Например за това, че през 2004 година е изнасилил 17-годишен младеж в Германия. Описаното от жертвата действие обаче не било достатъчно за повдигане на обвинение. През октомври 2018 година папа Франциск все пак отстрани бившия архиепископ от клира.

Преди една година съдът в баварския Дегендорф осъди един бивш свещеник на осем години и шест месеца затвор. Първоначално той беше изпратен в психиатрична клиника. Съдът е убеден, че от средата на 1990-те години свещеникът е блудствал с петима младежи в над 100 случая. Но той е извършил и други престъпления - причиняване на умишлена телесна повреда, фалшификация на удостоверения и притежание на детска порнография. Същият духовник, известен като "пастор Томас", вече е излежавал присъда за сексуални престъпления - от 2003 до 2009 година. През 2008 година той загуби свещеническия си сан. Според изследване на Германската епископска конференция, между 1946 и 2014 година най-малко 1670 духовници са извършили сексуални посегателства над най-малко 3600 малолетни.

Десетилетия наред свещеници и монахини са блудствали

с деца и жени. Много епископи в силно католическа Ирландия подадоха оставки. При посещението си в Ирландия през м.г. папа Франциск помоли жертвите за прошка. Първите съобщения за сексуални скандали в Католическата църква в Ейре се появяват още през 1990-те години. Назначената специална комисия публикува през 2009 г. първия обхватен доклад по темата, т.нар. "доклад Райън". Комисията посочва, че децата са живели като затворници и роби в църковните институции.

Архиепископ Филип Барбарен е изправен пред съда във френския град Лион заедно с още шестима други духовници. Те са обвинени в това, че през 1970-те години не са подали жалби за сексуални посегателства, за които са знаели. Барбарен получи обаче само шест месеца условна присъда. Още през януари обаче прокуратурата се обяви против осъдителна присъда. "Голяма част от престъпленията са с изминала давност, а за другите няма доказано престъпно действие", заявиха от прокуратурата. В много страни, в които се разследват случаи на сексуални посегателства в Католическата църква, давността се оказва проблем. Последната надежда за справедливост са църковните съдилища.

------

ПРОЗРАЧНОСТ

Светият престол отваря архивите за Холокоста

Феня Декало, Тел Авив

Папа Франциск съобщи, че на 02.02.2020 ще бъдат разсекретени документите, свързани с Холокоста, които се пазят в архива на Ватикана. Според информация , изтекла от участници във вътрешното изследване на тези документи, те осветяват поведението на папа Пий 12 и на цялата католическа църква по време на Втората световна война „Църквата не се страхува от историята“, заяви сегашният папа.

Папа Пий 12 е бил на престола между 1939-1954 година и за неговото поведение има спорове между учените от цял свят. Те нямаха достъп до секретните документи. Някои твърдят, че свещениците, монасите и дори кардиналите, помагали на евреи и други преследвани хора да не попаднат в лагерите на смъртта, са го правили тайно от папата. През 2013 г английският писател Гордан Томас, на базата на отделни документи и разкази на евреи, спасени от католически свещеници и висши чиновници от Ватикана, твърди, че папа Пий 12, знаейки за зверствата, е участвал пряко и в спасяването на евреи. С негова благословия са били укривани евреи в манастирите на Европа. Лично е ръководил акциите на свещеници, които с опасност за живота си, са спасили 2000 души от Унгария, издавайки им фалшиви документи, че са католици. 4000 евреи са били укривани в манастири в Италия и въпреки недоимъка на военните времена са били хранени, обличани и са получавали лекарства. Президентът на Израел Реувен Ривлин и ръководството на института за изследване на Холокоста "Яд Вашем" изразиха задоволство, че добрата воля на Светия престол ще даде възможност учени от цял свят да надникнат в архивите на Ватикана и най-после ще се отговори на въпроса защо е мълчал Пий 12: защото е подкрепял антисемитската и въобще човеконенавистничеката политика на нацистите или защото задкулисно е помагал на евреи и други преследвани хора да се спасят, без да настройва фашистка Германия срещу католическата църква. Папският нунций в България по време на Втората световна война Анджело Джузепе Ронкали, който наследява папа Пий 12, под името папа Йоан ХХIII, реално помага на евреи бежанци от Западна Европа да преминат през България и да се изселят с корабите, отпътуващи от Варна и Бургас.