facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Гъделите на визионерството

1617

През 2024 г. САЩ ще изпратят астронавти на Луната и "ще ги оставят там" за определено време. Така  рече американският вицепрезидент Майк Пенс в интервю за Си Би Ес. Ако само преди сто години някой световен лидер беше го казал, щеше да е сензация. Сега съобщението мина през агенции и медии като новина за поредното наводнение или атентат - при умерен процент интерес. Това, разбира се, е защото на Луната човек вече се е качвал. Хем преди половин век още. Помня случката доста повърхностно, бях още дете. Летувах на море с родителите си и на черно-белия телевизионен екран видяхме мътни кадри от американската разходка по лунната повърхност. На събитието бе отделено нужното внимание, но без особен апломб от коментаторите, защото течеше надпревара между двата основни политически лагера. И на Земята, и в Космоса. И успехът на американците доказваше, че 

са постигнали грандиозен реванш след 1:0 за нас при гола на Гагарин през 1961 г. 


Това определено беше 1:1,  от фамозния Армстронг и дружина, през 1969-а, ако ни е позволено да го сравняваме с футбола. Беше и доказателство, че командната съветска система, способна лесно да мобилизира почти безплатния труд на милиони, отстъпва технологично пред високоплатения, но изграден върху свободната конкуренция труд на опонента. 
Допускам, че и до Марс ще стигнем скоро. Ако се вярва на Пенс, то ще е скоро след обещания престой на Луната през 2024-та. Самият Пенс изказа надежда, че щял да е жив да го види. Лично аз ще се радвам да се случи, дори се надявам и аз да го видя, на цветен и по-качествен екран от онзи през 1969-а...
Както обаче се досещате, не пиша това току-така. Всъщност нещо в новината и "визионерството" на Пенс ми се видя някак "дежавю", непредизвикващо у мен достатъчно възторг. Зачудих се защо ли. И като рекох "визионерство" - модна сега дума, се сетих и за новоизбрания шеф на Еврокомисията - Урсула фон дер Лайен. И нея, симпатична иначе жена, я критикуваха вече, при това кой ли не, за "липсата на визионерство". Тоест ставала за всичко и обещавала каквото трябва, но не знаела накъде отиваме и защо. 
Та въпросното "визионерство" на Пенс - как ще се качим пак на Луната, но с преспиване, как сетне ще се качим и на Марс, а после и на други места, ми се видя проекция на стари колонизаторски стереотипи из съвършено нови дестинации и времена. Нещо друго, нещо по-важно и по-фантастично сякаш ще се случи с човечеството, а не обикновено линейно напълзяване на планетите от новите ни космически колумбовци. Така ми се струва. 
Впрочем чувството ми при думите на Пенс е близо до това, което изпитах навремето, когато прочетох "Ян Бибиян на Луната" от Елин Пелин. То ще да се е случило горе-долу по времето, когато 


Армстронг и компания кацнаха там действително


Нека кажа, че обичам творчеството на писателя Елин Пелин и че познавам това творчество доста добре. Детската му фантастика обаче смятам за слаба. Да караш днешните деца след "Хари Потър" да четат фентъзито с Ян Бибиян, ми се вижда контрапродуктивен педагогически подход. Нещо в лексиката, нещо в приключенията, нещо във "визионерството", ако щете, ми е прекалено архаично, много бързо остаряващо. Ян Бибиян, тоя фентъзи герой, и другарят му Калчо са продукт на свят, в който новото време и технологии изпреварват дори артикулацията на мечтите им. Бибиян например, докато въздиша по Луната, се чуди какво ще работи, а Калчо му предлага да изучи грънчарския занаят като него. И да си отворят двамата работилница. Забележете, че грънчарският занаят дори през въпросната 1934 година, когато излиза детският роман на Елин Пелин, е вече обречен занаят; машини правят керамиката дори тогава по много страни от света. На самата Луна пък, където Бибиян все пак стига с "машина", лунаги летят на "летящи магарета", има цар и царица, лунни моми има и прочее байловски представи за мирозданието. 
Както и да е, да повторя, че ценя Елин Пелин високо, но силата му, както впрочем и тази на Иван Вазов с единствения му фантастичен разказ, не е във "визионерството". Нито във футуроложката проницателност. Струва ми се, че някакви по-съдбовни промени се случват и ще се случат преди или по време на линейното напълзяване на космоса от нас, човеците. 
Всъщност самата дума "човеци" ми изглежда не съвсем на място. Ние като висш, еволюирал примат, обсебил планетата и разпространил успешно вида си навсякъде, вече търпим, а вероятно скоро ще претърпим още по-големи физически и ментални промени. Очаквам - впрочем и доста учени и футуролози, че такива неща като раждане и смърт с техните биологични и социални параметри скоро ще станат обект на големи трансформации. Очаквам биологичната основа на живота ни да се промени - биологическото вероятно няма да изчезне, или поне не отведнъж, но ще претърпи форми на сериозна редукция. Чисто джендърните скандали и идеологии днес са само проява на също предстоящи сериозни изменения за ролите и значимостта на пола - както в сферата на възпроизводството, 


така и в сферата на семейните и обществените взаимоотношения


Т.нар. концепции за "бъдещо праноядство" (живот без храна), за "извънматочно зачеване и раждане" и прочее актуални вече, макар и дискусионни практики, са само индикатор за това възможно бъдеще. 
С две думи казано - имам чувството, че за знанията и достиженията, които предстоят, човекът ще плати - или ще му бъде платено, с революционни промени в собствената му досегашна биологична същност.  
Това е вероятно, "Луната", на която ни предстои да кацнем - за пръв път. Или пък не. 
Визионерството е рисков гъдел.

7

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Учени са открили признаци на живот на сатурновата луна Енцелад

07.10.2019

3139 7
НАСА: Щяхме да сме вече на Марс, ако не бяха политическите рискове

15.07.2019

3462 30
Неизвестна досега снимка на първите хора, кацнали на Луната

19.06.2019

7603 134

Коментари

Миряна Б.

Бойко, мляс!

Миряна Б.

"Луната", на която ни предстои да кацнем - за пръв път. Или пък не. 

 

Ами ако е "не", няма ли да почне война за изпреварване на приоритета? Помниш ли у Жул Верн обявения дуел между двама американци - Барбикейн и капитан Никол, току след края на гражданската война, за отиването на Луната, разтървани от французина Мишел Ардан?

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
Бойче, нямаш мляс от мен! Ян Бинбиян е векиколепна приказка, а не визионерска постановка и

никой никога няма да може да достигне Луната с един примус от кухнята, ама никога, освен ако не е българин и грънчар по природа. Все пак, Ян се издига над грънчарското съсловие и очарова дъщерите на пневматичните царствени  Дагаги и Трагаги...Що Армстронг не се зажени за някоя луноходка ами си мъмри под носа известното "го он мистър Горски?".

Абе, не барайте Бибияна, той е велик като нашия войник!

А да припомням ли, че Калчо е проекция в бъдещето на Георги Калов  - първият ни космонавт, внук на Калчо?!

Това е визионерство та звънти*

- да познаеш и името на бъдещето ни...

__________

* а не дрънка!

Thunderstorm

"Бойко, мляс!"

 

Йък!💊

DeOjeda
снимка на DeOjeda

известното "го он мистър Горски?".

Това точно не е чак толкоз известно. По-известно е "гуд лак, мистър Горски".

DESUM

Loony миш-маш.

по света и у нас

Исторически нещата в Европа така се развиват, че Източна Европа изостава в развитието си от Западна Европа. Това е така, защото докато Западна Европа е оградена от морски граници, които я защитават от инвазии, Източна Европа се оказва подхвърлена на разорителните удари на завоевателите от Изток - балканските нроди понасят удара на Османската империя, а Русия - на татарите. Всичко това забавя историческото развитие на европейския изток. От времето на Петър Първи Русия тръгва да съкращава тази дистанция в историческто си развитие спрямо Запада, която е повече от век. Руско-Японската война и особено ПС война отново изявяват тази изотаналост, защото Русия няма нужният индустриален капацитет да произведе достатъчно оръдия, оръжия, снаряди и боеприпаси. Така на историческата сцена се появяват болшевиките - радикално настроени мъже, решени да ликвидират тази изостаналост. Действително между двете световни войни, само за 15 години, те съумяват да извършат нужната модернизация, един рязък социално-икономически скок съкращавайки вековната дистанция до 20-30 години. Всъщност Съветският съюз се отказа от лунната си програма, защото тя означаваше в средата на 60-те години на м.в. да се похарчат едни 20 милиарда долара по абсолютно безмислен начин.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×