Един от основните принципи в наказателното право е, че никой не може да бъде съден или наказан два пъти за едно и също деяние. Non bis in idem. Това е гаранция, че никой не може да бъде подложен на повторно наказателно преследване или санкция за деяние, за което вече е бил окончателно осъден или оправдан.
Осъдената за корупция Десислава Иванчева обаче не може да се похвали, че този принцип при нея е спазен. В последните месеци делото ѝ за условно предсрочно освобождаване реално се превърна във втори процес срещу нея. А също така и показно за институционален тормоз, връх на който беше произнасянето на Апелативния съд във Велико Търново, който като втора и последна инстанция отказа да я пусне от затвора около година преди края на присъдата ѝ за корупция.
Този текст не е за вината на Иванчева. Приемаме, че щом е осъдена с влязла в сила присъда, потвърдена на три инстанции, тя е извършила престъплението, за което беше обвинена - че с помощта на Биляна Петрова и Петков Дюлгеров е изнудвала бизнесмена Александър Ваклин, като е бездействала с придвижването на административната му преписка, свързана със строеж в "Младост". Иванчева получи 6-годишна присъда и бе осъдена да плати 12 000 лв. глоба. Петрова - на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба, а Дюлгеров - на 4 години затвор и 8000 лв. глоба.
Казусът с молбата ѝ за предсрочно освобождаване обаче се превърна във втора присъда, в която, при това
преднамереността на съда беше очевидна.
И тя започна още с напълно безобразното забавяне и неохота на съдилищата в два района да разгледат делото. Окръжните съдилища в Ловеч и Сливен добре поиграха пинг-понг с делото и се наложи два пъти Върховният касационен съд да се произнася по спора им за подсъдност. Да не стане грешка - съдиите не се "караха" кой да гледа делото. "Караха" се кой да не го гледа. А тази въртележка доведе до забавяне от няколко месеца. Окончателното определение на съда дойде 5 месеца след молбата ѝ. Ако съдът се беше произнесъл веднага, със сигурност сега над безпристрастността му нямаше да тегне основателно съмнение.
Ще рече човек, че тъй като Иванчева е единственият успех на прокуратурата по дело за "висша" корупция, то тя трябва да стои в затвора като рекламно лице на тази крехка победа. Точно както часове наред беше държана на улицата след акцията срещу нея. Трета година в президентството отлежава и молбата на Иванчева за помилване. Ясно е, че помилването нямаше как да се случи в самото начало на изтърпяването на присъдата. После сигурно президентската администрация чакаше да се произнесе съдът, защото не беше изчерпана процедурата по предсрочно освобождаването, която помилването няма как да замести. Вече обаче няма никакво извинение да няма отговор от президентството, независимо в каква посока е. Защото държането на казуса на трупчета всъщност само удължава агонията и оставя усещането за институционална гавра.
А подмятането между двете съдилища беше провокирано от това, че Иванчева, която по принцип търпи присъдата си в Сливен, беше настанена в затворническата болница в Ловеч. Така съдът в Сливен каза, че делото трябва да се гледа в Ловеч, а Ловеч отнесе въпроса до върховния съд. След като ВКС се произнесе по първия спор за подсъдност, че делото ѝ трябва да се гледа в Ловеч, тъй като тя се намира физически там, Иванчева беше изписана от затворническата болница и върната в затвора в Сливен. И така се размина с делото си. Съдът в Ловеч отново рече, че не е негова работа, този в Сливен - също. И се наложи ВКС отново да се намеси и да определи Ловеч за мястото, където трябва да се гледа делото, обяснявайки нещо, което и съдиите от долните инстанции трябва да знаят - гледа го съдът, в чийто район е бил осъденият, когато е подал молбата си.
И така, най-сетне, процесът беше разгледан по същество, а молбата на Иванчева - отхвърлена на две инстанции - на окръжно ниво в Ловеч, а след това и на апелативно във Велико Търново. В крайна сметка магистратите приеха, че тя не се е поправила в затвора и престоят ѝ в затвора трябва да продължи.
В жалбата си до втората инстанция адвокатът на Иванчева прави много интересно наблюдение - в определението си Окръжният съд в Ловеч най-подробно се е спрял на аргументите на затворническата администрация, която е против пускането на Иванчева,
направо са дословно преписани
в акта. А на аргументите на защитата са посветени едва няколко изречения, т.е. са напълно игнорирани.
Законът казва, че съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от затвора на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически поне половината от наказанието (2/3 в случаите на опасен рецидив). Времето на неизтърпяната част се превръща в условна присъда, в рамките на която съдът може да постанови и пробационна мярка. Ако в това време освободеният извърши ново умишлено престъпление, той изтърпява и тази част от наказанието.
Условното предсрочно освобождаване не е някаква правна възможност за лишени от свобода с поведение, надхвърлящо обичайно доброто, а е основна цел на изпълнението на наказанието, пледира защитата на Иванчева адвокат Калин Ангелов. Затова според него в това производството съдът трябвало не просто да търси, какво е правил лишеният от свобода, но и как е работила администрацията на затвора за постигане на поставената от закона цел - условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода.
Защитата възразява и срещу разсъжденията на съда, че доводите, свързани с личността на Иванчева, здравословното и семейно състояние, нямат значение за условното предсрочно освобождаване, за което се гледа единствено поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Нали уж в крайна сметка целта на наказанието е реинтеграцията на лишения от свобода. А невръстно дете, болна майка, постоянна обществена подкрепа от близки и приятели, възможност да се започне работа веднага след излизането от затвора, са фактори за тази реинтеграция.
Основният проблем на Иванчева в затвора е, че тя не признава, че е справедливо осъдена. Адвокатът ѝ изтъква, че това е
остатък от сталинизма,
който не бива да се толерира днес. Още повече, че за Иванчева има десетки публикации, поставящи под съмнение справедливостта на процеса срещу нея и отварящи въпроса дали това не е било саморазправа на тогавашния ръководител на специализираната прокуратура, Иван Гешев, за когото настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов твърди, че е участвал в престъпни мрежи, които, наред с друго, са се занимавали с фабрикуването на доказателства срещу невинни. "При всичко това да искаме от осъдената Иванчева да признае, че е получила справедливо наказание, е меко казано неуместно", пледира адвокат Ангелов. Според него по-важно е това, което администрацията е посочила в доклада си - че Иванчева "е приела реалността на присъдата".
Адвокатът припомня и заповед на затвора от март т.г., в която се отчита положителна промяна в уменията за мислене; това че не се поддава на чуждо влияние; че проявява отговорност и обмисля действията си; че е участвала във всички възможни програми за поправяне, които са ѝ предложени от затвора; че има положителна нагласа към трудовата дейност и т.н. Защитата настоява да бъде назначена експертиза, която да оцени Иванчева, да открои силни и слаби страни на личността ѝ, криминогенни фактори и тяхното влияние върху нея, както и рисковете от рецидив и вреди.
Апелативният съд обаче отказва, защото смята, че има достатъчно доказателства, по които да се произнесе и да реши делото. "Сега" разговаря с магистрати, които гледат дела за предсрочно освобождаване, според които от осъдените се иска свръхповедение, за да покрият формалните критерии на затворническата администрация, а в същото време не се отговаря на елементарни техни човешки нужди. Трябва ли да припомняме дори, че женският затвор в страната е само един - в Сливен. Което обрича някои жени да са откъснати от близките си, ако те са затруднени да пътуват. За сравнение - мъжете лежат в най-близките за семейството им затвор.
Има случаи, в които инспекторите, писали докладите за осъдените, признават пред съда, че те не познават хората, за които са писали, защото отговарят за твърде голям брой затворници и обективно не могат да им отделят достатъчно време за оценка. По делото на Иванчева искането на защитата за експертиза е отхвърлено.
Ето как затворническата администрация вижда Иванчева - формално проявява силен интерес, като демонстрира желание за включване в предлаганите дейности, но в същото време държи всяко едно участие в подобни дейности да бъде отразено в досието ѝ. "Поддържа самосъхранителна линия на поведение, като представя изисквания за съобразяване предимно с нейните потребности и желания и не приема компромисно ориентирани начини за решаване на възникналите проблемни ситуации", пише още в докладите за Иванчева. Като минус се изтъква "стремеж към заобикаляне на правилата в затвора, като често изисква по-специално отношение към собствената си личност и при неудовлетворяване на исканията ѝ е склонна към проява на опозиционно поведение и безсмислено упорство". Тя има завишена самооценка и ѝ липсва желание и мотивация за промяна, казва затворническата администрация и допълва, че Иванчева е претенциозна и своенравна.
Според данните на Министерството на правосъдието, предоставени на "Сега", през 2024 г. от затворите на страната са освободени условно предсрочно 534-ма души, като не се води статистика за какво са били осъдени.
От доклад на омбудсмана пък става ясно, че специално от затвора в Сливен през м.г. предсрочно са освободени 6 жени. От същия доклад се разбира, че Окръжният съд в Сливен отхвърля всички молби за условно освобождаване, ако има отрицателно становище от затвора. Т.е. ако нямаш зелена светлина от администрацията, си загубен. Пита се в задачата - защо тогава ни е съдът?
"Предполагам, че много скоро ще разберем как г-н Банев (Евелин Банев - Брендо) се поправя и превъзпитава много усърдно в затвора, за разлика от г-жа Иванчева например. И за разлика от нея, на която ще се наложи да изтърпи цялото си наказание, защото е толкова непоправима, ще бъде освободен предсрочно", коментира преди дни бившият прокурор Андрей Янкулов покрай новината, че Банев ще си спести 10 години затвор. И най-големите наивници няма да се изненадат от този развой. Тука е така.
YouTube
