- Г-жо Петрова, местните избори приключиха, но все пак те са най-мажоритарните и са индикатор за следващите парламентарни избори. В тази връзка двете основни политически сили – ГЕРБ и БСП, се обявиха за победители. Така ли е?

- Местните избори наистина са много специфични поради факта, че съчетават точно мажоритарния и пропорционалния елемент. Тоест мажоритарни за изборите за кмет, но вотът за общински съветници в огромната са част е чисто пропорционален. Така че, съчетавайки тези две страни на вота и на начина, по който избирателите гласуват, не можем да правим еднозначни и категорични изводи. Въпреки това има няколко неща, които са факт след тези избори. Те трябва да бъдат отчетени.

- Кои са те?

- Първо – ГЕРБ практически спечели изборите. Имат най-много кметове, най-много подадени гласове за тях и най-много общински съветници и т.н. Не можем да го пренебрегнем.

Но вторият факт, който също не е за игнориране, е, че те не бяха спечелени толкова убедително, както беше преди 4 г. Тогава победата на партията беше доста по-категорична и еднозначна. Докато сега и двете писти на местните избори – в мажоритарните надпревари имаше немалко балотажи, а пропорционалният вот беше доста фрагментиран. Наистина това е сигнал, че хората заявяват искане за промяна. Но не в субекта на властта – говоря в национален план, но промяна в начина, по който се осъществява управлението.

Всичко това има пряка връзка и с възможните алтернативи, които припознават или не припознават избирателите. Друг извод е, че мнозинството от хората, желаещи промяна, не припознаха някаква алтернатива. Този вот остана разделен между множество претенденти да го спечелят. Което даде и възможност на ГЕРБ отново да спечели изборите.

БСП не успя да се позиционира и утвърди като опозиционна алтернатива, която може да поеме отговорността за едно самостоятелно национално управление.

- Но лидерът на БСП Корнелия Нинова казва, че напротив – партията е разбила монопола на ГЕРБ и че започва да се връща в местната власт, тоест отчита успех за партията.

- Има два аспекта. Първо – силната, доминираща роля на ГЕРБ не е произведена в предишните мащаби. Спор няма. Дори и самите представители на ГЕРБ не го оспорват. Второто обаче е, че БСП не може да се похвали с постижението тя да е партията, която е разбила този монопол на ГЕРБ.

Едни по-задълбочени анализи на вота показват, че формация като „Демократична България“, макар да не успя да пробие в мажоритарните надпревари за кмет на община, се представи много силно и спечели голяма част от районните кметства в София. В същото време в страната има и доста общински съвети, където ДБ има несимволично представителство. Това също е фактор, който трябва да се отчете. Да, сумарно резултатът им е по-нисък от този на БСП, но все пак левицата има амбицията да се заявява като първа и най-голяма опозиционна сила.

ДПС също има своето силно представителство в общинските съвети. Не трябва да пренебрегваме приличното представителство на патриотичните формации в пропорционалния вот.

- Като говорите за "Демократична България", има ли начало на нова десница, но нямам предвид само София? Във Видин например също десни формации спечелиха вота.

- Все още не можем да говорим за нещо консистентно като нова десница. Може би има възможност тепърва да се изгради. Така както понятието градска десница е условно, така и говоренето за появата на нова десница е условно. Давате пример с Видин, където въпросната местна коалиция СДС (НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР) не мога да я определя за дясна, тъй като е много пъстра. Те не са представители на десния спектър – по-скоро формациите са центристки.

"Демократична България" е по същия начин. Нейни представители не са отричали никога широко отворените си позиции към центъра.

Зараждането на нова десница е по-дълъг процес – преминава през задължителните си етапи на съзряване и консолидация. Ако наблюдаваме подобен процес, той е в самото си начало.

- Относно друга гореща тема – мащаба на корпоративния вот или купения. И съответно заявеното намерение на Мая Манолова за касиране на изборите в София, Нинова и тя каза, че обмислят евентуално ново преброяване и за други градове. Имат ли основание?

- Наистина това са две страни на един и същ проблем. Те имат допирни точки. Първата е, може би не толкова купеният вот, а точно на организирания, контролирания или корпоративния. Трябва да признаем, че на много места в страната такъв вот беше упражняван. Но не беше упражняван в полза само на една политическа формация. В общи линии почти всички, които разполагаха с подобен ресурс да упражнят такъв тип вот, не са се лишили от възможностите му. Този проблем изобщо не бива да бъде подминаван с лека ръка и трябва да предизвика сериозна дискусия и съответно търсене на решения.

Втората част на въпроса са основанията за касиране на Мая Манолова.

- Има ли основания?

- От онова, което ние наблюдаваме и в рамките на изборния ден, и от резултатите, които ОИК обяви, не виждам обективни основания. Разликата между г-жа Фандъкова и г-жа Манолова е достатъчно голяма. В процентно отношение може и да изглежда близка – пет пункта, но тук става въпрос за 20 000 гласа разлика. Те са сериозен брой гласове. Не можем да смятаме, че има някакъв тип намеса, която може да стане основание за касиране.

Касиране може да стане при наличие на обективни доказателства за нарушения и злоупотреби в рамките на изборния процес. В Шумен не познавам много добре ситуацията, но едно повторно преброяване на бюлетините нищо чудно да даде различен резултат.

Ще подчертая, че целият изборен процес, особено в контекста на местен вот, където избирателите бяха натоварени да гласуват с няколко бюлетини, бе нелека задача. Допускането на грешки от тази гледна точка е прогнозируемо. Разбира се, проблем е, че те се случват в такива големи мащаби, което дава голям дял на недействителни гласове и поражда спорове и въпроси дали вотът е напълно коректен.

От друга страна, начинът, по който е организиран изборният процес, е заложен и в закона и оттам и грешките, които бяха направени от комисии и въобще от изборната администрация като цяло. При една добра воля от страна на всички политически сили в парламента тези проблеми биха могли да бъдат решени относително лесно. Но не да се правят в последния възможен момент и на коляно.

- Споменахте за големия брой недействителни бюлетини. Но и сега след балотажа в София, а и не само, е голям процентът на гласувалите с опцията „Не подкрепям никого“. Специално за столицата, ако тези гласове бяха отишли за Манолова например, резултатът щеше да е различен.

- Хипотетично и теоретично, ако ги съберем механично, те правят повече от гласовете, които спечели Йорданка Фандъкова. Но не случайно тези гласове не са подадени за нито една от двете кандидатури, а за „Не подкрепям никого“. Личното ми мнение е, че тази опция е абсурдна. Но в случая беше използвана от избирателите в София като форма на заявяване на позицията, че нито едната от двете кандидатки не ги удовлетворява.

Нашите резултати показват, че 2/3 от тези, които са отбелязали „Не подкрепям никого“, са избиратели на "Демократична България" или на гражданския кандидат Борис Бонев. Това са избиратели, които са отишли до урните не толкова да гласуват за кмет на Столичната община, колкото за районни кметове. Затова и кандидатите на ДБ за районни кметове достигат добри резултати, които трябва да бъдат взети предвид, когато се правят обобщаващите анализи. Тук съотношението между резултата на ДБ и БСП е доста различно.

Друга част от симпатизантите на "Демократична България", при това немалка, всъщност направиха политическия и ценностния компромис да подкрепят Мая Манолова.

- Какво предвиждате – ще се поуспокоят ли нещата в страната, или пак ще влизаме от криза в криза, управление „проба-грешка“ и пр.? Анализатори дори предричаха, че може да има и предсрочни избори.

- През тази година имахме два пъти избори – през пролетта европейски, а сега и местни. И двата случая резултатът от вота е такъв, че основание за предсрочни избори няма. Включително и в БСП си дават сметка за това. Разбирам усилията й да открои максимума от своите постижения и да игнорира, доколкото е възможно, своите неуспехи. Остро заявяваните претенции за ново управление при второ електорално опровергаване в една година нямат основания. През следващата година, ако не се случат непредвидени катаклизми, няма да се случат извънредни избори. Струва ми се, че дори и левицата ще смекчи тона на претенции за предизвикването им.