Медия без
политическа реклама

Търси се съюзник във войната по пътищата ни

Докато катастрофите с фатален край се увеличават, държавата се държи като страничен наблюдател

Половината от издадените глоби на пътя не успяват да се съберат.
Илияна Димитрова
Половината от издадените глоби на пътя не успяват да се съберат.

В България е опасно да си шофьор. Всъщност, опасно е и да си пешеходец, велосипедист, изобщо участник в движението по пътищата. Проблемите в системата за пътна безопаност са натрупвани с години и няма как да бъдат решени с магическа пръчка за едно денонощие. Но е крайно време държавата да ги приотизира, защото всяко отлагане коства човешки животи.

 

Скандалната безнаказаност

 

Произшествията на пътя, които водят до жертви, се мултиплицират най-вече заради чувствтото за безнаказаност на шофьорите. Дори когато нарушенията на правилата за движение водят до фатален край се случва правоприлагащите органи да оставят виновника да се измъкне. Последният пример за това е тежката катастрофа в Хасково, при която загина 23-годишният Йордан Бозуков. Инцидентът стана на 20 март около 21 часа край борса „Марица“. Тогава младият хасковлия е шофирал лек автомобил Мерцедес по пътя към Димитровград, когато колата му е застигната от друг лек автомобил Мерцедес, шофиран от 58-годишния Лютви. След удара Йордан е откаран в хасковската болница в клинична смърт. Той губи живота си 9 дни по-късно.

Виновникът за трагедията за задържан с полицейска мярка за 24 часа, но е освободен рано на следващия ден след катастрофата и броени часове след излизането от ареста напуска и страната през ГКПП "Лесово". По последна информация той все още се намира в Турция. В продължение на два месеца пък институциите си прехвърлят отговорността, а повдигнато обвинение няма. Държавното обвинение твърди, че за инцидента са били информирани от МВР чак след два дни. От МВР-Хасково пък заявиха, че след изтичане на полицейското задържане до 24 часа, от прокуратурата не са предприели действия за налагане на 72-часово задържане и водачът е бил освободен от ареста.

Неофициално се говори, че на произшествието не е присъствал прокурор и след смъртта на момчето на 29 март, от Окръжна прокуратура - Хасково са отказали да приемат делото, без съдебният лекар да направи експертиза дали смъртта на момчето има причинно-следствена връзка с катастрофата. Едва дни след смъртта делото е било разпределено. „Уведомителното писмо за инцидента е изпратено от МВР-Хасково и е постъпило в прокуратурата в Димитровград на 22 март“, каза наблюдаващият прокурор по делото Атанас Палхутев пред сайта "Хасково.нет". Обвинение обаче все още няма повдигнато. Не са готови заключенията на възложените експертизи – съдебномедицинска, съдебнотоксикологична и химична, автотехническа, видеотехническа на записи на камери. Срокът за разследването е 2 месеца, но при необходимост той може да бъде удължен с още 2 месеца.

Подобна немърливост от страна на МВР и прокуратурата се прояви и в случая със турския шофьор Мехмет Калиман, чийто тир на 29 юни 2018 г.. се блъсна челно в лека кола и уби двама музиканти от Пловдив. Катастрофата стана на прохода Хаинбоаз близо до с. Пчелиново. На десен завой автомобилът с двамата музиканти навлязъл в насрещното и се ударил в тира. Музикантите пътували към Русе за концерт. След инцидента Мехмет Калиман не е задържан и във времето оттогава нееднократно е преминавал с тира си транзитно през страната, само през 2022 г. - над 50 пъти. В началото на тази година обаче беше арестуван при поредното си влизане у нас по обвинение в причинена смърт по непредпазливост. Преди седмица окръжният съд в Стара Загора призна за виновен турския водач, но го осъди условно 3 години затвор.

 

Глоби на вятъра

 

Как може да очакваме да се спазват правилата за движение, щом за толкова години държавата дори не се научи да си събира глобите на неизрядните шофьори. За поредна година МВР отчете, че почти половината от наложените парични санкции на нарушилите закона водачи остават несъбрани поради тромави процедури. „От началото на годината до момента, в резултат на завишената административно-наказателна дейност, имаме над 960 хил. издадени актове, фишове и електронни фишове. Огромен е проблемът с бързото и лесно връчване на тези актове. Процедурата по връчването им е тромава. Пишат се актове, после наказателни постановления, които трябва да се връчват лично на лицето, което през това време може да си е сменило дори адреса, без да се отбележи това. Понякога се получава едно безкрайно протакане, в резултат на което по близо 50% от издадените административно-наказателни документи не успяват да се съберат глобите“, обясни пред депутатите главеният секретар на МВР Петър Тодоров. 

Изводът от тези констатации е, че се губи изцяло превантивният ефект от налагането на санцкии. Като панацея вътрешното министерство предлага законодателни промени - ако има неплатени глоби, да не може да се премине през годишен технически преглед. Спорно е доколко тази мярка ще помогне, като се има предвид корупцията при преминаването на годишните технически прегледи. "Решаването на проблема с пътната безопасност изисква структурно-организационни промени. Не може законът да реши проблемите, които има МВР в организацията си на работа, в корупцията, която я има във всички институции, касаещи пътната безопасност. Няма как с по-високи глоби и наказания, което предлагаме всеки път и всеки път стигаме до задънена улица. Накрая резултатът е същият. Виждаме как институциите помежду си се замерят и обвиняват една друга", коментира пред БНР Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

 

До следващата трагедия

 

Институциите обикновено се сещат, че има проблем с пътната безопасност чак след поредната катастрофа с човешки жертви. Така се случи и след инцидента на бул. "Черни връх", при който пияният и дрогиран Георги Семерджиев уби с автомобила си две млади жени на тротоара. Едва тогава МВР се събуди за шофьорите, които карат под въздействие на наркотици и започна масови проверки. На този принцип не изневерява и Столична община, която сега след катастрофата на бул. "Сливница", започна да обещава мерки за безопасност на пътя. "Капитал" разкри, че на територията на общината има 600 камери, които са към общинския Център за управление на трафика и служат само за видеонаблюдение и са напълно безполезни, щом стане дума за контрол и санкции на пътя. Самите камери не засичат превишена скорост, нито правят автоматични снимки на нарушения.

Понеже двете системи - на МВР и общината, не си говорят, общинските служители изпращат до полицията дискове със сигнали за нарушения до полицията - например за навлизане в бус лента или за червен светофар. "Ние слагаме едни досиета и ги пращаме на Пътна полиция, защото нямаме право да глобяваме. Сваляме снимка, клипче, три снимки с местоположението, GPS координатите, посока на движение, знака за бус лента, снимка на жълтата линия. Това е полуавтоматизиран процес - ние сме сложили камери, сваляме тези досиета и ги изпращаме на Пътна полиция по едни дискове", обясни в края на миналата година директорът на дирекция "Управление и анализ на трафика" инж. Димитър Петров. Друг е въпросът каква част от тези сигнали после се "отразяват" от полицията, по каква част се налагат глоби и каква част се събират.

Тези държавни неуредици са срамни на фона на черната статистика с пътни инциденти. От началото на тази година пътнотранспортните произшествия само в София са били 185. Ранените при тях са 219, а загиналите са 10. Статистиката на МВР за месец януари сочи, че най-много ПТП има на територията на столицата, а след това е Варна с 50 бр. Броят на ранените при тях е 68, а на загиналите 3. Като цяло във всички областни градове в първия месец на 2023 г. са регистрирани общо 466 произшествия с 594 ранени и 35 загинали. Стряскащ факт е още, че 14,4% от затворниците у нас са осъдени за транспортни престъпления – 14,4%. За сравнение този процент средно в държавите от Европейския съюз е 4,5.

Тези числа наистина влагат значение в понятието "война по пътищата". Безспорно виновни за високия брой катастрофи у нас сме и самите ние. Но често човек се пита защо българинът кара безрасъдно по родните пътища, а е изряден шофьор, когато е в чужбина. Причината е лошото състоение на всички елементи на пътната безопасност у нас - Като се започне от разбитите пътища, липсващи мантинели, пътни знаци и маркировка, мине се през нулевия контрол и корупцията и се стигне до остаряло законодателство.

Ключови думи:

КАТ, пътища, катастрофи

Още по темата