"Мисията невъзможна" започна през 1996 г., точно трийсет години след едноименния тв сериал, подчертано вдъхновен от (тогава младия) Джеймс Бонд. Режисьор беше Брайън де Палма, една от иконите на "новия Холивуд", в главната роля - Том Круз, златното момче на американското кино с 24-каратова усмивка и роли по целия спектър от "Топ Гън" до "Рейнмен", "Роден на 4 юли" и "Доблестни мъже".
В следващите три десетилетия изглеждаше, че мисията на агент Итън Хънт никога няма да свърши. В успехите на поредицата се вливаха нови режисьори (Джон Ву, Джей Джей Ейбрамс, носителят на анимационен "Оскар" Брад Бърд). Том Круз остаряваше, но не и ищахът му да предизвиква гравитацията и да подлага живота си на риск, изпълнявайки все по-главозамайващи каскади. В ерата на комиксовите чудеса и "Аватар"-ите практическите ефекти се превърнаха във високо ценена рядкост, а в този франчайз всичко е "на живо". Винаги може да се разчита на Круз да увисне я на отвесен скален ръб над пропаст, я на фасадата на стъклен небостъргач в пустинята, я на корпуса на излитащ реактивен самолет... Именно извънземното себеотрицание, с което този стегнат, мускулест мъж в предпенсионна възраст извършва немислими неща, е тайната на "Мисията невъзможна". Тъкмо то придава правдоподобие на схематичните шпионски екшъни за спасяване на света.
В последните четири части (да ги наречем три и половина, понеже седмият и осмият филм трябваше да са една и съща история) по желание на звездата-продуцент режисьор е все Кристофър Маккуори - изгрял като сценарист на нискобюджетното бижу "Обичайните заподозрени" горе-долу по същото време, когато M:I започва. Колко далече е той сега от този вид кино! Филмите му са зрелищни, компетентни, в главозамайващо темпо и напълно лишени от оригиналност. Дългогодишното сътрудничество с Маккуори води до известна умора и вече пълна предвидимост във франчайза, но така или иначе силата на "Мисията невъзможна" никога не е била във фабулирането. Ясно е, че поредицата има многобройни фенове, които няма да бъдат разочаровани и този път. Но боксофис задачата пред осмата и последна серия е тежка, след като предшественикът й буквално катастрофира челно в пазарния и естетически феномен "Барбенхаймер", излизайки в кината седмица преди двата хита на 2022 г.
Какви са новините от "Мисията невъзможна: Възмездие"? Том Круз отново рискува физическата си цялост си пред камера, а екшънсцените изглеждат поразително - не само тази с подводницата, която предизвиква Джеймс Камерън на негов терен, но и другата със самолетчетата, макар че тя - както повечето неща в заключителния филм - е реприз на нещо вече видяно в предишните серии. Ето и лошата новина: филмът, сценарият на Маккуори (заедно с Брус Гелър и Ерик Йендресен), всеки кадър е подчинен на гигантското его на Круз, което засенчва дори физическите му възможности. Той се изживява като месия, едноличен спасител на човечеството и това вече звучи смехотворно: макар филмовият разказ да е гробовно сериозен и лишен от елементите на хумор, които озаряваха чат-пат първите серии.
Мисия №8 сблъсква героя с изкуствения интелект - тема, започната в предишния филм със свръхдългото заглавие "Мисията невъзможна: Пълна разплата - част първа" и несъмнено, актуална. Посланията и тук са елементарни, за сметка на това резониращи в съвременността. Което е особено усещане, защото тази поредица винаги се е отличавала със своята старомодност и "аналоговост". Има и кратки мигове на добавена стойност от международното положение: "Възмездие" е сниман по времето, когато се очакваше президент на САЩ да стане чернокожа жена (и такава е във филма), а не оранжев клоун.
Участват още Хейли Атуел, Винг Реймс, Саймън Пег, Пом Клементиеф, Исей Моралес и Анджела Басет, битката уж е с всесилния машинен ум, а често е с руснаците, за секунди отново мярваме Захари Бахаров, който имаше малка роля в началото на M:I 7.
В края на краищата, филмът е наситен с ретроспекции, които ще утешат душите на застаряващите фенове (едва ли ще привлекат нови) и представлява зрелищен апотеоз на тематичното и естетическо наследство на поредицата. Въпреки че отново е твърде дълъг, а първата му половина - безобразно мудна и обяснителна, задъханият монтаж и безразсъдните каскади на Круз гарантирано ще ви оставят без дъх в последния час и половина. Пък и в днешната кинореалност добре заснетият и добре изигран чист екшън е почти антикварна рядкост. Дори Кан му отдаде чест, посрещайки световната премиера на "Мисията невъзможна" във Фестивалния дворец.
Всичко хубаво (а и не толкова) си има край, а едно от важните умения в изкуството е да знаеш къде да спреш. В оптимистичната прогноза може би краят на "Мисията невъзможна" ще отвори пътя към един нов етап в кариерата на поовехтелия Том Круз - способен на роли в "Магнолия", "Джери Магуайър", "Специален доклад" - и отново ще го видим в сериозното кино, където няма да се налага да си троши кокалите, за да впечатли зрителя.