“Тенет“ - в надпревара с времето

Кристофър Нолан остава в историята не поради това какъв е филмът му, а кога е

01 Септ. 2020АНИТА ДИМИТРОВА

снимка: Уорнър/Александра филмс

„Тенет“, както вече навярно всички знаят, е първата голяма филмова продукция, която се осмели да излезе на екран, след като на 8 март коронавирусът затвори киносалоните в цял свят, а и света въобще. Премиерата му е дълголелеяното завръщане към „нормалността“ не само за изтощения от пандемичните сводки човек, а и за киноиндустрията, която и без коронавирус напоследък се ориентира към нови форми на дистрибуция (стрийминг) и сериални формати за домашна консумация.

Режисьорът и сценарист Кристофър Нолан (в биографията му дотук са „Мементо“, „Престиж“, трилогията за Черния рицар, „Генезис“, „Интерстелар“, „Дюнкерк“) обаче е от консервативните синефили, които непременно снимат – често футуристичните си – сюжети на лента. И отхвърлят напълно 3D дъвките за окото. Дори екшън сцените са заснети с минимум „син екран“ и дигитална преработка, максимум действие на терен. Помислете върху това, когато гледате спиращото дъха магистрално преследване из Талин, в което добрите се движат по посока на времето, а лошите – наобратно. Името на „Тенет“ неслучайно е палиндром.

Кристофър Нолан се опитва да обърне и изкриви времето още от своя пробив през 2000 г. „Мементо“ (често считан погрешно за негов дебют – всъщност е втори) и преследва неотклонно тази идея дори в привидно отдалечените от нея истории като реалистичния „Дюнкерк“. В „Тенет“ е довел това свое пристрастие до зрелищни крайности. Дори да не беше коронавирусът, „Тенет“ (тогава щеше да е излязъл на 17 юли) щеше да е очакван и широко коментиран филм. Най-малкото заради заплетената си, псевдонаучна фабула, в която ентропията се обръща и едни хора започват да живеят „наобратно“ - от дишането до движението в пространството. Също както космическия „Интерстелар“, който скача между галактиките, и този, чието действие се развива изцяло на земята, е консултиран от теоретичния физик от „Калтек“ Кип Торн.

Но да не помислите, че „Тенет“ стои на едно място? Действието на френетичния шпионски екшън скача от Киев до Мумбай, от Лондон до Осло и от Талин до тайните ядрени градове в Сибир. Ако махнем научно-философската подплънка, от него ще остане едно приключение а ла Джеймс Бонд, само че без нуждата да се придържа към утвърдените парадигми на най-дълголетния франчайз в киното.

Така супершпионинът в „Тенет“ става чернокож (Джон Дейвид Уошингтън, напетият и нахакан син на Дензъл), руснакът се играе от изискан англичанин (Кенет Брана), а залогът не е добруването на кралицата и империята, а оцеляването на целия свят. 007 не от миналото, а от бъдещето; но шитите по поръчка костюми, луксозният инвентар, стройните момичета и мантрите за Студената война остават.

Тоест извадете от „Тенет“ главоблъсканиците, които ще ви карат да се чудите дълго след края на финалните надписи, и сценарият ще е пълна щета: шумен екшън, наблъскан до козирката с клишета и пропагандни фрази. Но о, боже, какъв екшън. Монтажът, камерата (на Хойте ван Хойтема) и темпото са извънземни. Музиката, този път не на Ханс Цимер, а на Лудвиг Горансон, блъска право в корема. Диалогът може да е банален, а противоборството между Протагониста (наречен точно така) и антагониста да е на ниво „един негър и един руснак влезли в един бар...“

Опс, „негър“ вече не е прието да се казва.

Но така де, въпреки изброените негативи, „Тенет“ е великолепно упражнение в изразните средства на киното – и ярко доказателство защо то трябва да се гледа на голям екран. Колкото по-голям, толкова по-добре.

Налага се да споменем добра дума и за останалите актьори – Робърт Патинсън, отдавна излязъл от сянката на „Здрач“; Елизабет Дебики, която току от снимачната площадка на „Тенет“ тръгна да играе Даяна в последните сезони на „Короната“ по Нетфликс; ветеранът сър Майкъл Кейн и Химеш Пател. Налага се и да благодарим за смелостта на „Уорнър“, които не се огънаха под натиска на обстоятелствата подобно на конформистите от „Дисни“, а все пак пуснаха своето голямо заглавие на киноекран. Първите данни от боксофиса са обнадеждаващи – смелостта им ще се изплати.

Непременно го гледайте и вие, за да си припомните какво беше това кино - не вкъщи, пред телевизора, а в тъмния салон (макар и през място и с предпазна маска). При всичките му недостатъци, през цялото време ще ви преследва чувството, че този филм е създаден специално и точно за този момент. Не само защото съществена част от героите му ходят с маски на лицата.

Също като своите персонажи, „Тенет“ променя историята не с това какъв е. А с това кога е.