Наскоро влязох в пререкание с младеж, който упрекна вече починал известен наш автор, че бил ДС агент. Поводът за разговора бяха произведение на автора и неговите литературни достойнства. А достойнства произведението имаше, значи, авторът впрочем - също. 
Казах на младия човек, че внася сегрегационен елемент от един тип, политически, в интерпретация на явления от друг тип, естетически. Той заяви, че е време за "чистота на културния живот", за "истински морал в изкуството". Беше пламенен, 

излъчваше якобинска непримиримост 

Тогава се повгледах в самия младеж и се замислих за него и съдбата му. Младежът беше от провинцията, амбициозен, търсещ признание, търсещ и любов (дано е намерил вече), търсещ кариера и реализация в големия град, па ако може - и в големия свят. Съвсем нормални впрочем неща - може би за всеки младеж и навсякъде. Мене малко ме притесняваше във въпросния младеж, че търсейки любов (беше ми го намекнал снизходително преди това), недвусмислено ми заяви, че предпочита любима със собствено жилище. Или поне със състоятелни родители. Това също не ме настрои срещу него бог знае колко - човек се влюбва съвсем искрено в принцеса, хем с голяма чистота на чувството. Много приказки има за това. (Впрочем Жан-Жак Русо в безпощадните си "Изповеди" разказва един подобен парадокс със себе си. Ако видех две девойки, споделя той, едната от които по-хубава, но бедно облечена, без скъпи накити, от скромен произход, и друга - по-непривлекателна, но с богати украшения, хубави одежди и от знатен род, бих се влюбил във втората, не в първата. При това, признава класикът, той би се влюбил искрено, а не по сметка,  не за да се прояви като пресметлив брачен аферист. Та и това е част явно от двусмислената човешка природа.) 
Но си помислих тогава, че същият този младеж - напорист и амбициозен, ала с материални и емоционални дефицити, преди 35 години примерно вероятно би привлякъл интереса на службите. Те търсеха такива младежи - перспективни и с нужди. В средата на 80-те години на миналия век четох в една справка, че ДС е имала 61 000 информатори, или доносници. Горе-долу по един на 125-130 българи. (Смята се, че в Съюза на писателите са били към 50% от членската маса.) Спомням си, че бидейки млад член на Съюза на писателите, участвах в едно събраниe на Съюза, провело се в самото Народно събрание, мисля, в началото на 1989-а. Дойде 

самият Тодор Живков, поседя в президиума, 

нещо се разсърди и си отиде. Вече кипеше - откъм Изток Горбачов, а в Източна Европа - Полша, Унгария, Германия. И на събранието кипеше - един колега дори предложи от трибуната всички сътрудници на ДС, които не са писатели, да напуснат събранието. Беше пълно и с такива. Обаче нито сътрудниците не-писатели излязоха, нито писателите сътрудници. Сигурно щото щеше много да се оголи залата - мисля днес.
Както и да е. Онази обществена Система беше измислена от тоталитарни мозъци, тя разчиташе за функционирането си на военизирано, пагонизирано общество. Което чрез мрежа от тайни сътрудници контролира себе си, а управляващата Партия контролира него с пирамидалната си архитектура, чийто връх е устремен към абсолютната власт. За сътрудничество на службите се търсеха перспективни младежи с някаква примамка - я жителство да нямат, я жилище, я кариера да искат да градят и в чужбина да пътуват, я изпаднали в уязвимост, защото имат нещо неправилно в произхода или защото са със сексуални предпочитания към собствения пол. Тогава тези неща бяха с висока степен на политическа и юридическа уязвимост. Няма нужда да повтарям, че някои от тези сътрудници правеха обикновени подлости, а други - напротив - пазеха своя морал и чуждата чест, доколкото можеха, гледайки да надхитрят Системата. Работата е там, че тези разлики днес не подлежат на лесни и обективни критерии за "наместване на парадигмата". А и не очаквам такива. Но че днес се използват за социални изолатори с често компенсаторни, кариеристични мотиви - това пак е грозота, не го приемам. Един вид - тук е банката "чисти" - подходящи за кариера и държавни награди, а тук са "оцапаните" - неподходящи. Инак разделение с такива мотиви съществува по много линии - примерно тук са от нашата партия, подходящи за държавни поръчки, а тук - неподходящите. Тук са правилните - "патриотите", да речем, а тук неправилните - "джендърите". Или обратното - тук са умните и красивите, а тук - примитивите, бангладешците. Разбира се, и разделенията са част от човешкото, при това неизбежна част. Няма да изчезнат. 
Но въпросът с ДС се нуждае от морално погребение. Защото ДС е безусловно политическа гарнитура, но и социален модел - то 

е част от начин за обществено управление

Нищо повече. И нищо по-малко. Ефективна част ли? По отношение на пазенето на властта и нейната всеобхватност - да. По отношение на икономическия възход на обществото - не. Взаимното следене и пронизаността на обществените слоеве от подобна мрежа, както и нуждата от заплащане на хилядите сътрудници правят такива неща като истинска конкурентност и ефективност неработещи. А по отношение на обикновената личностова свобода и достойнство - такъв обществен модел е уродлив. Защото създава паралелна оценъчна система, базирана не на обективни възможности и усилия, а на тайно преразпределяне на ресурси и наказания, често произволни, често - в замяна на тъпа лоялност. 
Ала днес, пък и всякога, позицията на хвърлящи камъни към вързания за кола е много уязвима. Sancta simplicitas e нелепа не само при старите бабички, и при младите игноранти е тъжна.