Известен български журналист, водещ магазинно телевизионно предаване, обърна внимание, че заговори ли се днес за висока култура, наука или изкуство, зрителският интерес катастрофално пада. Не става дума за цензура, а за демократично упражняван избор - на мнозинството.
Затова търсещите успех наши издатели, менажери и медийни началници ударно отстраняват подобни феномени, "интересуващи едва няколко десетки души". Там, където само ги ограничават, изискват промяна на структурата и формата, като им се придаде "по-лайфстайл звучене", а за културата да се говори на "популярен език".
Lifestyle (стил или начин на живот) е понятие, наложило се след 20-те години на ХХ в. С него се означава системата от интереси, мнения, поведения и ориентации на индивиди, групи или култури. Тя включва вида мислене и действие, ценностите и светогледа. Влияе върху структурата на личната идентичност, върху създаването и овладяването на социални символи.
Говори се за различни по тип стилове на живот и за йерархии от стилове, проявяващи различия в едно общество и даже в отделна негова "класа". Стилът от по-високо ниво носи и по-висок социален престиж. Днес и у нас нещата около lifestyle изглеждат особено. Внушава се наличието на един-единствен успешен стил. Култивирането му става главно чрез усвояване на "интересните истории на деня, новини за звездите, тенденции и идеи за свободното време". Подражаването на правилните образци гарантира практикуване на същинския жизнен стил, превръщане във VIP, както и нарича себе си медията, на която се позовавам. Всеки друг
се поставя в позицията на loser.
Цитираното подзаглавие казва доста за структурата и динамиката на нарочения за безалтернативен lifestyle. Акцентът е върху днешния ден: миналото и бъдещето нямат ценност. Най-много историята да се фалшифицира, за да бъде инструмент за злобите на деня. Обект на подражание са фигурите модели на същия този ден. Формирането и усъвършенстването имат място в свободното време, където единствено е възможно творчество: трудът е възпроизводство.
Казано в резюме, нашата Very Important Person е консуматор и изпълнител, утвърждаващ с жизнената си динамика наличната ситуация. Движещият мотив е "и така нататък на все същото". Фундаментът на тази позиция е приемането на сегашното състояние на нещата като природно. То е каквото е, защото е такова с необходимост. То е нашата съдба - сега и во веки веков.
Най-злостният вредител, подриващ този фатализъм, са високата наука и високото изкуство, така наречената висока култура. Защо ли?
Тя може да се опише като професионален креативен труд по разширяването на conditio humana: и по обем, и по интензивност. Общо казано, тази "кондиция" или "състояние" на човешкото е наборът от потенции, принципно свойствен на всяко човешко същество. Човек осъществява с живота си някакви негови сектори.
Всяка същинска наука: природо-математическа, социална или хуманитарна, и всяко същинско изкуство са в последна сметка фундаментална антропология. Такива са, защото откриват и задават нови измерения на човешкото съществуване. Такива са, следователно, защото разкриват и разгръщат сложността на това съществуване. Те разобличават
свеждането му до елементарна абстракция.
Те са такива и защото отказват да гледат "даденото" като неизменно. Отстоявайки убежденията си, но без претенции да има Истината в джоба си, изследвачът извежда алтернативите в разните слоеве на действителността. Анализиращата критика на исторически наличното показва неговата преходност и действителните възможности за негови варианти и промени. Високата култура осигурява страничния поглед, разколебаващ "неизменността". Той компрометира фатализма.
През последните поне седем десетилетия пазителите на актуално наличната у нас ситуация, тоест политическата ни класа в широкия смисъл на думата, проявяват верен нюх. Полагат се усилия за обезвреждането на този "страничен поглед".
Идеолозите на "неизменността" са наясно, че не всички аспекти на жизнения стил се формират по свободен избор. Много от тях следват от действието на социалните технологии по произвеждане на символи и образци. Казвам "идеолози", защото молекулата на всяка идеология е налагането на някакъв частен интерес като всеобщ и нямащ алтернатива - с всички достъпни средства за манипулация. Не става дума за съзнателно програмирана конспирация: там е нужен интелект не под, а над средния. В ход е настървено действащ инстинкт. Разликата е само в методите.
Българският "реален социализъм", уродлива мутация на просвещенския модернизъм, рекламираше себе си като висш научен продукт. Науката и изкуствата трябваше да са носители на престиж. И те бяха такива в сферата на личното: бяха персонални "социални отдушници". Разбира се, репресивната машина осигуряваше социално присъствие само на онези форми и феномени, които препотвърждаваха необходимия характер на наличното. Не докрай ефикасното справяне със селекцията е сред причините за смъртта на "социализма".
През последните три десетилетия се предприеха корекции. Прави се всичко възможно
за компрометиране на високата култура не чрез цензура,
а чрез лишаването й от социален престиж. Масовите медии се надпреварват в окарикатуряването и обругаването на действителните й носители. Държавата дава своята лепта чрез финансовите си механизми.
Пример: талантлив учен спечели наскоро конкурс за главен асистент. Но запази на половин щат работното си място като оператор в колцентър. Половината заплата там чувствително надвишава университетската. Това показва, мисля, всичко. Дъното.
Високата култура няма как да има масов характер. Умните общества поддържат обаче специфични ниши на престиж (за науката това са университетите). Те имат задачата да са резервоари и генератори на високото знание и изследване, пазители и говорители на смисъла, независими от наличната ситуация. Те се активират масово-социално, когато всекидневният опит на обществото е в криза.
Днешното ни общество е агресивно неумно. Все по-добра ми се струва идеята за спешно завръщане към изграждане и укрепване на "острови на съпротива". Формални и неформални зони на високата култура, отбранявани срещу сегашното общество. За предотвратяване на неговото самоубийство. Сериозно? Ще дам един пример.
През 1793 г. Националният конвент, управляващият орган на Френската революция и Първата република, закрива университетите. През 1806/1808 г. Наполеон възстановява висшето образование, концентрирайки го в специализирани училища, насочени към политическата и техническата практика. Научните изследвания са затворени в академиите. Преподаването на т.нар. хуманитарно знание се предоставя на завършилите Екол нормал супериор с випуски от по 100 човека. Сред причините за унизителното военно поражение от Прусия през 1870 г. тогавашното френско общество разпознава превъзходството на немската университетска система от XIX в. В периода 1880/96 г. университетите са открити наново.
На французите са им били нужни около 100 години, за да проумеят. На нас колко ще ни трябват? Каква катастрофа следва да изстрадаме?
