Quantcast
"Котки в чували", или какви COVID ваксини договаря България | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

"Котки в чували", или какви COVID ваксини договаря България

Правителството обяви, че е принудено да поръча ненужни количества за половин млрд. лв., но Брюксел не го потвърди
3 890
 ЕПА/БГНЕС
Малката компания Biontec обяви първата добра новина в надпреварата за ваксина.

"В този момент нещото, което много ме притеснява, е начинът, по който се пазарят тези ваксини - купуваме малко котки в чували. За някои от ваксините са необходими фризери, тъй като се съхраняват при -80°C. Това означава да се закупуват фризери, да се съхраняват, да се разнасят. Договорите не дават възможност да се препродават след това на трети страни. А аз имам много лош опит с министър Москов, когато беше пандемията с друг подобен вирус и когато искахме на всяка цена да сме защитени", Бойко Борисов, 29 октомври

„Нямаме друг полезен ход, освен да се включим солидарно с всички  европейски страни. Добре е да имаме различни набори от ваксини. Смущаващо е, че ще се сдобием с толкова голям брой ваксини и на такава огромна цена. Но явно така е измислен механизмът, по който се работи в ЕС“, Венцислав Мутафчийски, 13 ноември

 

Така премиерът  Борисов и председателят на Националния оперативен щаб Мутафчийски подготвиха почвата за огромния разход, който България ще трябва да направи при евентуално регистриране на всички ваксини, договаряни на европейско ниво. По правилата, разработени от ЕС, на България се пада квота от 12-13 милиона ваксини. По данни на МФ цената за това ще бъде 380 млн. лв., а с логистиката по съхранението и транспорта разходите ще достигнат до половин милиард лева. От последните изказвания на публични лица по темата остана впечатление, че България не е имала право на избор и няма как да откаже количествата по механизма на договаряне, въведен от Брюксел. 

Това категорично не отговаря на истината. И подписаното от България споразумение с ЕК за общото договаряне на ваксините, и публичните послания по темата от страна на МЗ показват това. Реалността е друга - България, отново в извънреден порядък, предпочете да рискува огромния допълнителен разход за бюджета, отколкото да остане без достъп до някой от продуктите. Може да се спори доколко може да бъде минимизиран този риск, но по този път наистина вървят много страни. Какво предвиждат договореностите с ЕК?

 

Три от шест или седем от седем

 

Само допреди седмица здравният министър Костадин Ангелов бе категоричен, че България не проявява интерес към всички ваксини, договаряни на ниво ЕС, които тогава бяха шест. Две от разработките изискват съхранение при минус 72 градуса, което би затруднило логистиката. Други две според Ангелов били еднакви, което обезсмисляло избора. На 12 ноември, когато вече се знаеше новината за неочаквания успех на BioNTech-Pfizer, Ангелов отново обясни, че страната ни има интерес към три ваксини, като от думите му се подразбра, че сред тях не попада разработката на консорциума, която също изисква съхранение при много ниски температури.

Един ден след това изявление, след извънредно заседание на кабинета, от правителствената пресслужба изненадващо обявиха, че страната ни участва в пълното портфолио с всички седем ваксини от общата европейска инициатива. "Към настоящия момент има 7 ваксини в напреднала фаза на разработка, като от тях всяка страна има квота за определени количества дози. За България определената квота надхвърля нуждите и е на стойност близо 380 млн. лв. Ако към стойността на ваксините се добавят и останалите разходи за логистика и за съхранение, разходите се предвижда да надхвърлят половин милиард лева. Страната ще има изключително голям брой ваксини – 12-13 милиона", е заявил на заседанието здравният министър. Ангел Кунчев в прав текст е обявил, че страната ще получи твърде много ваксини, които вероятно няма да може да използва. Заради големия разход и характера на договорите МС настоява темата да мине и през Народното събрание. 

 

ЕК: Държавите членки имат право да откажат

 

В края на юли България ратифицира споразумение, с което упълномощава ЕК да договаря от нейно име предварителни споразумения за покупка на ваксини. Регламентът предвижда възможност за сключване на два типа споразумения с производители - такива, които предвиждат само право за закупуване на ваксина (и при които самите договори се сключват между държавата членка и съответния производител) и споразумения, съдържащи задължения за придобиване. При споразуменията, съдържащи задължение за закупуване, договорът се сключва от ЕК. Всяка държава членка получава предварително информация от Брюксел за намеренията на комисията да сключи предварително споразумение, съдържащо задължение за закупуване и има 5-дневен срок да откаже. В този случай съответната страна членка получава право сама да се договаря със съответния производител - което при постигнато споразумение на европейско ниво иначе е забранено. 

От Европейската комисия отказаха да отговорят пред "Сега" дали България се е възползвала от възможността да се откаже от участие в някой от договорите с аргумента, че продължават да текат проучвателни разговори с производители и подобна информация е чувствителна. От ЕК уточниха, че държавите членки могат да преценят по свое усмотрение дали да обявяват информация за включването в отделните договори. До редакционното приключване на броя от МЗ не отговориха на поставените от "Сега" въпроси. В края на август от министерството обявиха, че страната ни е заявила 2,3 млн. дози ваксина, стъпвайки на анализ кои са приоритетните групи, които следва да бъдат ваксинирани. По всяка вероятност става дума за ваксината на AstraZeneca, която към онзи момент бе единствената с договор с ЕК. 

 

Едновременно за всички според населението

 

Регламентите на ЕК предвиждат, че всички държави членки ще имат равен достъп до наличните дози според броя на населението. В началния етап на внедряване на ваксините обаче общият брой на дозите ще бъде ограничен до увеличаване на производството. По тази причина държавите членки следва да определят приоритетни групи, към които да се насочат първите количества, обясниха от ЕК пред "Сега". В ранните етапи доставките на една или повече нови ваксини срещу COVID-19 ще пристигат непрекъснато, в зависимост от производствения капацитет, обясняват още от ЕК. Общото производство през 2021 г., нужно на ЕК, възлиза на 1.2 млрд. дози. Очаква се първите дози - 20-50 млн. броя, да са налични в началото на годината, по-големи количества ще има през април.

Ваксината в България ще бъде безплатна и ще се поставя по желание. Правилата позволяват даряване на количества ваксини на други страни със средни и ниски доходи, както и пренасочване на количества в рамките на ЕК. Всяка страна членка подготвя своя стратегия за ваксиниране, като подготовката им и организирането на логистиката се координира на общоевропейско ниво. 

 

СКЛЮЧЕНИ ДОГОВОРИ

На 27 август ЕК сключи първия договор от името на държавите членки за закупуване на потенциална ваксина срещу коронавируса с AstraZeneca. Договорът предвижда закупуване на 300 млн. дози с възможност за още 100 млн. дози. Споразумението се финансира от Инструмента за спешна подкрепа. 

Sanofi-GSK 

На 18 септември влезе в сила договор със Sanofi-GSK, по който се чакат до 300 млн. дози. Тази ваксина се очаква да е на разположение до втората половина на 2021 г.

Johnson & Johnson

На 21 октомври ЕК подписа договор с Janssen Pharmaceutica NV, дъщерно дружество на Johnson&Johnson. Този договор е за 200 млн. ваксини с опция за още толкова бройки.

BioNTech-Pfizer

На 11 ноември бе одобрен договор с BioNTech-Pfizer, който предвижда първоначално закупуване на 200 млн. дози от името на всички държави от ЕС и възможност за допълнителни 100 млн. дози.

CureVac

Тази седмица ЕК обяви постигнато споразумение за договор с CureVac. Дружеството е пионер в разработването на напълно нов клас ваксини. От него са поръчани до 405 млн. ваксини - повече от обявената предварителна рамка от 225 млн. ваксини. ЕК финансира компанията за разработката съвместно с Европейската инвестиционна банка. 

Moderna

Тази седмица ЕК финализира преговорите за споразумение с Moderna. Междинните данни за ваксината показват 94,5% ефективност, обяви преди дни компанията. Ваксината на Moderna може да се поддържа при -20°C. 

Ключови думи:

ваксини, COVID-19

Още

Положителните тестове за ковид паднаха под 4,5%

14.05.2021

Обновена

2288
Броят на ваксинираните с първа доза у нас надхвърли милион

13.05.2021

1232
УЕФА пак отне на Истанбул финала в Шампионската лига

13.05.2021

378