Ако човек е с чиста съвест, той защитава публично позициите си. Ако е гузен и го е страх, се крие в някой топъл комплекс, например в Сандански. Точно така са направили депутатите от просветната парламентарна комисия, приемайки скоростно основополагащи промени в закона за висшето образование на две тайни заседания в спа дестинация. Мотивите, че правилникът позволявал такава фриволност, както и че по този начин се осигурявал по-голям "интензитет и спокойствие" на работата, звучат арогантно на фона на значителните промени, които се чакат от една година от гилдията. Да се задължат университетите да сключват договори за управление с министъра на образованието или да се регламентира приемането на национална карта на висшето образование, която да посочи в кой регион какъв вуз може да има и по какви специалности следва да обучава, са достатъчно значими промени, които е абсурдно да се обсъждат и гласуват непрозрачно. Имайки предвид как в 12 без 5 се приемат поправки дори в ключови закони като този за бюджета, не е учудващо, че и просветната комисия отиде на спа, за да гласува промените. Резултатът е закономерен - иначе смислените промени, предложени от просветното министерство, вече са  компрометирани. А обществото не можа да разбера защо е добре или зле да забраниш на 65-годишен професор да се кандидатира за ректор или декан, нито пък защо Министерският съвет, а не депутатите, ще решават къде какво да се учи.

От какво се изплашиха депутатите?

От просветната комисия нахално обясниха, че промените, които са гласували в Сандански, не са спорни и били приети с пълен консенсус (спорните били оставени за София). Кой обаче отива да се крие, за да гласува нещо, около което няма търкания?  Ясно, че на първо четене законовите промени се приемат като философия. Тогава много заинтересовани страни се изказват, но дали предложенията им ще станат факт, става ясно едва при второто четене. Точно тогава се влиза "в кухнята" на темата - предложените текстове се обсъждат детайлно, подобряват се, добавят се нови, а понякога първоначалната идея така се видоизменя, че сам вносителят не може да си я познае. Дяволът е в детайлите. 

Една от ключовите промени в закона - за приемането на национална карта на висшето образоване, например бе видоизменена. Предложението на МОН бе тя да се приема от парламента по предложение на Министерския съвет, като целта бе въпросният документ да бъде по-устойчив. Новото, предварително спазарено, но набързо изгласувано предложение, на шефката на комисията Милена Дамянова от ГЕРБ обаче в със съвсем друг дух - картата ще се приема от МС по предложение на просветния министър. Промяната не е никак маловажна - в единия случай зад картата застават 240 депутати, в другия - само 15-ина министри. Също така едно е министърът да определи да речем, че Шуменският университет не трябва да обучава по право, съвсем друго е зад това решение да застане МС. При тайно гласуваната поправка има и аргументи "за" - доста трудно би било да се постигне консенсус сред депутатските лобита, които защитават интереса на своя си регионален вуз. Дали даването на крайното решение на МС е по-далновидно и това няма да позволи лесното и редовно добавяне на вузове и специалности в картата може да покаже само бъдещето. По-важното в случая е, че обществото не можа да узнае кой какво мисли и какво се крие зад единия или другия вариант.

По същия начин не станаха публично достояние опасенията на редица ректори и депутати, че договорите за управление, които те ще трябва да сключват с министъра на образованието, са неработещи (включително и на МОН дали има капацитета да се ангажира със стратегическото развитие на висшите училища). Повече от ясно е, че ред в държавно финансираните университети трябва да се сложи и че когато държава дава средства за дадено висше училище, трябва да търси ефекта и качеството от вложеното. Министър Красимир Вълчев добре обясни на първо четене смисъла на договорите, в които ще се описва политиката на развитие и стратегията на дадения университет за години напред - вузът да бъде насърчен да се промени. На второ четене обаче са изказани детайлно аргументирани притеснения за начина, по който договорите ще действат в практиката, и това е видно от обширната стенограма от проведените на тъмно заседания, които малцина биха имали време да четат. Добре би било обществото да чуе думите на зам.-образователния министър Петър Николов, който обяснява, че договорите не са достатъчни, но са крачка в правилната посока, която ако се предозира, може да се сбърка. Както и че по-добре да се направи нещо, за да спре "свободното падане" на висшето образование, а пък после появилите се проблеми могат да бъдат "пипнати". Но не би. Също така, за бъдещите студенти щеше да е любопитно да узнаят за намеренията на МОН - евентуално

да намали бакалавърската степен за някои направления, например в изкуствата, от 4 на 3 години.

Темата е подета от ректора на СУ проф. Анастас Герджиков покрай другите важни поправки. "В изкуствата 4-годишният план за бакалавър е изкуствено запълнен през 4-тата година, дори части от третата година. Там няма никаква нужда от 4-годишно бакалавърско обучение", съгласява се и министърът, но обещава да подложи казуса за обсъждане в контекста на новата Стратегия, която ще готви ведомството му. Никак не е маловажно например и кой университет колко гласа ще има в националното представителство на студентските съвети. Сега и малките, и големите вузове имат по един глас, като резултатът е, че четирите големи висши училища представляват 40% от студентите в България със своите 4 гласа. Другите 60% имат 48 гласа, което по думите на проф. Герджиков "довежда до възможността малко на брой студенти да определят решенията" на националното представителство и да гласуват правилника по начина, по който те преценят. Въпросът също е повдигнат на апокрифното заседание, но уви, пак няма кой да разбере за него. Както и за друго бъдещо нововъведение - и БАН да получи правото да обучава магистри, поискано от проф. Станислав Станилов от "Атака". В случая желанието е останало неудоволетворено поради липсата на хора от БАН, които да си кажат мнението. Министърът обаче се е ангажирал да осъществи идеята с поправки в закона за БАН.

За сметка на това друго, напълно ново, предложение се е появило между първото и второ четене на закона и не само се е появило, ами се е и промъкнало лесно през цедката на 16-те депутати (от общо 22-мата в комисия). Става дума за ограничението 65-годишни професори да не могат да се кандидатират за ректори или декани. Ясно е, че най-щекотливите идеи се вмъкват на второ четене, за да не стопират останалите промени. Да гласуваш обаче за нула време подобно предложение, което би могло да бъде атакувано като дискриминационно, и то на "изнесено" заседание, далеч от очите и ушите на заинтересованите страни, е скандално. От стенограмите става видно, че предложението никак не е безспорно, както се опитва да го изкара Милена Дамянова. То е безспорно само за 16-те присъстващи депутати, които очевадно са се договорили предварително. За "опозицията" от БСП няма нужда изобщо да се говори, ясно е, че никаква я няма.

В цялата спа история депутатите не успяха да се похвалят за чаканото от години ограничаване на т.нар. "летящи професори". Не без дискусии те са успели да приемат един преподавател на основен трудов договор да участва в акредитацията само на едно висше училище - нещо нечувано и почти революционно, въпреки многократните опити на различни министри, осуетявани досега успешно от университетските лобита в парламента. Подобен опит бе направен и сега - ден преди обявеното в четвъртък редовно и публично заседание, на което да се догледа останалата 1/3 от текстовете, комисията бе засипана с възражения относно тази поправка - от комисията за защита от дискриминация, от Омбудсмана, от юридическите факултети на СУ, на ЮЗУ и т.н. От стенограмата от заседанията в Сандански например става ясно, че юридическият факултет на Търновския университет може да бъде закрит в резултат на тази забрана, а шефката на акредитационната агенция проф. Петя Кабакчиева, която дава акредитациите на вузовете, предупреждава, че ще има "някакъв проблем" - вузовете, които скоро са получили акредитация и тя важи в следващите 4 г., може би ще трябва в рамките на една година отново да минат акредитация по новите правила, а тези, на които им изтича акредитацията след 1 г., ще трябва да чакат 3 г., за да минат през обща акредитация на направлението, алармира проф. Герджиков. "Ще се започне с тези направления, на които предстои акредитация", успокоява проф. Кабакчиева. Притесненията обаче изобщо не са за пренебрегване, имайки предвид, че от промените в акредитация зависи до голяма степен качеството на висшето ни образование. И те обаче останаха скрити за обществото, вместо да се изговорят публично. Депутатите чисто и просто се уплашиха от университетските лобита сред колегите си и се скриха позорно като партизани - къде къде по-лесно е да приемеш тихомълком сложни текстове, вместо да се обясняваш шумно за тях.

"Естествено пак Народното събрание ще е виновно", опасява се Милена Дамянова за въпросния "някакъв проблем" и поръчва на акредитационната агенция да изготви график, по който ще върви новата акредитация съобразно средния остатъчен срок по професионални направления на акредитациите. Да, ако поправките не проработят, този път определено Народното събрание ще е виновно.