Медия без
политическа реклама

Министри на каишка

Безкрайното протакане на производствата срещу хора с власт не само ги превръща в кукли на конци, но и срива и без това критично ниския авторитет на прокуратурата

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Вече цяла година Владислав Горанов е обект на проверка от прокуратурата. Или поне така се твърди пред публиката.

В единия джоб носи постановление за образуване на дело, а в другия - за прекратяване. Що е то? Прокурор, който разследва министър.
Това накратко е ситуацията с прокурорските проверки срещу действащи министри. Те са дълги, но за сметка на това - непродуктивни. Обаче могат да са перфектната каишка. Която може да бъде подръпвана както от прокуратурата, така и от някой, който стои над нея с икономически или други интереси.

Нормалната логика е, че ако има съмнения върху действащ министър, прокуратурата трябва да работи светкавично и обективно. За да може при събрани доказателства той да бъде пратен на подсъдимата скамейка и съдът да се произнесе по вината му. Алтернативата е, ако не бъдат събрани достатъчно доказателства, производството да бъде прекратено. И в двата случая обаче държавното обвинение дължи максимална отчетност. Така че да не остане и минимално съмнение, че над някого се разтваря чадър, или че е "опраскан", защото вече е неудобен.

Прокуратурата сякаш изпада в ступор, когато подхване някой министър. Вцепенението може да се дължи на обикновена липса на компетентност. Но зад него може и да се крият други мотиви. И тъй като всеки път делата или

 

проверките срещу хората от властта следват един и същи модел,

 

няма как да не бъде направен изводът, че нищо не е случайно и става дума за добре разработена схема.

За шпицкоманда в прокуратурата под контрола на главния обвинител Сотир Цацаров, която се занимава изключително с делата срещу висшия ешелон в държавата, заговори преди години един следовател, когото всички обявиха за луд. Проверката на Висшия съдебен съвет през 2016 г. не доказа нищо, но призна, че е възможна. Вероятно, ако още някой беше нарушил мълчанието, резултатът можеше и да е различен. Следовател обясни пред ВСС, че висшестоящите прокурори не давали нареждания по специалните дела, а само "съвети". "Целта е била, ако мога да го онагледя,

 

ние сме като едни войници в боя и от праха са ни замъглени очите

 

Хората, които са отстрани, могат да ни дадат съвети...", казва магистратът. Недоказаната шпицкоманда ясно показва, че дори не е нужно някой да бъде обвинен или назован поименно. Достатъчно е в някое чекмедже да отлежава папка срещу него.

Наследникът, който Цацаров си инсталира в лицето на Иван Гешев, едва ли ще промени тази линия на поведение на прокуратурата, която явно се задава от върха й. Можем да очакваме единствено да я задълбочи. Все пак досегашният ресор на Гешев е специализираната прокуратура, която се занимава с делата срещу хората от висшите етажи на властта. За усилията, натовареността и опасностите, на които се излагат с работата си там, спецмагистратите получават до 6 допълнителни заплати годишно. Явно обаче и това не е достатъчен стимул да работят в някакви разумни срокове. Така че работодателите им, т.е. данъкоплатците, да са наясно има ли според прокуратурата министри, които са нарушили закона, или в кабинета са най-чистите хора в държавата. А може би финансовият стимул е точно затова - някои производства да се мотаят с цел.

Половин година не стигна на обвинителите да се произнесат по проверката срещу министъра на културата по скандала "Ало, Банов съм". През февруари соцдепутатката, вече член на ЕП, Елена Йончева огласи записани разговори, на които се чува как се дават инструкции на служители на културното ведомство, които да оформят документи така, че строителят да не плати неустойки от над 700 000 лв. за забавянето на ремонта на столичното Ларго. Междувременно министерството доброволно загуби съдебната битка за въпросната неустойка, че ще трябва да плаща и солидни разноски по делото. А

 

министър Банов още е обект на прокурорска проверка

 

Самият той няма вид да се притеснява.

Същото, че дори и по-голямо самочувствие, демонстрира и колегата му от кабинета, финансовият министър Владислав Горанов. Вероятно това се дължи на факта, че проверката срещу него продължава двойно повече време и вече навърши година. 12 месеца прокуратурата разсъждава върху елементарната на пръв поглед задача дали министърът е извършил престъпление по служба и има ли търговия с влияние в това да се подслони, без да плаща наем, в луксозния имот на бизнесмен, който му е кръстник, а и е назначил сина му на работа във ведомството, което управлява.

Освен че протака тези проверки, държавното обвинение не дава никаква информация по тях. Въпреки всички клетви колко открито и честно работи. Което още повече засилва подозренията, че се действа конюнктурно и определени производства се държат на трупчета с идеята, че могат да бъдат активизирани в подходящ момент. Или се чака публиката да забрави за шумните скандали и проверките тихо да бъдат прекратени. Както стана с разследването, свързано с участието на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски в инцидента, при който загина невръстното му дете. То бе прекратено след една година мотане и много фантазия да се намери оправдание за нищоправенето.

Къщи за гости, ЕРП-та, съмнителни строежи по морето, ски писти, обществени поръчки, злоупотреби с българско гражданство...

Държавното обвинение би могло

 

да се активизира по всяко време срещу всеки с власт.

 

А след това би могло да държи производството във фризера и да го протака толкова време, колкото трябва някой да бъде държан като кукла на конци. Ако загуби височайшото благоволение, ще бъде пратен на съд. Ако се добере до индулгенция, проверката му ще бъде прекратена.

Самият премиер Бойко Борисов има собствен опит с делата, оставени на изчакване. Докато за кратко беше в опозиция преди 5 години, изведнъж му се наложи да ходи по разпити за ползването на "Авиоотряд 28", а прокуратурата възобнови проверките по казусите за смъртта на Тодор Димов-Чакъра (загинал при акция по залавянето му, ръководена от Борисов по времето му на главен секретар на МВР), както и по скандала "Ало, Ваньо" с изтеклите записи, в които се чува как премиерът нарежда на шефа на митниците да бъде спряна проверка в пивоварната "Леденика", собственост на покойния бизнесмен Михаил Михов. Точно преди изборите през 2014 г. всичко, свързано с Борисов, беше прекратено и заметено.

Типичен пример за държане на каишка е целият казус "Белене". Преди 3 години бяха обвинени двамата бивши изпълнителни директори на НЕК, енергийните министри от БСП и първото правителство на Борисов Петър Димитров и Делян Добрев. Разследването е доникъде. Като проверката "Кумгейт", пак свързана с Добрев. Ключовите фигури от "Демократична България" Трайчо Трайков и Тома Белев също са обект на прокурорски интерес.

"Единия ден ме бие по главата, другия ден ме гали." Това е реплика от онзи прословут разговор в Банкя между Борисов, тогавашния градски прокурор Николай Кокинов и земеделския министър Мирослав Найденов, който, апропо, също беше обект на прокурорски интерес и излезе чист. Думите са на Кокинов по адрес на Цацаров. Не се превърнаха в крилата фраза като "Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй...", но са не по-малко показателни за начина, по който функционират властите на тази територия.

Още по темата