Политически обоснованите решения вече не са от полза за развитието на общините от ЕС. То минава най-вече през дигитализиране на услугите - за жители и гости на населеното място. А що се отнася до политиците - тяхната роля основно се свежда до воля за налагане на промяната и усилия тя да се случва. Това са само една част от изводите на конференцията за дигитализацията на европейските градове, която се състоя във Виена.

"В нашите решения ние се фокусираме върху отделния човек. Опитваме се с всяко наше ново дигитално решение да акцентираме върху хората, нашите жители", казва депутатът в местния парламент във Виена Йорг Ноймайер, който отговаря за дигитализацията, образованието, културата и науката в австрийската столица.

Разбира се, преди да настъпи повсеместна дигитализация, трябва

да се претеглят и моралните страни на въпросната промяна

Съпротивата идва от хора, които имат опасения, че с навлизане на високите технологии обществото ще бъде напълно променено. Понякога даже се стига до истерични реакции по медиите и социалните мрежи. Тази тенденция, която може да се види и в България, бе отчетена от Юлиян Нида-Рюмелин, професор по философия и министър на културата на Германия в правителството на Герхард Шрьодер. Да, действително има реални опасности - най-вече, че над 50% от работната ръка в момента скоро няма да е необходима при развитието на технологическата революция, която бе започната от Силициевата долина. Но това е и възможност за тези, които се оказват ненужни, да повишат своите технологични способности, за да не останат "извън борда".

Професор Нида-Рюмелин е един от първите в света, който говори за дигиталния хуманизъм, при който технологиите са ориентирани така, че не само да бъдат от полза за хората, но и да бъдат съобразени с човешките ценности и нужди. Колкото и абстрактно да звучи, това е крайъгълен принцип, който трябва да бъде спазен, за да не се окажем в един момент подвластни на технологиите. В това отношение Виена вече даде добър пример с приемане на

манифест за дигиталния хуманизъм

Целта му е да гарантира за комплексната симбиоза от хора и машини, в която и двете страни имат своята роля. И хората не са изместени на заден план. "Градовете трябва да бъдат пазители на човешките ценности и права в епохата на технологично развитие. Виена има нужда от политика и политици, които гледат не назад, а напред - към високите технологии и как тяхното практическо развитие ще бъде от полза на жителите. Политиците трябва също така да комуникират постоянно с хората и да търсят нуждите им, за да ги удовлетворят. Политиката трябва да е много приземена, независимо колко напред е стигнало едно общество", споделя Михаел Щампфер, който е сред инициаторите на въпросния манифест.

Виена вече има

добри практики по отношение на високите технологии

Сред тях е например апликацията Sag`s Wien, която осигурява директна връзка на гражданите с общината за споделяне на проблеми, свързани с града. Връзката не е едностранна, а всеки жител получава възможност да си комуникира директно със служител на общината. Впечатляващо е, че 97% от сигналите са намерили благополучно разрешение във възможно най-кратки срокове. Тайната на успеха е и в опростеното съдържание на апликацията. "Само нови технологии, които се разбират от населението, могат да бъдат приети", казва в тази връзка журналистката Барбара Вимер.

Все повече административни услуги във Виена са достъпни с няколко кликвания вместо с попълването на купчина документи и чакането за одобрение. На жителите на града се напомня да подновяват личните си документи, когато те изтичат. Гражданите получават все повече предложения, свързани с техните интереси и конкретен район за живеене. 

"Имаме над 260 апликации за телефони, които да са в полза на хората. Онлайн и офлайн карти, над 400 точки с free wi-fi, информации в реално време за трафик, инциденти. Имаме готовност със светкавични съвети по телефоните за реакции при критични ситуации. Искаме да свържем съседите един с друг, също благодарение на технологиите. Информациите и услугите да са свързани с мястото за живеене. Имаме над 1200 светофарни системи със сензори за температура и слънчева светлина. Голяма гордост е и приложението WAALTeR, в което има детектор за индикация при сърдечен удар, за ниво на кръвно налягане, за кръвна захар", казва директорът на информационния офис на виенската община Улрике Хюмер. Професорът по е-правителства Петер Паричек обяснява, че сред тенденциите е и гражданите да си правят сами на телефона снимки за документите, което им помага да извършват онлайн регистрации на автомобили, смяна на адресна регистрация, социални и здравни осигуровки, купуване на кола и т.н.

"Информацията вече не е злато. Тя е база за нов бизнес модел. Компаниите обаче трябва да бъдат регулирани така, че да споделят информацията си", допълва проф. Паричек. 

В ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ

Виена е сред водещите градове по отношение на дигитализиране на услуги, но е хубаво да се видят и други примери, включително и извън ЕС. В Братислава, особено след избирането на нов кмет през ноември м.г. - архитекта и музикант Матуш Вало, се инициират значителни промени - поставянето на трафик камери, разширяването на услугите, свързани с Bratislava City Card, въвеждането на нова апликация на града за мобилни телефони. 

Във Финландия пък се провеждат лекции за цялото население за адаптиране към технологиите с изкуствен интелект. Редовни упражнения провеждат и общинските служители. В Унгария е предложена електронна регистрация при купуване на имот, която осигурява незабавно потвърждение и спестява няколко седмици чакане. Различен, но също ценен пример дава Краков. Цялата публична информация за този полски град е качена на портала на общината, който отчита над 400 000 влизания дневно. Там могат да се намерят всички налични услуги, правила, документация, финансов баланс. Прага се опитва да бъде едновременно smart град, технологичен хъб и лаборатория за дигитални нововъведения. Там се подготвя почвата за въвеждането на автономни (с робот водач) автомобили и автобуси, като са предложени законодателни промени, има вече тестови полигон за подобни превозни средства.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

"София се опитва да не стои далеч от общите тенденции", казва Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ). Според данните около 20% от икономиката в града се заема от IT сектора. В столицата има около 650 стартъп проекта, като тази цифра е съотносима дори с Виена. София е вече част от организацията Digital Cities Challenge, която включва още 40 града от цяла Европа. Те провеждат семинари за дигитално развитие, изготвят обща стратегия за дигитална трансформация, модели за държавно и местно развитие. Данаилов отчита като минуси липсата на обща визия и координация, както и недостатъчната степен на подготвеност на администрацията, като част от усилията трябва да се насочат именно натам. Създаването на дигитална агенция за София и назначаването на дигитален координатор са много важни стъпки в тази насока. Предизвикателствата пред тях обаче са да се разбият стереотипите, свързани с дигитализацията, и че се работи в законодателно неуредена все още среда. "Необходимо е европейските градове да си взаимодействат. Да споделяме не само опит, но и да разкриваме наши удачни решения по отношение на дигитализацията", категоричен е Данаилов. Всъщност и сайтът на СОАПИ - investsofia.com, е пример за удачно дигитално решение, което да ориентира потенциалните инвеститори за бизнес средата в София.