Quantcast
Осигурителният апокалипсис – сега | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Осигурителният апокалипсис – сега

14 375
 Илияна Кирилова
Освен 2-3 хиляди престарели милионери другите стотици хиляди германски пенсионери не могат да плащат за източноевропейски домашен слуга по 12 000 евро на месец.

Както очаквахме – избори идат, пари за пенсии все пак ще има. В бюджета „се намериха“ 1.5 млрд. лева и пенсионните добавки за пандемията няма да спрат. Има идея пенсиите да се преизчислят сега, веднага, макар че късият парламент не прие това решение. И въпреки че здравият разум подсказва актуализацията на фиксираните доходи да се приеме заедно с бюджета, който ще плаща голяма част от увеличението, за да влезе в сила едновременно с него. Т.е. от следващата финансова година. Добрата новина: България е една от малкото страни, в която поне година-две няма да настъпи

 

неминуемата осигурителна катастрофа,

 

за която предупреждаваме от години – откак държавите наложиха лихвен данък върху капитала и всяко натрупване чрез „политиката на нулевите лихви“ (NIP). Причините са няколко. Главната: ниското все още ниво на доходите у нас. Страната, която плаща най-ниските пенсии в Евросъюза, има нужда от най-малко пари, за да ги вдигне в крак с общия ръст на доходите. Колкото по-висок е стандартът на доходите (ама и на разходите) в една страна, толкова по-трудно тя ще финансира неизбежното увеличение на пенсиите и всички осигурителни плащания. Така че ние пътуваме в последния вагон трета класа на дългия евровлак, който влиза в остър завой и лети към огромна скала, срутена неотдавна връз релсите. Ще гледаме изотзад как локомотивите на Европа ще забият нос в скалата, веднага след тях ще дерайлират луксозните вагони първа класа. Малко остава до краха, а времето тече все по-бързо, клатещата се композиция на европейските финанси вече лети по стръмен инфлационен склон. Понеже никой не е пророк в собственото си село, вижте последния брой на флагмана сп. „Економист“ (27.06.-02.07.21): там обсъждат нашироко две осигурителни системи, британската и китайската, за да стигнат до един извод: изход няма. Има само (илюзорна) идея как за пореден път да се отложат болезнените решения. В британския модел актуализацията на пенсиите се определя от т.нар. „троен ключ“ (triple-lock rule). Всяка година те нарастват с най-високия от три процента: на ръста на доходите, на инфлацията и константата 2.5%. Според Националната статистическа служба тази година ръстът трябва да е 8%, но се „предполагало“ актуализацията да е „по-близо до минималните 2.5%“ (към половината очаквана инфлация). Т.е. решението ще се отложи и (пак)

 

пенсионерите ще платят сметката

 

Със старата идея за отлагане  (дано ни отмине горчивата чаша) уважаваният „Економист“ и финансовите властелини на Албион зад нея показват прозрачна наивност. Мълчат, вместо да ни обадят как ще се изплъзнат между Сцила и Харибда на осигурителната система, двете челюсти на стягащите се клещи. Първият проблем е декапитализацията на осигурителните фондове. Увеличеният размер на пенсиите, нарастващият брой пенсионери и инфлацията от три страни ръфат натрупания капитал. Още преди година, преди върха на пандемията, одиторите предупредиха, че „нетната акумулация е отрицателна“, т.е. че те работят по схемата на Понзи, станали са финансови пирамиди, както им викаме в България. Плащат днешните пенсии с вноските на утрешните пенсионери и така всеки месец приближава фалитът.

Декапитализацията е фатален, но „мек“ проблем. Крахът на всяка „пирамида“ може да се отложи, ако някой отвън плаща сметката, с бюджетни субсидии или (невъзвръщаем) кредит могат да купят още време до фалита. Но другият основен проблем е коварно нееластичен. Никакъв финансов фокус-бокус не печели време. Затова за този главен и фатален порок изобщо не се говори, опасявам се, че не се разбира. Да подчертаем: пенсия и осигуровка не са синоними. Насрещни страни са. Осигуровка е онова, което ми трябва, за да живея като неработещ пенсионер – нужните условия, продукти и грижи. Издръжката да остана жив до следващия месец. А пенсията е месечният приход, от който трябва да платя тази издръжка. И ако приходът (пенсията) не стига, оставам с частична издръжка, с недостатъчна осигуровка, в хронична старческа бедност, унизително и мъчително състояние, „докато смъртта ни раздели“. Никой финансов трик с „актуализация“ на пенсиите не покрива недостигаща издръжка. Изходът няма отлагане. Exitus letalis. Възможното и поносимо решение описах преди години. Оптималното решение е нефинансово. Примерно: спират се всички пенсии и помощи за крайно нуждаещите се, оставят им по 100 лева на месец джобни, но обществото гарантира на всеки, дорде е жив, при човешки условия, подслон, храна, грижи, облекло и лечение. Вероятно в социални заведения, където с минимум персонал и със собствен труд и взаимна помощ между осигурените се постига поносима издръжка. Че е вече невъзможно да се осигури персонална издръжка чрез плащане на високи пенсии на пенсионери, пръснати по един-двама в отделни жилища, разбраха тази седмица в Германия. Преди дни една

 

българка разби германското осигуряване

 

И не само – разби цялата паневропейска заблуда, че поне старата, богата Западна Европа може да се грижи за старите си хора поединично, като им осигури грижи и помощ на място в жилищата им. Досега става с източноевропейци, които се грижат за старците в робски условия – денонощно и срещу мизерно заплащане. Внасяха от Изток домашни слуги: 24 часа на разположение, без почивен ден, без отпуск, за всички къщни дела – от пране, готвене, чистене, пазаруване и здравни грижи до лична компания. Денем и нощем на повикване. Но преди дни по иск на г-жа Добрина Дражева, слугувала денонощно на 96- годишна дама в Берлин, германският съд призна, че при наложените ѝ условия г-жа Дражева не е работила 6 часа на ден, както пише в нейния договор, а цели 21 часа на ден. И осъди работодателя ѝ да ѝ доплати до три и половина минимални работни заплати за страната - около 9100 евро на месец, вместо договорените към 900 евро. С решението по делото "Дражева" съдът сложи

 

край на вноса на домашни гледачки,

 

сегмент с официално заети „стотици хиляди“, реално над половин милион (сп. „Шпигел“) източноевропейци само в Германия. Освен 2-3 хиляди престарели милионери другите стотици хиляди германски пенсионери не могат да плащат за източноевропейски домашен слуга по 12 000 евро на месец (от времето, за което съдът е сметнал 9100 месечно за г-жа Дражева, минималната заплата в Германия се вдигна). Крах на модела. Не само половин милион стари хора остават без грижи. Въпрос на време е всички днешни и бивши домашни слуги да предявят искове за доплащане до минималните заплати. От осъдителните решения те нищо няма да вземат, работодателите им удобно ще фалират. А може би друг съд – наказателният, тепърва ще открие, че бизнесът с домашни роби изначално е бил престъпление… Но не е съществено колко съвременни роботърговци работодатели ще отнесат присъди. Много по-важно е дали и какво решение ще намери германската държава за изригналия социален вулкан. То ще е моделът за бъдещото осигуряване в Европа. Много важно за нас в България – и като платци, и като ниша за бизнес.

Още

Авансова дописка
НОИ преизчислява служебно две групи пенсии този месец

20.09.2021

7806
НОИ няма да разкарва хората с намалена пенсия за преизчисление