Quantcast
Цените на храните се укротиха в очакване на тревожна есен | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Цените на храните се укротиха в очакване на тревожна есен

Скъпотията води до триковете с намаляване на грамажа, известни като "шринкфлация"
7 754
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Цените на сезонните храни се стабилизираха. Очаква се добра житна реколта и тя допълнително ще намали цените.

Такъв галоп на цените на храните отдавна на бяхме виждали - не само в България, по целия глобус. Напоследък има известно успокояване - основно на сезонни стоки, но какво ще стане наесен? А през зимата?   

Дефицитът в производство на евтини родни храни, съчетан с надуването на цените на вносните, са два от основните фактори за развихряне на инфлацията.

лодовете и зеленчуците за прясна консумация у нас са доста по-скъпи на едро, отколкото в държавите, откъдето се внасят", твърди доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика. „През пролетта и лятото вече се наблюдават много високи цени и това е следствие на слабото вътрешно предлагане. От друга страна,

 

има и нагласа, че те ще бъдат високи 

 

И крайните търговци се възползват от това, за да правят по-големи печалби", пояснява експертът. 

Средната цена на едро на оранжерийните домати в началото на юли бе 2,24 лв./кг срещу 2,06 лв. по същото време на миналата година. При вносните разликата е 1,95 лв. срещу 1,79 лв./кг. При оранжерийните краставици поскъпването на годишна база е от 1,27 лв. до 1,62 лв./кг.

От началото на тази година всички основни бакалски стоки също поскъпнаха чувствително по тържищата в страната. Към 1 юли захарта се повиши от 1,66 на 2,18 лв./кг на едро, брашното - от 1,20 на 1,46 лв., кашкавал „Витоша“ - от 13,13 на 15,53 лв./кг. Лидер е олиото, където литърът за почти 6 месеца скочи от 3,52 на 5,21 лв./л. 

Повечето производители и търговци на храни вече цяла година повтарят, че за всичко са виновни скъпите енергоизточници. Факт е, че когато  цените на ток, газ, горива "летят", те навиват инфлационна спирала, в която храните първи се завъртат.  

Богомил Николов, шеф на „Активни потребители“, пресмята, че около една четвърт или една трета от поскъпването на храните у нас се дължи на високите цени на енергията. По думите му обаче инфлацията, която бърка все по-дълбоко в джоба ни, носи и други неприятни изненади за потребителите. „Има риск заради търсенето на евтини стоки пазарът да се наводни с продукти с ниско качество. Вероятно ще се увеличат производителите на такива храни -  например на сирене с повече вода. Друга опасност е т.нар. шринкфлация - когато производителят уж задържа цената, а всъщност тайничко е намалил грамажа и ние си въобразяваме, че пазаруваме изгодно. Следващия път, като купувате от любимия шоколад и се радвате, че цената не е мръднала, вижте дали опаковката не е олекнала с 10 или 20 грама. Подобни хитрувания ще зачестят и с порциите в заведенията. Примерно в зелената салата с риба тон количеството на марулята и краставиците може да се увеличи за сметка на рибата. Такива трикове трудно се хващат от статистиката“, смята Николов.

Доц. Виктор Йоцов от БАН коментира, че ковид пандемията, довела разрушаването на глобалните вериги за доставка, а от края на февруари и войната в Украйна, създават огромна несигурност и напрежение, а това кара всички на пазара да се презастраховат и да качват цените. „Има още един фактор - чисто психологически - прекаленото говорене по тази тема. То създава очаквания у хората и съответно бизнесът оскъпява стоките и услугите си. След това се включи и правителството, което започна да компенсира, да налива още пари и така нещата се задълбочават“, добавя експертът.

Според доц. Божидар Иванов очертаващата се 

 

богата зърнена реколта дава шанс за успокояване на цените

 

при храните. „В Черноморския район цената на пшеницата падна до около 400 долара на тон FOB. Пазарът е динамичен и е нормално да има поевтиняване в началото на жътвата. В противен случай, ако сега в жътва цената вървеше нагоре, това нямаше да бъде добра перспектива. Да не забравяме, че зърното е в основата на почти всички храни по веригата. Определено наличието на спад е добър признак, защото няма да донесе допълнителна инфлация при храните“, смята той.

Остава да се надяваме, че все пак световните тенденции на пазарите към известно поевтиняване на храните ще се отразят по-бързо и у нас. Суровото олио на борсата в Ротердам през последния месец отиде надолу с над 20%, а евтин внос от Украйна свали цената на слънчогледа в България с една трета, до 1200 лв. за тон. Явно обаче има нещо сбъркано в икономиката ни, защото цената на едро на олиото е по-висока, отколкото по време на паниката през март, и е над 5 лв. 

От Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO)

 

за май отчитат за втори пореден месец поевтиняване

 

Спадът идва основно от понижаването на цените на растителните масла - с 3,5 на сто, предвид по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло. Млечните продукти поевтиняха също с 3,5 на сто - първи спад от осем месеца, който се дължи предимно на намалелия интерес сред купувачите заради несигурността около ковид ограниченията в Китай. От началото на годината до началото на юни цената на млякото се е повишила с близо 40% до около 25 долара за центнер (50 кг). Сега котировките обаче отстъпват с 10% и на фючърсния пазар млякото (с доставка през юли) се търгува за 22,97 долара.

Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, който следи развитието на цените на пшеница, царевица и други зърнени култури, спадна с 16,5 на сто в рамките на един месец. 

 

 

ЗАПЛАТАТА НИ СТИГА ЗА 140 ПАКЕТЧЕТА МАСЛО, НА ГЕРМАНЕЦА - ЗА 400

Минималната заплата в България от 710 лв. стига да се купят 140 пакетчета масло с тегло от 250 грама от по около 5 лв., но само ако ги намерим на такава ниска цена в търговските вериги. Редовият германец с най-ниското си месечно възнаграждение от 1621 евро би си купил над 400 пакетчета, и то от по-скъпия продукт от 4 евро бройката. В страната с най-развитата икономика на ЕС цените на кравето масло (без да са на промоция) варират в големите вериги от 2,49 до 3,50 евро за пакетче от 250 грама.

Подобна е покупателната способност на българската минимална работна заплата и при кашкавала. Тя стига за 36 кг кашкавал (не от най-скъпия) от по 20 лв. килото. В Германия за сирене гауда, което е подобно на нашия кашкавал, германците с най-ниски заплати могат да си купят 65 кг, като цената му там започва от 25 евро. Разликата между България и Германия е, че там ДДС върху храните е по-ниско, отколкото тук, а и пазарът е очевидно по-голям. 

 

Ключови думи:

храни, поскъпване

Още

Фалшивото сирене е сред най-поскъпналите стоки

27.08.2022

ВАСИЛ НАНЧЕВ

16247
Прогноза: За 2022 г. жилищата поскъпват с около 5%

16.08.2022

1032
Транспортни фирми плашат с 20% ръст на цените заради нови тол такси

23.06.2022

Обновена

1904