Слабичък се очертава поредният туристически сезон по морето. На много плажове платените зони стоят празни, а подлите и неблагодарни българи, за които плажните концесионери грижливо са подготвили всякакви VIP екстри (чадъри, шатри с балдахини, шезлонги, барбарони, масички от тиково дърво и т.н. на цени от 30 до 70 лв.) взеха, че задръстиха граничните КПП-та към Гърция. Това от години е тенденция и от години на туристическия бранш внимателно му се обяснява по достъпен за него начин защо е така. Браншът упорито отказва да разбере и почти всяко лято се учудва на нещо, което сам си причинява поради алчност и простотия. Ще опитаме пак да го обясним, без да храним големи надежди, че нещо съществено ще се промени.

Съвременният морски туризъм е паразитна индустрия

Предприемачите в тази сфера експлоатират ресурс, който нито са създали, нито им принадлежи. Познавате ли предприемач, който да е създал море или морски бряг с естествен пясъчен плаж, или пък лятно слънце? Индустрията тези неща ги получава готови от майката природа, загражда ги под една или друга форма, обявява ги за свои и започва да събира пари от хората, които според конституцията би трябвало да имат свободен достъп до тези блага. Но индустрията чрез разни тарикатлъци го ограничава – накичва целия плаж (или почти) със своите  чадъри и дюшечета и ги предлага на налудничави цени. Ако си занесеш свой чадър, тя прави всичко възможно да те изгони. Всичко това е дразнещо и отблъскващо. Индустрията освен това съумява едновременно да експлоатира природен ресурс и да го унищожава чрез грозно, алчно и глупаво застрояване. Т.е. индустрията освен паразитна може да бъде и варварска, да налага своя лош вкус, да превръща естествено красивия пейзаж в грозен. Другаде може и да не е точно така, но у нас морският туризъм се развива чрез системно унищожаване на собствения ресурс. И, както се казваше във вестникарските очерци за героите на труда от 70-те години, „резултатите не закъсняха”. Т.нар. „туристически продукт” често е отблъскващ, поради което предизвиква задръствания по гръцката граница. 

По принцип туризмът е интелектуална дейност, иска се въображение,

такт, чувство за мярка и естетически вкус. Иска се умение да създаваш приветлива и привлекателна среда. У нас тези качества са рядкост. Вместо това браншът традиционно се развива под знака на шмекерията и тарикатлъка, кога на едро, кога на дребно, и е особено толерантен към пошлото и вулгарното. Достатъчно е да се надникне в някогашната перла на черноморските курорти – Слънчев бряг, превърнат в бетонно туристическо гето с тълпи от пияни британци и скандинавци. Като направиш гето, няма как да не привлечеш и хора с манталитета на гетото. Под „туристическо място” у нас обикновено се разбира средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Иначе казано, места, където пицата може да струва 48 лв., а минералната вода – 11 лв. 

Повечето туристически страни следват някакви стратегии за развитие. У нас такова нещо през последните 30 години няма. Има Министерство на туризма, което раздава концесии, храни армия от чиновници и не е предотвратило нито една от глупостите в туризма. Нито презастрояването, нито лошите практики по плажовете, хотелите и ресторантите. Зад всичко това прозира по-скоро стратегия за прогонване на българските туристи от България. 

За страна като България къмпингите са най-разумният вариант за устойчиво развитие на морския туризъм поради краткия сезон. Вместо това браншът през последните две десетилетия почти ги ликвидира и се втурна да строи безсмислени, често грозни и нелепи хотели, курортни и жилищни комплекси.

Много от тях днес стоят в напрегнато очакване с надписи For sale

След като браншът години наред заливаше дюните с бетон, сега внезапно реши уж да ги запази, като изгони оттам палатките, чадърите и даже плажните кърпи. Това не е грижа, а законодателен кретенизъм, който допълнително увеличава потока към Гърция.  

Българският туристически продукт често съчетава алчност и дилетантщина. През лятото по морето се появяват хиляди капанчета и ресторанти. Работят на пълни обороти около 40-50 дни, колкото е сезонът. Винаги е бил толкова и няма вероятност някога това да се промени въпреки промените в климата. Започва около 10 юли и завършва около 25 август. Няма как за толкова кратко време да се разчита на висок професионализъм и стандарт.

Поради което обслужването като правило е от дилетанти

Някакви хора от вътрешността на страната отиват през лятото да готвят, каквото и колкото могат, ученички и студенти се хващат да сервират, както могат. Ресторантьори и хотелиери се опитват за месец и половина да изкарат поминък за цяла година. Резултатът няма как да бъде привлекателен. В такава среда туристът се чувства като презрян полуодушевен субект, който трябва да дойде, да пусне кинти и да си замине. Системата „ол инклузив” на много места е истинска пародия – кофти храна с неясен произход, оскъдни порции. Има хотели, където системата работи само в отделни часове, а в останалото време всичко се плаща. Допълнителен щрих към не твърде привлекателната картина добавят някои просташки развлечения по плажовете – джетове, АТВ-та, а от това лято на мода са и джиповете, плискани от прибоя.

Нека добавим и няколко думи за паркирането

Обичайна практика е по време на сезона малки местни тарикати с връвчица и парче от кашон с надпис „Паркинг – 4 лв.” да заграждат пространствата около плажовете и да събират пари. Така е извън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е официална общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, но може и да не е. В някои хотели много любезно обясняват, че по принцип имат паркинг, но всъщност го държи една друга фирма, която иска да й се плаща отделно. В такава среда човек се чувства сякаш е попаднал сред армия от джебчии. 

Поради някакъв атавистичен феодален инстинкт много от местните хора смятат, че всичко, свързано с морето, им принадлежи. Странно е, че все още не са поискали такси за дишане на здравословния морски въздух. Това все пак е техният въздух и не е нормално разни хора от Кюстендил, Видин и Враца да идват и да им го дишат ей така без пари.   

На много места брегът вече е недостъпен, защото е станал частен. Конституцията може и да не го допуска, но реалността е нещо различно. Което също е част от отблъскващия образ на бранша. Естествено, не навсякъде е така. По Черноморието има и отделни анклави на нормалността, но не те определят общия облик на т.нар. „туристически продукт”. Панацея срещу негативния му образ може да бъде единствено вълшебната дума „безплатно”. Време е браншът да я научи и да започне да я употребява колкото може по-често. Поне за онова, което индустрията не е създала – море и плаж.