Quantcast
Какво да правим с добрите неща, създадени от злодеи? | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Какво да правим с добрите неща, създадени от злодеи?

Песните на Майкъл Джексън и филмите на Уайнстийн със сигурност няма да бъдат спрени - но лошото чувство остава
3 142
 HandMade Films
Кенсъл културата не е от вчера, макар проявленията й днес да са по-цивилизовани, отколкото преди 2000 години, когато гневни тълпи са раздавали правосъдие с камъни. Кадърът е от „Животът на Брайън“ на Монти Пайтън.

Който пее, зло не мисли, гласи една поговорка, която само показва колко надценена е народната мъдрост. Ар Кели например пее като ангел, но се оказа, че за доста хора - предимно млади жени и момичета, без да изключваме напълно момчетата, е бил същински дявол. Преди броени дни прочутият R&B изпълнител и композитор, работил с Лейди Гага, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, Селин Дион, Куинси Джоунс, Тони Бракстън, Джанет Джексън… стана още по-прочут, по-точно печално прочут, след като бе признат за виновен в цял куп престъпления: изнасилвания, гаври с непълнолетни, изнудване, трафик на жени, детска порнография. Той вече е в затвора и макар присъдата му още да не е обявена, едва ли някога ще излезе оттам. Още по-малко вероятно изглежда някога да влезе в студио и да запише нова музика. Какво да правим обаче със старата?

През цялата човешка история е имало

 

шедьоври, създадени от хора със съмнителен морал,

 

но едва сега, покрай културата на отмяна (cancel culture), въпросът за отделянето на творбата от твореца се задава толкова често и остро. Да припомним - кансъл културата е съвременна форма на остракизъм, при която някой е изтласкан от социалните или професионалните среди - онлайн в социалните медии или лично, заради свои действие или твърдения, а понякога и само заради подозрения. Понятието има предимно негативни конотации и затова се правят опити да бъде заменено с по-неутрално звучащото „култура на последиците“ - факт е, че опитите за канселиране се правят за лица, до които правосъдието някак си не успява да стигне.

Тези опити дават различни резултати. Признатият за виновен в блудство с малолетна Роман Полански вече над четири десетилетия се крие от американското правосъдие в Европа; неосъжданият, но канселиран по подобни обвинения от доведената му дъщеря Уди Алън също снима - и показва филмите си - предимно на Стария континент; комикът Луис Си Кей печели по-малко пари, а Кевин Спейси - съден-недосъден, вместо по три филма на година, както преди, е снимал един за последните 3 години, и то в Италия. 

Понякога в тези обвинения се включва и правосъдието и тогава звездите понасят заслужени последици за делата си - най-яркият пример е изнасилвачът Харви Уайнстийн, продуцираните от когото филми са спечелили 81 награди "Оскар". Що се отнася до най-новото попълнение в тази редица - певеца Ар Кели, слуховете и обвиненията витаят от самото начало на кариерата му. Известни са и престъпните подробности за брака му с Алия, която е 15-годишна през 1994 г.: певецът се жени за нея, след като ѝ намира фалшива лична карта. А след като написа и продуцира дебютния албум на младата си невяста, Кели без никакво притеснение го нарече Age Ain't Nothing But a Number (възрастта е само едно число). Той не е първият такъв случай - преди 64 години друга изгряваща звезда, един от пионерите на рокендрола, се ожени за 13-годишно момиче, което при това негова първа братовчедка. Скандалът избухва година по-късно, когато Джери Лий Луис завежда жена си (която още вярва в Дядо Коледа) на турне в Англия и благодарение на британските медии турнето е отменено. 

Някои казват, че за музикалната индустрия Ар Кели е бил това, което беше Харви Уайнстийн за филмовата. И двамата, освен безспорен талант, имат силен сексуален апетит и много пари, но нямат 

 

никакви задръжки, най-малко морални

 

И двамата през годините са се сблъсквали неколкократно с полицията - и всеки път са се отървавали (до един момент). Поведението и на двамата не беше особена тайна в професионалните среди. До голяма степен и двамата дължат падението си от върховете на развлекателната индустрия до дъното на осъдени за секс престъпления, на възникването на две социални движения за справедливост — #MuteRKelly и #MeToo през 2017 г., когато властите с десетилетия закъснения започнаха да затягат примките на съдебната система около вратовете им.

Основната кампания на движението #MuteRKelly (Да заглушим Ар Кели) бе опит да спре възпроизвеждането на музиката му по радиото и чрез стрийминг услуги. Опит, обречен на неуспех, но изиграл своята роля. "Започнах социалната кампания #MuteRKelly през юли 2017 г. от чувство на възмущение. След като от десетилетия грубо малтретираше чернокожи жени и момичета, Ар Кели продължаваше необезпокояван живота си - със съдействието на нашата общност“, казва Оронике Оделейе пред "Хъфингтън пост". Кампанията бе смятана за успешна, доколкото музиката на Кели, излъчвана по радиото, намаля в някаква степен, а песните му все по-рядко попадат на церемонии по дипломиране, сватби, погребения и общински партита.

Още важна роля за промяната на отношението към певеца свърши документалният сериал Surviving R Kelly. След излъчването му в три поредни вечери през януари 2019-а, музиката му бе бойкотирана в стрийминг платформите, певецът бе изоставен от своя лейбъл RCA records, а работили с него изпълнители като Лейди Гага и Киара го заклеймиха и изтеглиха от интернет своите песни с негово участие. Месец по-късно музикантът получи официално 10 обвинения за престъпна сексуална агресия при утежнени обстоятелства. 

Същата година излезе и друг документален

 

филм обвинение за един още по-голям музикален идол

 

- "Да напуснеш Невърленд". Майкъл Джексън също бе разследван приживе от полицията, но така и нищо от слуховете за педофилия не бе доказано. Филмът беше толкова убедителен, че разпали отново разгорещените спорове, уж попритихнали след кончината на Краля на попа. За един кратък период радиостанции обсъждаха отказ да пускат негови песни. Mузей на играчките в САЩ се отказа от ценни десетки попълнения в колекцията си, пренидлежали на звездата. Сигурно има радиа, които трайно са се отказали да въртят неговата музика, но те не са много. А да се премахне съдържание от стрийминг платформи изглежда съвсем невъзможно. В крайна сметка, ако някой не иска да слуша един изпълнител заради репутацията му, просто няма да си го пуска.    

В големите онлайн платформи музиката на спорни изпълнители като Кели, Джексън, осъждания многократно за педофилия Гари Глитър или продуцента убиец Фил Спектър (участвал в записите на албума Let It Be и още стотици хитове от 60-те и 70-те) е лесно достъпна. В Spotify можете да слушате дори песните на Чарлс Менсън - организатора на зловещото убийство на Шарън Тейт, бременната съпруга на Роман Полански. И това е съвсем нормално - защото трябва да махаме от музикалните магазини произведенията на един или друг автор, пък бил той и убиец или изнасилвач, след като от съседната книжарница можем да си купим „Моята борба“ на Хитлер? 

Музиката на всеки злодей, записал някога песен, остава достъпна и в големите конкуренти на Spotify като Apple Music, Amazon Music и YouTube Music, обственост на Google. Затова пък, когато Русия поиска от Google и Apple да премахнат всичко свързано с „умното гласуване“ на скорошните избори, то веднага беше премахнато. Разбира се, това са съвсем различни случаи и доста различни пазари. В тоталитарните страни, каквато беше и България до 1989 г., нямаше да има никакъв проблем с песните на Ар Кели. Те щяха да изчезнат, все едно никога не ги е имало. Така е станало със Сашо Сладура, макар той да не е вършил престъпления. Песните на някой, когото властите не одобряват, нямаше да звучат по радиата, образът му щеше бъдет заличен от снимките с други хора, а името му нямаше да се появява в надписите на филма „Космически забивки“, ако изобщо той бъдеше показан някъде.

В демократичния свят също има радетели на обратното мнение. Джордж Хауърд, професор по музикален бизнес и мениджмънт в Музикалния колеж на Бъркли, например смята, че след обвинителната присъда нуждата от премахване на музиката на Кели от стрийминг услугите е станала още по-наложителна. „От чисто етични съображения ние като общество трябва да решим

 

в кой момент да се разделим с художествената продукция на даден автор

 

Смятам, че всички можем да се съгласим, че в нито един момент от съвременната история сексуалното насилие над деца не е било приемливо. За мен е безсмислено да се разсъждава за качествета на музиката, тъй това това поведение далеч надхвърля всякакъв вид художествени достойнства“.

Да, етичните послания не са за пренебрегване, но колко етично би било човечеството да бъде лишено примерно от филмите на Чарли Чаплин? Според сведения на негови съвременници Чаплин е бил садистичен тиранин, който постоянно налитал на тийнейджърки. Въпреки че британският актьор и режисьор е обичан от милиони заради комедийния си гений, мнозина го описват като егоистичен мегаломан, който се отнасял към собствените си деца и прекалено младите си жени с безмилостна жестокост. Питър Акройд в книгата си „Чарли Чаплин без грим“ разказва за отношенията на актьора със стотици жени, често непълнолетни. 

В разцвета на таланта си Чаплин е не просто най-известната филмова звезда на своето време, а и международна икона. С бомбето, мустачките, торбестите панталони и бастуна Скитника се превръща в светско божество, Свети дух на смеха, живо въплъщение комедията и човечността. А същевременно и в по-дребна на ръст, ранна таблоидна версия на това, което знаем за Харви Уайнстийн. Освен когато някое от 16-годишните му завоевания, получило малка роля в негов филм, забременее. Тогава се жени за кратко, защото времената са били други. Но това се случва само с първите две…

„Кели не е някакво изключение тук“, припомня и Марк Антъни Нийл, професор по афро-американски изследвания в университета „Дюк“, пре от NBC News, отбелязвайки, че музикални легенди като Майлс Дейвис са обвинени в обидно поведение, но продължават да бъдат високо ценени и да си имат вярна публика. 

Кампанията срещу доброто творчество на лоши хора, на дяволите с ангелски таланти, повдига остри въпроси, но медиите и стрийминг платформите

 

ще продължат да работят постарому,

 

 докато не решат да жертват някой недоказано виновен - като Джони Деп или Кевин Спейси. Ала и в тези случаи предишните им работи остават достъпни. Никой няма да се откаже от първите пет „Карибски пирати“, а и какво ще стане с "бияча на съпруги" Джони, все още предстои да видим.    

В някои отношения исканията на #MuteRKelly отразяват дебата за цифровото бъдеще на други артистични творения, включително филми и телевизионни предавания, и безпрецедентната власт на технологичните гиганти. В ерата на физическите медии потребителите купуваха винилови плочи или компактдискове и ако случайно не ги забравеха на радиатора, те си оставаха техни завинаги, независимо в какво са се провинили създателите им. В напредналата технологично ера на и стрийминга абонатите плащат за достъп до съдържание, намиращо се на невидим „облак“, който може да изчезне за една нощ. И тогава плочи, ленти, касети и археологически находки отново ще излязат на мода. 

Още

Писател измести Майкъл Джаксън като най-богата мъртва знаменитост

01.11.2021

823
Доживотен затвор за рекет и сексуално насилие заплашва Ар Кели

28.09.2021

1049
"Монти Пайтън" ще бори кенсъл културата

25.08.2021

Обновена

982