Quantcast
Държавата години наред обгрижва Догансарай | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Държавата години наред обгрижва Догансарай

Войната за една къса уличка през частния имот в лесопарк "Росенец" тече вече 7 години. В нея институциите не защитават обществения интерес
8 064
Сараят в лесопарк Росенец. Снимка от 2016 г., Биволъ.

2016 г. Група граждани успяват да стигнат до плажа край "Росенец" по черни пътеки, но са грубо прогонени от неизвестни гардове. Мъжете, представили се тогава като хора на службите, заявяват: "Плажът е държавна собственост, от чисто правна гледна точка е така, но де факто е друго". Историята с видео към нея е разказана подробно от разследващия сайт "Биволъ", който в серия от публикации сигнализира за множеството нарушения около сараите.

2020 г. Лодка подхожда към пристанище "Росенец". На заден план се вижда импозантна постройка, водеща се по документи водна спортна база в строеж. Сградата отдавна е завършена и е по-известна като летните сараи на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. На борда на лодката са лидерът на "Демократична България" Христо Иванов и хора от екипа му, които се опитват да достигнат до имот с планоснимачен номер 07079.831.94 - терен публична държавна собственост, просто казано - плаж. Въоръжени частни гардове, отказващи да се представят, ги избутват обратно в морето. 

Институциите и тогава, и сега остават слепи и глухи. 

--------------------------------------

Надали има човек, изгледал включването в социалните мрежи на лидера на "Демократична България" Христо Иванов от брега край пристанище "Росенец", който да не си е помислил - "Това не може да е държава". Бруталните кадри на нагли гардове, изблъскващи български граждани от публичен терен обратно в морето, само показва, че законите нямат значение в държава, в която богоизбраните си имат лични анклави.

Войната за достъпа до този публичен плаж и пристанището се води безуспешно поне 7 години. Как се стигна дотук и кои институции се оказаха слепи за продължаващите с години сигналите за нарушения около сараите? 

 

Община Бургас в услуга на инвеститорите  

 

До последния скандал около свързваната с почетния лидер на ДПС Ахмед Доган база в лесопарк "Росенец" ( б.р. бивша собственост на "ЛУКойл", преминала в ръцете на "Хермес Солар") се стигна след взето в  режим на спешност решение на общинския съвет в Бургас. Със своя докладна от 24 април 2020 г. кметът Димитър Николов предлага на следващото заседание на съвета на 28 април да бъде одобрено изменение в Подробния устройствен план на три квартала на територията на лесопарк "Росенец". Самият ПУП е изработен и обявен още през 2018 г. (проектът е публикуван на сайта на общината), като предвижда отпадане на част от съществуващите улици, изграждане на нови такива, както и окрупняването на имоти с един и същ собственик.

Окрупняване се предвижда и за двата имота, отредени за водна спортна база, т.е. имотите, върху които са изградени сараите на Доган. От ПУП-а и докладната на кмета става ясно, че след обединяването им, в рамките на новия имот ще попадне участък от улица, публична общинска собственост. За да се случи това, частта от тази улица трябва да бъде актувана като частна общинска собственост и прехвърлена на частния собственик с договор. Въпросната улица години наред е недостъпна, защото е препречена с бариера. "Тази улица не води доникъде и не носи никакви дивиденти на общината. Ако сега трябва да бъде променяна конфигурацията, това означава да променим целия проект, а това не става за ден, два или три. Проектът е мислен дълго, за да се обезпечи инфраструктурата там", обяснява по време на дебатите в съвета зам.кметът на Бургас Чанка Коралска.

За сметка на отпадането на част от обслужващите улици в трите квартала се предвижда изграждането на нова - покрай имота на нефтобаза Росенец, но тя излиза доста далече от плажа. 

Кметът Димитър Николов изтъква няколко аргумента за спешното придвижване на новия ПУП - още през 2018 г. е постъпило искане от "ЛУКойл Нефтохим Бургас" за гарантиране на сигурността на нефтобазата Росенец, а и обектът е от стратегическо значение за страната. Това, което накланя везните в полза на решението, обаче са твърденията на общината, че без новия ПУП градът няма да може да кандидатства пред ПУДООС за финансиране на новата ВиК мрежа на намиращото се в близост рибарско селище "Ченгене скеле". Според съветника на "Демократична България" Димитър Найденов, който се извини, че е подкрепил предложението на кмета, общината е обяснила, че крайният срок за кандидатстване за новата каналиазация на "Ченгене скеле" е 4 май и проектът ще се провали без одобрен ПУП и за съседния район.

 

Силно съмнително е дали има такова изрично обвързване

 

От докладната на кмета Николов не става ясно по какъв точно начин са свързани промените в района на сараите и нефтобазата с канализацията на рибарското селище и никъде не се твърди изрично, че двете трябва да вървят паралелно. В документа само с общи приказки се обяснява, че рибарското селище граничи с територията на лесопарка и в инфарструктурно отношение е неразделна част от него. Точно с тези аргументи общинският съветник от Средна европейска класа Константин Бачийски иска отмяна на ПУП-а за района на сараите, но претърпя провал - докладната му не бе пусната от правната комисия на съвета в Бургас, защото според съветниците редът за обжалване в случая следва да мине през административен съд. Решението е обжалвано в Бургаския административен съд от сдружение „Организация за закрила на българските граждани“. Жалбата му обаче е отклонена с аргумента, че няма правен интерес.

На 30 юни общинският съвет в Бургас даде зелена светлина и за сключването на съответния договор за "Ченгене скеле" по ПУДООС, поръчката по който бе възложена още през 2019 г. на фирма "Среги" ООД и възлиза на 3 326 674 млн. лв. С това историята с улицата изглежда приключила. 

И пред общинските съветници, и в свое интервю пред "Капитал", кметът на Бургас Димитър Николов защитава предложението си да прехвърли част от общинска улица на фирмата, която стопанисва сараите. "Няма да спирам развитието на цял един район, само защото там живее определено лице", коментира Николов.

Кметът, който преди време обясняваше, че улицата през имота на сараите следва да се отвори след приключване на строежа, вече не смята така. "Няма никакво разминаване в позициите ми. По въпроса с бариерата по време на строежа имаше прокурорска проверка, приключила с отказ за образуване на досъбедно производство. Община Бургас не само няма право да спира и ограничава инвестиционните намерения при наличието на всички необходими документи, но е длъжна да ги проведе", оправдава се Николов пред "Капитал". 

 

Плажът не е плаж, пристанището не е пристанище

 

Още през 2016 г. "Биволъ" разкри серия от абсурди в района около сараите. Проверки на разследващия сайт показаха, че плажът, до който сега не успя да достигне Христо Иванов, изобщо не се води плаж, а има статут на нива - земеделска земя. И в момента според кадастъра имотът от близо 25 декара е земеделска територия. Този статут снема отговорността от министерство на туризма той да бъде обозначен и обезопасен като плаж и да се осигури достъп до него.

Несъществуващо на хартия през 2016 г. се оказва и изграденото точно пред сараите пристанище за ветроходни и моторни лодки, използвано навремето за яхт клуба на "Нефтохим", а впоследствие от "ЛУКойл". Екипът на "Биволъ" успява да заснеме на мястото яхта, а впоследствие от изпълнителна агенция "Морска администрация" потвърждават, че в акваторията на това място действително домува яхта "Хермес". Имотът, пред който е паркирана яхтата, е с начин на трайно ползване "за пристанище", но в регистъра на пристанищата в България няма вписан подобен обект, изтъкват тогава от морската агенция. "Така на теория на мястото не се предоставят пристанищни услуги, а в същото време никой не държи под отчет влизащите и излизащите съдове през това реално съществуващо пристанище", обяснява "Биволъ".

И имотът с несъществуващото пристанище е минал през изменение, този път на кадастъра. Земята непосредствено пред кея е обособена като отделен имот, а кеят е третиран като съоръжение, което не следва да фигурира в кадастъра, става ясно от получени от "Биволъ" документи по реда на Закона за достъп до обществена информация.

 

Всички следи водят към Доган 

 

Интересна е и историята около покупката на самия имот, отново разказана за пръв път от "Биволъ". Летният сарай се намира на нос "Чукалята", като мястото се счита за стратегическо. Навремето теренът е ползван за база на гранични войски, като е осигурявал добра видимост към целия трафик от и за залива. Тази територия е купена от "ЛУКойл" заедно със сделката за рафинерията при кабинета на Иван Костов. В последствие част от земята е продадена на фирма "Стрейтлайн", собственост на кипърска офшорка, свързвана с тогавашния шеф на "ЛУКойл България" Валентин Златев. През март 2014 г. "Стрейтлайн" прехвърля около 9 декара от терена на фирма "Хермес Солар" - по това време 85% собственост на Хайрие Хаджийска. Тя е известна като секретарка на личния помощник на Доган - Ахмед Емин, който се самоуби в Боянските сараи. През юли 2014 г. Хаджийска и съдружниците й Мустафа Шан и Василий Рибаулин продават дяловете си във фирмата на Георгий Серопян и на Снежана Карова. Дружеството има два кредита от КТБ, които в последствие са обслужени с директно плащане от ПИБ, разказа още разследващият сайт.

И с приемането на ПУП-а за изграждането на сараите през 2013 г. е имало проблеми заради отрязан достъп до държавно пристанище, но въпреки това документът е минал. Още тогава областният управител изтъква, че в имота се предвижда обслужваща улица, която обаче е собственост на възложителя.

 

Анклавът се разширява 

 

В началото на годината стана  ясно, че сараите се разширяват - и в София, и на морето. В своя публикация "Капитал" разкри, че "ТЕЦ Варна", където Доган официално фигурира като мажоритарен собственик, чрез дъщерната си фирма "Отманли вилидж" е купил акциите в компанията на Фуат Гювен "Варна мода", в която са били апортирани имоти от множество други дружества. Сделката е станала на 31 декември 2019 г. Така "Отманли вилидж", управлявана от архитект Калин Тихолов, който е проектирал сараите на Доган и за малко не стана регионален министър в кабинета "Орешарски", вече е собственик на още две къщи в съседство до боянските сараи, както и на 8 декара гора в района. Придобит е и имот в лесопарк "Росенец" - бившата хижа "Алабатрос" с 34 стаи и още бунгала с 18 стаи. Оценката на имота, който не е в неподсредствена близост до сараите, е за 1,75 млн. лв. 

В новия ПУП, одобрен от общинския съвет в Бургас, е предвидена и друга интересна промяна - новият окрупнен имот край Росенец вече не е отреден за водна база, а за курортно строителство.

Ще бъде ли осигурен някога реален достъп до малкото останала публична земя в този район предстои да видим. В събота "Демократична България" ще направи нов опит да достигне до мястото. За плажуване там се готвят и още хиляди протестиращи срещу наглостта и беззаконието в държавата.

 

Още

Т. Йорданов: Бройте изчегъртването на ГЕРБ от 100, та до нулата

23.07.2021

Обновена

ТАНЯ ПЕТКОВА

6388
3 партии и коалиции се протягат към мандата за правителство

23.07.2021

Обновена

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ, ТАНЯ ПЕТКОВА

6609
Казусът „Росенец“ преля в споровете за новото правителство

22.07.2021

Обновена

2153