Имало едно време... приятен летен екшън за момче, което се мести в нов град (държава), среща момиче, нападат го кварталните батки. Но той среща ментор, който го обучава на бойни изкуства. Ступва лошите в квартално турнирче. Пораства. Това накратко е сюжетът на първия (1984) и на всеки друг "Карате кид".
Новият филм с това заглавие е №6 в поредицата и несъмнено идва по петите не само на своите пет предшественика на големия екран, но и за да оползотвори инерцията от успешния сериал на Нетфликс Cobra Kai, претърпял шест сезона между 2018 и 2025 г.
Всичко това носи много проблеми за актуалния "Карате Кид: Легенди". От една страна, той желае да носи неподправената свежест на юношеските филми от времето, когато билетите за кино бяха евтини и каскадите на екрана - правени от живи хора, без специални ефекти. От друга, многократните повторения на и без това семплата (макар и симпатична) формула отдавна са я изчерпали и човек се чуди що ще на големия екран нещо, което в най-добрия случай заслужава позиция в каталога на някоя стрийминг платформа. От трета - гръмкият наслов "легенди" означава, че филмът ще е първия в поредицата, който събира Ралф Мачио и Джаки Чан - в ролите съответно на Даниел ЛаРусо и Мистър Хан. Тяхното екранно време е абсурдно малко, а актьорите изглежда са там повече за хонорара, отколкото за да покажат хватки или актьорско майсторство. Това изглежда е осъзнал и сценаристът Роб Либер, защото никак не си е дал зор да им напише по-плътни роли. Сближаването между подрастващ и учител, централно за фабулното развитие на поредицата, е претупано надве-натри. Връзката им е протоколна, подготовката за схватката - набързо.
Но така работи конвейерът за кино в наши дни: чопваш нещо оттук, наемаш звезда оттам, ако формулата работи - не я пипаш, надяваш се да подейства и върху идните поколения. Само че изобщо не ми изглежда, че днешната кинопублика се интересува от улични битки с кръстоска от кунгфу и карате, каквито бяха на мода през 80-те на XX век. Възрастните, разнежени по оригинала, пък не биха се вдигнали до мола за туй нещо, по-скоро ще го изчакат с дистанционно в ръка да се появи за диванна употреба.
Иначе младият Ли Фон (в ролята Бен Уанг - на 25, но успешно влиза в кожата на ученик) прави добро впечатление в ретро продукцията на режисьора Джонатан Ентуисъл. Изненадващо, той е първият "карате кид" с азиатски произход в над 40-годишната история на франчайза. Но всичко е много семпло, малко вяло, 71-годишният Джаки Чан е далеч от най-добрите си състезателни години, а неостаряващият Ралф Макио владее карате, но като актьор си остава все същото дърво. В 94 минути - дължина, напомняща за по-добрите дни на масовото кино - "Карате кид: Легенди" наблъсква невъобразимо количество клишета: повече, отколкото крошета получават героите - и добрите, и лошите.
Все пак "Карате кид: Легенди" взема много насериозно мисията си да отдаде почит на своите предшественици. Той започва с кадри от "Карате кид 2" (1986) с младия Мачио и покойния Пат Морита; съдържа безбройни препратки към предишните филми, а финалните надписи крият малка роля на друг ветеран от франчайза. Във филма всичко е детско и веселяшко, така както трябва да бъде, но по пътя се е загубила напълно както свежестта, така и оригиналността. Така че стигаме до единствената причина този филм да съществува: да си припомним неговите предшественици... и детството.
YouTube
