Д-р Надежда Жечкова е антрополог, завършила е история и етнология в Софийския университет ''Св. Климент Охридски". Автор е на монографията ''Политическата култура на българските турци". Книгата представя прочит върху формиращите фактори, ориентациите и политическото въздействие на българските турци в края на XX и началото на XXI век в България. Изследването се основава на етнографски интервюта с представители не само на политическия елит, но и граждани от средите на българските турци, проведени в различни краища на страната. Към момента д-р Жечкова преподава в СУ.

---

-– Д-р Жечкова, книгата "Политическата култура на българските турци'' изобилства от интервюта с хора от политическия елит, а и с български турци. Обхващате голям диапазон - почти 30 години. Как се променят политическите предпочитания на българските турци през този период?

 – На първо място искам да уточня, че давам интервюто в лично качество и не ангажирам институцията, в която работя (СУ ''Свети Климент Охридски'', б. р.) с мненението си. Но да се върнем на въпроса. В зората на българската демокрация социализмът като политическа система и всекидневие и т.нар. Възродителен процес и последвалата го масова миграция, цинично наречена Голямата екскурзия, оставят своя отпечатък върху това население. Опитът за асимилация от страна на държавата през 80-те години на ХХ век несъмнено провокира малцинството да търси и политическа опора след промените – необходимост, която има основна роля в утвърждаването на ДПС като един, можем да кажем, постоянен политически субект в този дълъг период. И ако в първите години на Прехода травматичната памет е може би водеща за определянето на политическите предпочитания на българските турци, на по-късен етап можем спокойно да твърдим, че ориентацията им към политическото е свързана с интересите на общността, за развитие на регионите, с усещането за заинтересованост към техните проблеми. Ориентация, характерна и за етническото мнозинство.

– А как се променя отношението на турското малцинство към ДПС?

– При всички случаи то не е еднозначно. Това, което ми е правило впечатление, когато провеждам интервютата си е, че партията винаги е била идентифицирана с Ахмед Доган. Определят го като най-добрия политик на прехода и вероятно имат основание за това. Дори тези, които имат отрицателно отношение към ДПС. На база на изследванията си мога да кажа, че най-общо отношението не е статично и е в особена зависимост и от активността на политическите актьори с подчертано националистическа реторика. Разбира се, роля за отношението на конкретната локална общност имат и местните структури на другите партии и работата им ''на терен''. Масово ДПС се определя като ''нашата партия'' и нейното съществуване се оценява като важно, дори за представителите на общността, които твърдят, че не подкрепят Движението в изборни надпревари.

– На какво се дължи възходът на Делян Пеевски, който е етнически българин, в партия с преобладаващо турско етническо ядро?

– Политическата обстановка в страната през последните няколко години е изключително динамична и политическите субекти също се стремят да се адаптират. Г-н Пеевски предизвика широко обществено недоволство преди десетилетие, когато неговият образ катализира отхвърляне сред немалка част от обществото. ДПС формално не е част от управлението на страната, но ако трябва да коментирам дейността на Пеевски като председател на парламентарната група и действащ политик – Движението винаги се е стремяло да бъде възприемано като партия, която няма етнически характер. Заради етноса на членовете му през 90-те години е правен опит да бъде обявено за противоконституционно. Не бих искала да навлизам в полето на колегите политолози, но Делян Пеевски, струва ми се, е представител на ''новата вълна'' политици, идващи често от средите на бизнеса и имащи различен поглед и отношение към политиката като процес. До каква степен това е приемливо за електората на движението на този етап можем да съдим основно от реакцията на Доган.

Що се отнася до етническата принадлежност на Пеевски - и досега в ДПС има етнически българи, но допускам, че ако лидерската позиция в партията се поеме изцяло от такава фигура, това ще породи известна несигурност в твърдия електорат. Аргументът ми за това допускане е, че винаги, когато респондентите ми са оценявали негативно някои политик ''от техните'' по някаква причина, те са поставяли под въпрос турската му етническа принадлежност.

– В първото си интервю след като подаде оставка Мустафа Карадайъ заяви в прав текст, че отделни структури на ДПС из страната работят срещу финансиране. Вие забелязахте ли такова нещо, докато правехте проучванията за книгата?

– Това е много чувствителна тема и за хората по места, и за политическия ни елит. Теренните ми изследвания се реализираха в много дълъг период и съм чувала много неща. Дали има икономически зависимости могат да кажат компетентните органи.

– Съвсем скоро движението ще си избере председател, а идеята на Доган е начело да застане ''тандем'' - Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Не е тайна, че който и да оглавява ДПС, властта си остава в ръцете на Ахмед Доган?

 – Въпреки партийната рокада и смяната на официалния председател на ДПС Ахмед Доган с Лютви Местан през 2013 г. и смяната му с Мустафа Карадайъ през 2015 г. българските турци приемат за лидер вече 30 години именно Ахмед Доган. На терен събеседниците ми заявяват, че той продължава да управлява партията, че той определя водената политика и че именно той подбира кадровия ѝ състав. И най-често изборът за извършването на една или друга кадрова рокада се възприема като добре обмислена от г-н Доган, като дори намират аргументи да подкрепят решението му. Без да съм била на терен през последните месеци, смея да предполагам, че и при тази промяна в председателството на ДПС хората ще търсят ползите за общността от ''поделеното председателство''.

– Как формирования като ''некоалиция'' и ''сглобка'' променят политическата култура на българина?

– Не съм специалист по темата, но множеството избори през последните години изтощиха гражданите и вероятно немалка част от тях са склонни към компромиси със собствените си политически възгледи, само и само за да имаме функциониращо правителство и респективно функционираща държава. В същото време в дългосрочен план ''некоалицията'' вероятно ще даде отражение върху отношението към евентуални бъдещи коалиционни управления. А като цяло нито за политическия ни елит, нито за гражданите коалиционното управление е усвоено като практика и това личи от липсата на коалиционно споразумение, което и гражданското общество обаче не изисква от управляващите.