Защо държавата се забави почти цяла година с разпределението на едни 500 млн. лв. за спешен ремонт на язовирите, е въпрос, който е на път да получи своя отговор. Годината е 2019-а и колелото на късмета ще се завърти за избраните - през май предстоят европейски избори, наесен - кметски. Затова е важно да се види в кои общини ще се ремонтира с приоритет, какви пари ще бъдат отпуснати и в крайна сметка кой ще ги получи и какъв ще бъде резултатът.

Вече близо година управляващите не успяват да пуснат нито една поръчка за ремонт на язовирите, въпреки че миналото лято правителството отдели половин милиард лева за тази цел. С тях бе увеличен капиталът на най-непрозрачното дружество - Държавната консолидационна компания (ДКК). Дотук се стигна след няколко апокалиптични наводнения в последните години, след които държавата се сети, че не е лошо да инспектира язовирите, да види кой откъде тече, има ли опасност от преливане и да вземе по-сериозни мерки. Нещо, което още не се е случило. А няма и изглед да се случи и в близките няколко месеца просто защото не е съвсем ясно точно кой ще се занимава с това.

Според отговори на Министерството на икономиката, изпратени до в. "Сега",

ремонтите ще зависят от две спящи дружества

- "Еко Антрацит" и "Еко инженеринг РМ", чийто опит, свързан с ремонтирането на водоеми е, меко казано, спорен. Те са под шапката на ДКК и имат съвсем други дейности. Първото на теория се занимава с рекултивация на стари минни терени, а второто - с ликвидиране на последствията от добива и преработката на уран.

Министерството на Емил Караниколов оправда липсата на каквато и да било дейност по разходването на средствата за язовирите с поредното клише - експертен съвет трябвало да очертае проблемите и после да реши откъде да започне. Т.е. никой за никъде не бърза.

А проблемите са много - от свличания и ерозии, през липса или повреда на основните изпускатели, до затлачени отводнителни канали, неработещи преливници и др. Само преди няколко години Върховната административна прокуратура (ВАП) съобщи, че в България царят хаос и пълна липса на отговорност. Тогава от ВАП предупредиха, че става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. Сега ситуацията е малко по-ясна, но взетите мерки са само на хартия.

И докато ремонтите се бавят, правителството се зае със

създаването на поредната държавна фирма,

която на практика ще дублира функциите на куп други. В края на март кабинетът одобри Устройствения правилник на новото предприятие "Управление и стопанисване на язовирите". С други думи, така се отпушва назначаването на хора в компанията, създадена с цел да стопанисва отпадналите водоеми - тези, от които някои общини са се отказали. 

А техният брой е стряскащ. Към момента в Министерството на икономиката са постъпили предложения за прехвърляне на собствеността на 2721 водни обекта от 121 общини. Те ще попаднат под управлението на новото дружество. За около 400, които се нуждаят от спешен ремонт, са предназначени 500-те милиона лева, а за останалите трябва да се погрижи новосъздаденото предприятие, което ще харчи пари на нова сметка. Парадокс е, че на практика то дублира функциите на "Язовири и каскади" към НЕК (в което влизат вецовете) и "Напоителни системи" (в момента под шапката на земеделското министерство).

От самото министерство и подопечните му агенции не спират да повтарят, че ремонтът на язовирите е жизненоважен. Така е от две години насам - още от формирането на сегашното правителство. Но водоемите, които имат нужда от незабавен ремонт, продължават да са си над 400, а други над 800 чакат за текущ ремонт. Справката бе направена от шефа на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Кирил Войнов още през януари. Тепърва се подготвят проектосметните документации за ремонтите. Кога ще започне реална работа - не е ясно.

Парите за новата компания "Управление и стопанисване на язовири" засега също не са съвсем ясни. По информация на Медиапул разчетите показват, че

издръжката на новото предприятие няма да бъде евтина

- за работна заплата и осигуровки ще отидат над 8.8 млн. лв. за 2019 и 2020 г. Други над 8.3 млн. лв. са заложени за купуването на материали, облекло, офис оборудване, компютри, високопроходими автомобили, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири. За купуване на контролно-измерителни системи, мерителни устройства за нивото на водата и за рейки за язовирите, за паспортизация на язовирите и тяхната охрана, както и за текущи ремонти, в това число и за обследване и почистване на язовирните дъна, са заложени общо над 78.8 млн. лв. за тази и следващата година.

Така сметката за ремонта на язовирите се раздува все повече и повече. А какво става с 500-те милиона на ДКК? Те щели да бъдат похарчени на светло, уверява ресорният министър Емил Караниколов. "Мога да ви кажа и да уверя всички институции, че тези пари ще бъдат разходвани публично, така както е Законът за обществените поръчки и всички други съотносими закони", опонира той на президента Румен Радев, според когото обществото не е реагирало при отпускането на крупната сума.

Министърът на икономиката даде пример с язовир "Бели Искър" - нямало как за една вечер да се направи задание и обществена поръчка. Затова работата по този язовир щяла да започне след зимата. Зимата мина, но все още нищо не е направено, а парите бяха отпуснати още миналото лято, т.е. и министерството, и ДКК имаха достатъчно време да реагират. Явно ще се чака до последно.

Колкото до самата ДКК, тя

неслучайно се смята за най-непрозрачната държавна компания

В нея работят 17 души, а портфолиото й включва десетки други работещи или вегетиращи фирми. Консолидационната компания няма сайт и никой не познава ръководството й - просто защото то никога не се е появявало публично. През годините ДКК претърпя пълна метаморфоза. Компанията бе създадена преди близо 10 г. от първия кабинет "Борисов". Идеята бе в нея да постъпват приходите от приватизация, а целта бе така да се заобиколи изискването парите да влизат в Сребърния фонд.

Сега обаче името на ДКК се свързва повече с непрозрачни сделки и управление. В консолидационната компания набързо бяха влети десетки държавни фирми с най-разнородни дейности - от производство на мляко ("Ел Би Булгарикум"), през лаборатории за етерични масла (Държавна лаборатория "Българска роза") до ремонт на авиотехника ("Авионамс"). Последните промени станаха по време на второто правителство на премиера Бойко Борисов, когато ДКК на практика се превърна в оръжеен мастодонт. При управлението на тогавашния икономически министър Божидар Лукарски в активите на ДКК бяха включени 14 държавни фирми, сред които ВМЗ - Сопот, "Кинтекс", НИТИ Казанлък и др. ДКК има и малък дял в "София тех парк".

А какво ще стане с ремонта на язовирите, предстои да се разбере. Отсега обаче се знае, че няма да се мине без скандали - като се започне от избора на фирмите и се стигне до това коя община ще получи повече. Независимо от това дали има "спешна" нужда, или не.