Вълненията от изхода на вота рискуват да затъмнят една от големите негови теми - ниската избирателна активност. Колкото и Илияна Йотова и Андрей Гюров да вдигнаха резултата на балотажа, в крайна сметка не гласуваха стотици хиляди българи или милион, които по принцип го правят. Неучастието на ГЕРБ, мижавият интерес на ДПС и слабият контролиран вот обясняват проблема, но отчасти. За да има смисъл, за да се произведе нещо градивно, той трябва да бъде разгледан в качествен план - защо, наистина, толкова много българи отказаха да участват; как да направим така, че да гласуват, защото ако не направим... - какъв е смисълът от всичко?
Първо малко стойности. Активността наистина бе безпрецедентна за президентски избори: 22.9% и около 28% на първия и втория тур (финалната от вчера не е обявена), срещу съответно 40.5% и 34% преди пет години, 57.4% и 51.62% преди десет. Дори Георги Първанов навремето бе преизбран в свирен мач срещу Волен Сидеров при над 40% гласували. Темата е любопитна и предвид факта, че
българите не обичат партиите, личности търсят,
а президентският вот е точно мажоритарен - но урните не се напълниха нито при изострянето на противопоставянето след руските удари по кораби, нито кой знае колко и след като резултатът от първия тур бе равен.
Темата е важна не просто сама по себе си, но и заради реакциите на политическите фигури. Йотова, Радев и "Прогресивна България" се радват на успеха. Андрей Гюров, ПП и ДБ са щастливи, че увеличиха с 350 000 гласовете от април. Костадин Костадинов от "Възраждане" се държи така, сякаш лично той ще чете новогодишен поздрав към нацията.
Всеки празнува, от проблема не се вълнува,
най-много да обвини врага. Обаче ако питате партийните агитки в интернет, особено на ПП и ДБ, най-виновни са самите негласуващи - "прост народ", непроумял, че трябва не само да гласува, ами и задължително за техните кандидати (иначе пак е прост народ). Така единият отговор в темата е песимистичен - нищо няма да се направи сред тия празници и простотия (не на народа). Партиите, политиците и агитките са си самодостатъчни, за какво им са някакви допълнителни хора? Че нали не се отменят избори при ниска активност? И какво може да се очаква занапред в тази отровно-глупава среда? Ами
още глупост, отрова,
след което по избори - същата или подобна активност. То, нали, точно глупостта и отровата допринасят за демотивирането на нормалните хора.
А сега още малко в конкретика. Три бяха основните фактори, освен пасивността на ГЕРБ и ДПС, за ниската активност на тези избори. Свързани са, пораждат се и утвърждават взаимно:
Първият е самите издигнати личности. Същността им като хора, политици. Биография, образ, представяне досега и сега - сами те. Колкото и да гърми шампанското,
Йотова определено е един доста нехаресван
от широките слоеве политик. Това базисно повлия на липсата на интерес към нея. Гюров е супер, само че единствено и само в "умнокрасивия" балон. Това, че на балотажа някои гласуваха "да не се върнат комунистите" или "да не завием към Русия", не бива да се бърка с вот за него. Ами Костадинов или Ивелин Михайлов? - Потрес! Понеже публичната дискусия у нас (и по света) се утвърди като балонна и всеки балон винаги се вдъхновява напоително и дисциплинирано от своя си кандидат,
ако ще магаре да е,
то е много трудно да се изговори и схване тоя балонен проблем - просто изговарящите и схващащите са все част от някакъв балон - каквото мислиш или кажеш, в балона протича. И, примерно, един фен на ПП и ДБ и да иска, няма как да проумее, че Гюров е бил добър премиер единствено в неговите и на подобните му очи. А Йотова не бе запомнена с нищо като вицепрезидент, нищо, че точно този опит изтъква като предимство. Но в реалния свят все пак има хора, които не участват в тия дискусии, не търчат да слушат и схващат говорители, извън балона се, свободни - те са мълчаливото мнозинство. Точно такива отказаха да гласуват, защото не харесаха стоката на сергията.
Те търсят личности, но за тях личностите отсъстваха!
И логично останаха вкъщи.
Вторият фактор е по принцип настройката на българските политици. Те гледат да им е лесно и евтино. Какво по-евтино и лесно от това, да подчиниш съществуването си единствено на твърдите електорати (все същите балони), които и без това са с теб! Това е познатата неизличима самодостатъчност. А и ако ще разчиташ на контролиран вот, много по-евтино ще ти излезе при ниска избирателна активност. Ако е твърде висока, купеният вот даже се елиминира. Нищо лично, просто бизнес, прикрит под формата на политика.
Третият фактор са конкретните цели и тактики, получили се по стечение на обстоятелствата на основните кандидати. Йотова и щабът ѝ се подведоха от социологията, която прогнозираше възможен успех още на първи тур - съответно лодката не биваше да се клати, тя си се влачи към успех. Гюров, отново на база предварителните проучвания и предвид априлския крах на ПП-ДБ, просто играеше да има втори тур - за целта му трябваше да мобилизира твърдия електорат на "градското дясно", нищо друго. Следва да се уточни, че ако по принцип един кандидат се устреми с послания и действия към по-широкия електорат, то
все някак рискува или да загуби
част от вече привлечения, или да обърка този широк електорат, да не би да вземе и гласува за опонента. Така и двамата основни претенденти прецениха, че нямат интерес да рискуват в опит да привличат хора, цял месец си "ограждаха" наличните. Течаха затворени сбирки без въпроси, без идеи, протоколно пред партийни активисти, вяли - захаросани после чрез лъжи в социалните мрежи - където балонът, и без това не много умен, надъхано лайква.
Чудесна кампания, наистина, сигурна, евтина,
при това има обратна връзка с избирателя, не е да няма!!! А да, плюс едни твърде (мало)умни клипчета на Гюров в тик-ток и навъсено-учителски пози на Йотова при дебата (учительница)!
Е, да се чудим ли тогава, че се намериха към 1 млн. не-балонни, нормални, вероятно порядъчни и интелигенти хора, отказващи да гласуват? Те лоши ли са, тъпи ли са, какви са? Не, естествено. Следва да се проумее, че те търсят, искат някой да им обърне внимание и да даде решение на техните проблеми или път за реализиране на техните мечти! Но кандидатите и прилежащите им балони не го правят, те просто ги отказват - с имена, постъпки, "ценности". Защото е по-лесно. Най-грандиозната глупост,
въпюща неподправена тъпотия,
е негласувалите да бъдат клеймени като идиоти, да бъдат винени за резултата или просто за велия вот - както мнозина ги хулят сега и по принцип. Такива обвинения са индулгенция за посредствеността на тия, от които се чака съдържание.
Следва да се кажат няколко думи и за вота "Не подкрепям никого" (67 000 и 56 000 двете недели). Това е възможно най-осъзнат вот, след като тези хора, без да предпочитат кандидат, са си направили труда да отидат до урните -
осмислен протест, отказ да бъдат насилени
като купувачи, след като стоката не им харесва. Така да я докарат останалите избиратели поне понякога - хем гласуване, хем бягство от насилие и протест - би било добре. Прекрасно би било поне да схванат тази позиция. Гласоподавателите на Йотова, Гюров, Костадинов или който и да е, им казват подигравателно: "Добре де, защо хабите гласа си, какво печелите?". Клетите не съзнават, че и те, като гласуват за тоз-оня, също нищо не печелят. Щетата, ако я има, и в двата случая е еднаква - в единия просто се инатиш срещу мач, който не е твой.
Та, такива ми ти работи с негласуването. Много вода трябва да изтече, за стане мачът по-човешки, истинен, полезен.
