Липсата на критична маса в прокуратурата, която да преобърне порочните практики и да предизвика реформата отвътре е една от причините толкова години промяна да няма, държавното обвинение да влиза в политическите схеми и да действа напълно безконтролно, безотчетно и твърде често избирателно.
Затова и пледоарията на един прокурор от Апелативната прокуратура в Пловдив, която "Сега" направи публична неотдавна, звучи направо невероятно. Просто никой не е свикнал прокурорите да признават пороците в системата. Публиката знае, че прокурорите мълчат и чакат "какво ще каже главният", а когато трябва, пращат възторжени писма в негова подкрепа.
Да припомним думите на прокурора от Пловдив, отбелязан в съдебния протокол само с инициали - С.Л. Заключителната реч е по гражданското дело, заведено от бившия командир на 61-ва Стрямска бригада гeн. Димитъp Шивиĸoв срещу прокуратурата. Шивиков търси обезщетение по Закона за отговорността на държавата за незаконно обвинение, след като беше оправдан на три инстанции за длъжностно престъпление. Първата инстанция му присъди 50 000 лв., но апелативният съд завиши обезщетението на 120 000 лв., уважавайки целия иск на Шивиков.
Прокурорът обяснява, че обжалването на решението на първата инстанция е станало по писмени
указания от върховната прокуратура.
"Няма какво да умуваме. Моралът и законът в случая са в един много жесток челен сблъсък. Повдигнати са такива брутални обвинения. Отговорно заявявам, без да се притеснявам, че това е дело бухалка", пледира прокурорът пред апелативния съд и припомня, че Шивиков е оправдан на три инстанции, "натовски генерал, за 100 одеяла и 10 войнишки канчета". Апелативният прокурор продължава с риторичен въпрос как "колегите от военна прокуратура са решили да изготвят обвинителен акт". И след това отговаря - "колежката от капитан са я повишили в майор".
"Такава е нашата действителност, за съжаление. Чисто морално не мога да твърдя, че решението (на окръжния съд за 50 000 лв. обезщетение, б.а.) е неправилно и необосновано. Това би било абсурд. Единственото, което мога да поддържам, е евентуално да намалите размера на присъденото обезщетение. Чухме аргументите на защитата за завишаване на размера на обезщетението, на които няма да се спирам. Дълбокото ми вътрешно убеждение е точно в тази насока, но трябва да поддържам да се намали това обезщетение. Не може тая държава така да продължава. Всичките обезщетения по ЗОДОВ са от нашия джоб.
Заради намесата на разни дебелаци в съдебната система
нещата станаха такива, за съжаление. Моля за произнасяне в този смисъл", завършва прокурорът.
И макар че в случая е по-важно какво е казано и че го говори прокурор, а не точно кой е той, още "Сега" отправи въпрос към АП Пловдив кой се е явил на делото. Отговори така и не дойдоха. На същия въпрос реакцията на пресслужбата на съда беше - "А на Вас защо Ви е?". "Защото прокурорите са публични личности и имената им изобщо не трябва да бъдат заличавани от публикуваните съдебни документи", казвам. Обещават да върнат обаждане. Правят го, но не могат да помогнат с името, защото нямали достъп до гражданските дела. Звучи нелепо. Поведението и на двете институции в случая показва, че явно са били шокирани от публичното оповестяване какво се е случило в съдебната зала и затова предпочитат да се снишават. Всъщност от съдебния акт, както е и в масовия случай, е заличено дори името на Апелативната прокуратура в Пловдив, че и на военната прокуратура, но това е друга тема. В АП Пловдив има само един прокурор с тези инициали - Светлозар Лазаров.
Едва седмица по-късно прокуратурата пусна съобщение, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов е наредил на апелативния прокурор на Пловдив Тодор Деянов да възложи на Светлозар Лазаров "пълна проверка в района на Апелативна прокуратура – Пловдив на делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства, които са причина за осъдителни решения спрямо прокуратурата". Проверката обхваща периода от 2023 г. и първите шест месеца на 2024 г., а повод за изявленията на Лазаров по делото на Шивиков. Такава проверка обаче трябва да се назначи за цялата страна, а не само за Пловдив. При това за по-дълъг период и не само на един прокурор. Защото сега звучи като - обаждаш се, наказваме те да четеш дела и да пишеш анализи. Ще чакаме 30 януари, когато Лазаров трябва да е готов. Ако изобщо бъдат огласени някакви резултати.
Колкото по-шумни и бомбастични са
делата-бухалки, които в един момент рухват в съда,
толкова по-солени са и обезщетенията, които прокуратурата бива осъждана да плаща по тях. Само че обезщетенията не се плащат от джоба на прокурорите, а от бюджета, т.е. от данъкоплатците.
Делата по ЗОДОВ и указанието винаги да се пледира срещу осъдителните решения, са само един от тревожните симптоми на прогниването на прокуратурата, които пледоарията очертава. Иначе по закон прокурорите се водят от доказателствата и вътрешното си убеждение, редица главни прокурори ни обясняват как те не се бъркат, но че, ако прокуратурата се децентрализира, ще настане страхотна вакханалия и феодализъм, защото по места магистратите ще колят и бесят. Сега се коли и беси централизирано...
Другият симптом е признаването в прав текст, че дела-бухалки има. В момента и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който, по всичко изглежда, през януари ще седне в трона на прокуратурата за следващите 7 години, ни обещава край на делата на трупчета. Те също може да се използват за чудесна бухалка. Но Сарафов
обещаваше и пълни разкрития по "Осемте джуджета",
а всички знаем, че това не се случи. Случаят "Нотариуса" също вече изглежда като заметен под килима.
Третото признание в пледоарията на пловдивския прокурор е, че кариерното израстване в държавното обвинение понякога е свързано с това да направиш или да не направиш нещо, което не е в интерес на обществото и правосъдието. Въпросът е колко често се случва това. Ставали сме свидетели на доста странни съвпадения и как някой прокурор може да си легне на върха на славата и да се събуди низвергнат и командирован в някоя затънтена прокуратура за назидание.
Четвъртото, но не по значение признание на прокурор Лазаров - че "заради намесата на разни дебелаци в съдебната система нещата станаха такива". Прокурорът не си позволява да назовава имена, но едва ли има някой, който да не се сеща за кого вероятно говори. Дори да приемем, че "дебелакът" е събирателен образ на влиянието на задкулисието в прокуратурата, пак става дума за пълно самопризнание, че то така е проникнало толкова дълбоко в нея, че системата е напълно прогнила. За това много добре се погрижи Висшият съдебен съвет. При това не само в този си състав, а в последните повече от 20 години. Провежданият отрицателен подбор не само в прокуратурата, но и в съда, е ключов за овладяването на системата и толкова е отслабил съпротивителните ѝ сили, че изобщо е под въпрос може ли тя сама да си помогне, или описанието на
реформата като местене на гробище
е все така актуално - помощ отвътре не може да се чака.
Ако системата работеше по нормални професионални стандарти и Висшият съдебен съвет, и Инспекторатът към него бяха на място, щяха да имат механизми да не се стига до всички пороци, за които пловдивският прокурор пледира.
Сега много внимателно трябва да проследим професионалната съдба на прокурора Лазаров и дали бухалката няма да се стовари върху него. А също така е интересно дали пледоарията му е изолирано явление и дали сега, когато стана публична, той ще замлъкне.
От последните дни е и новината колко държат в прокуратурата на свободата на словото. Така че, ако се следват същите стандарти, С.Л. не би трябвало да има проблеми. Става дума за случая на прокурора Детелин Георгиев, за когото бившият военен министър Бойко Ноев бие тревога, че хем симпатизира на Сталин и Путин и им се радва публично във Фейсбук, хем разследва отравянето на Емилиян Гебрев - досъдебно производство, което се точи вече близо 10 години, а от близо година имаме задочно обвинени руски шпиони. Бойко Ноев праща сигнал в ДАНС срещу прокурора, който честити рождения ден на Путин и отбелязва деня на смъртта на Сталин. ДАНС препраща сигнала в Софийската градска прокуратура, където работи въпросният магистрат. От там не откриват проблем, а наскоро и и.ф. шеф на Софийската апелативна прокуратура Емилия Русинова лично потвърждава отказа да бъде образувано дело, позовавайки се на правото на прокурор Георгиев свободно да изразява симпатиите си към политически и исторически личности. Пък и проверките по разследването на атентата срещу Гебрев не били открили проблеми.
От 1 октомври т.г. прокурор Георгиев е командирован от Русинова в апелативната прокуратура на свободна щатна длъжност. Бойко Ноев е писал и на Сарафов за случая с Георгиев, но няма реакция от него.
Двата случая - и на прокурора от Пловдив, и на колегата му от София, са достатъчно лесни за разбиране. В тях няма сложни юридически ребуси. Обществото би трябвало да няма проблем да вникне в тях и да си даде сметка каква е дълбочината на проблемите в системата. Но, изглежда, обществото, което изрина Делян Пеевски от ДАНС през 2013 г., и което месеци наред протестира срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, трябва да се отърси от отегчението си, преди да са изчезнали и последните магистрати, които бият тревога за системата. После вече ще е фатално късно.
