Quantcast
Cito! Горчивото лекарство за нашето здраве | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Cito! Горчивото лекарство за нашето здраве

4 128
 Илияна Кирилова
Състоянието на българското здравеопазване клони към неспасяемо. Странно, колко сме били небрежни през годините! И сега ще платим. Трябва да лекуваме този болник, трябва да го дигнем от легло!

Бях си обещал този петък да разкажа за един страхотен поет, не просто значителен, а велик поет от ХХ век. Той още е между нас, дишаме един и същи въздух, страниците му още не са пожълтели, но ние сме разсеяни за хубавите стихотворения и за техните автори, без да съзнаваме, че в поезията всичко е различно: ние си мислим, че и хубавата поезия отминава, а всъщност отминаваме ние. Исках това да стане точно в този петък, но пандемията упражни властта си: тя обсебва и подчинява духа, има права върху болните и здравите, върху лекуваните и върху лечителите – права подли, несправедливи и отмъстителни. Понякога ни изправя с лице срещу неправди и вини, които възлага на нашите души, а не на действително отговорните за тях. Досега ги отминавахме: къде ловко, къде гузно – невинният човек се разстройва най-лесно. А когато най-после загубим своята убеденост, че наистина сме невинни, вече ще бъде късно. Нещо иде да ни подскаже, че този предел е близо.

Така, преценявайки, че събития от последните дни не търпят отлагане, отместихме поезията за по-добра седмица. Поезията се занимава с вечни и непреходни неща, бива и да почака. Случката от Свищов заслужава да бъде разгледана незабавно – макар и с малка надежда за резултат. Знаете какво се случи. Нашумялата в цялата страна медицинска сестра Лилия Македонска, която с последни сили въртеше ковид отделението на свищовската болница, отстъпи пред вируса и легна на работното си място като пациентка. Нейната приемничка доброволка той срази още по-бързо. Тогава в отделението влезе кметът на града – ясен знак за централната власт, че нещата са неспасяеми. Старинен дълг и приоритет на кмета е да брани града си от нашествия, от природни бедствия, от епидемии. Човекът постъпи добросъвестно и жертвоготовно, очевидно преценил, че в тази пандемия и при това здравно началство не може да разчита на друго разрешение освен на подобен отчаян жест. Когато един кмет предприеме този ход, това е равносилно на самозапалване пред очите на загубилата свяст държава. Един вирус го забеляза подобаващо – порази го, сега боледува. В отделението днес (17.11. 2020) няма лекар и медицинска сестра, спасяват положението рехабилитатор и кинезитерапевт. Те положението може да спасят, но болните кой ще спасява?

Фитилът на скандала пуши, съска и се скъсява

Без съмнение властта ще се опита да го настъпи – барутът в българското здравеопазване се е натрупал опасно. А и депутатски жени гладят бели престилки – лекари от опозицията се отправят в подкрепа. (Оказва се, че и другаде чакат високопоставените доброволци, а помощ отнийде.) Популизмът е последното убежище на всяка власт, може пък нещо да измъдрят. Но трябва да се знае гордо заявеният им принцип: „Изкуството днес е да се върви по ръба на бръснача.” (За зла ирония така беше озаглавен и репортажът от Свищов: ”Болница на ръба.”) Очевидно бездарниците от властта смятат, че се справят виртуозно. Но в техни ръце бръсначът е опасен. Късно им е да се учат да бръснат... пандемия.

Всъщност порочните им похвати

съсипаха националното усилие за оцеляване

и за минаване през кризата с по-малко загуби

Само за една-две седмици тези политикани превърнаха назначения от самите тях щаб в дисиденти. Взеха под крилото си самозванци и авантюристи, които обявиха мерките за медицински каприз. Тези мерки, които ни разграничиха от провалилите се в първата вълна държави, наистина бяха заплатени от хората не само с ограниченията, но и с последните средства на много семейства, както и с бизнеса на част от тях. И постигнатото през пролетта, на тази жестока цена, изхайлазената, пакостлива власт пропиля като на игра. Първата им работа бе да напълнят стадионите. После да заситят лобитата – ресторанти, дискотеки и всичко друго по списъка. За маските се карат и надприказват, съгласие намират само за миенето на ръцете. Да си мием ръцете и толкоз. И така си измиват ръцете.

Но защо ви разправям това?

Състоянието на българското здравеопазване клони към неспасяемо. Странно, колко сме били небрежни през годините! И сега ще платим. Трябва да лекуваме този болник, трябва да го дигнем от легло! И понеже не достигат лекари, нужни ще са усилията и грижите и на всякакъв вид знахари, врачове и народни мъдреци, които не са се свършили и в наши дни. В това число и на журналисти, мислители, хора на действието. Като за всяка болка ще е нужна диагноза. Но понеже заболяването е старо, хронично вече, иска се и подробна, безкомпромисна анамнеза. Ще трябва да изследваме как стигнахме дотук. И да го осмислим. И трябва да го направим сега, когато сме „на ръба”. Иначе всичко ще се забрави, потули и заливоса. И всякакви усилия ще се окажат post-mortem.

Затрупват ни с числа, с които се надяват да ни сразят. Колко легла, колко болнични легла – откъде ще намерим толкова болни за тях! Но няма лекари, няма сестри, санитари. Апаратурата е кът. Българските лекари лекуват коронавируса на друг клас европейци, сестрите ни, писаха тези дни, са с трийсет хиляди на минус. Има изцяло разгромени съсловия медици, кога е ставало това? Кой го е извършил?

Историята на този разгром обхваща почти целия преход. Но пък всичко е записвано някъде, може да се намери и в печата от десетилетията. Стенографските дневници на парламента пазят достатъчно: вносители, оратори, гласуване. Идеите на политическите сили за сектора изпъкват вече по-ярко, лобитата се открояват. Разрушителното законодателство съвсем не е анонимно. Как болниците се превърнаха в търговски дружества? Къде се измъти тази губителна идея? Кой я внесе? Кой я прокара? Защо здравната каса продължава да е монополист в народното осигуряване? В какво се обръщат милиардите за здраве, които парламентът гласува? Всичко е някъде написано, трябва само да разгърнем собствената си история от вчера.

И ще излязат имената! Помните ли онази депутатка, която каза в пространството: „Дойдоха в парламента с бели чорапи, а си отидоха с частни болници”? Вие чухте ли я? Аз – да.

Някои неща се помнят и така. Имаме ги в паметта си. Резултатите от тях ги видяхме.

Но кой ги извърши?

(Фондът за лечение на деца например – кой го закри? Вчера беше, а вече съм забравил.) Нека се изредят министрите, председателите на парламентарните комисии. И на лекарския съюз също. При кого какво се е случвало, кой каква следа е оставил, каква щета на народа си нанесъл. Ще видите какъв низ от случайници, кариеристи и политически авантюристи в един бранш, където повече от всякъде се иска висок, хуманен професионализъм. И онази безогледна, хищна комерсиализация, каквато европейската медицина не познава. Всичко може да излезе по реда си.

Това е задача неотложна,толкова спешна, че не можеше да чака дори още един петък. Изследванията и рецептите на това лечение трябва да се движат със знак Cito!. Онази медия, която се заеме, може да не се покрие със слава, може да не се замогне с пари и с читатели, но ще изпълни дълга си. Изпълненият дълг е също оздравителен за обществото. Това е горчивото лекарство за нашето здраве.

А ако падне заблудата, че всичко е забравено, погребано и изтрито – това ще излекува и други болки. Истината може да излекува дори българското бъдеще.

 

Още

Рицарят на Поезията пише на ръка

07.04.2021

КАЛИН ДОНКОВ

3011
Един на всеки пет учители иска да се ваксинира

11.01.2021

Обновена

1425
Испания прави регистър на отказалите ваксина срещу коронавирус

29.12.2020

Обновена

8427