Централната метафора на "Семената на свещената смокиня" е закодирана в заглавието. Свещената смокиня - с недвусмисленото латинско наименование Ficus religiosa - е паразитно дърво, чиито семена, носени от птиците, се настаняват върху друго растение. Там то пуска корени и буквално задушава гостоприемника си отвътре. С това описание се открива филмът на иранския режисьор Мохамад Расулоф, монтиран и завършен в Германия, чието име стои като страна на произход до заглавието му.
Осъден на затвор и бой с пръчки от теократичния религиозен режим, който задушава Иран вече пето десетилетие, избягал по доста рисков и авантюристичен начин пеша през границата, миналия май режисьорът на "Почтен човек" и "Няма зло" представи лично филма си в Кан, където спечели Специална награда (журито на Грета Гъруиг все пак присъди "Златна палма" на по-лекия и оптимистичен "Анора"). Расулоф гостува със "Семената на свещената смокиня" и през март на "София филм фест", където разказа, че нито една от осемте му ленти не е имала официална премиера в Иран. Неговото протестно кино се разпространява по европейските фестивали, а в родината му - само на черния пазар, в интернет. Последният му филм е заснет в условия на особена опасност, тъй като той има забрана да снима - тайно, чрез сътрудници, в интериори... Външните снимки често са документални, размазани кадри с телефон, които изобразяват без грим и монтаж сцени от протестите, последвали убийството на 22-годишната Махса Амини от полицията през 2022 г.
На този исторически фон се разгръща драмата на едно семейство, което се радва на завидно благополучие в тоталитарна държава. Иман, консервативен съпруг и баща на две дъщери, получава повишение: става следовател. Това е стъпка към лелеяната длъжност на съдия в Революционния съд, но идва със своите особености. Той трябва да крие от близките си естеството на работата и да взема решения, които противоречат на съвестта му. Филмът доразвива някои теми, засегнати в четирите новели на предходния "Няма зло", посветен на смъртното наказание в Иран.
Като в Чеховия сюжетен архетип, намесва се и висящата на стената пушка. В първо действие Иман получава за пръв път служебен пистолет - "за самозащита". В последното действие той неизбежно ще гръмне, след като в продължение на три часа са трупани напрежение, съмнения, неистини, насилие.
Макар да страда от техническите ограничения, към които принуждава едно тайно и нискобюджетно снимане, "Семената на свещената смокиня" е хипнотизиращ и безкомпромисен филм. Той не завоалира нищо. В него тиранията и съпротивата не са алегории, а кървава фактология. Сохейла Голестани е поразителна в ролята на майката, която се люшка в морални дилеми - между желанието за по-голям апартамент и миялна машина, и щастието (а понякога живота) на дъщерите си. Както всеки буден млад човек в условия на потисничество, те се бунтуват и търсят отговори. Особено непокорна е малката, макар че голямата е тази, която довежда у дома проблемите в лицето на своя приятелка от колежа в Техеран. Днес и двете актриси, които играят без хиджаб в 99% от кадрите си, са имигрантки в Германия - също като режисьора.
"Нищо освен лъжи", отсича Резван пред телевизора, който успива със сапунени сериали, религиозни проповеди и подменени новини. През това време със сестра й Сана следят протестите чрез социалните мрежи - въпреки опита на властите да ги заглушат и блокират. На улицата ученички и студентки горят забрадките си и викат "Жена, живот, свобода!" Но за вкостенялата душа на Иман, който от двадесет години служи на режима и постепенно се е превърнал в част от него, демонстрантите не са нищо друго освен престъпници. Отровен от правилата на диктатурата, която го храни, той няма доверие дори на най-близките си.
"Семената на свещената смокиня" е трагичен и разтърсващ, но в него се прокрадва и надежда. Че в най-сурови условия се раждат най-ярките прояви на гражданска смелост. Че семената на бунта никнат редом с тези на тиранията. Има две красноречиви, кореспондиращи сцени в началото на филма - в едната главната героиня почиства раните на младата Садаф след демонстрация, в другата мие и бръсне лицето на уморения си съпруг. Сохейла Голестани почти не се показва в тези кадри, камерата следи в едър план единствено ръцете й. Бъдещето на Иран е в ръцете на жените му.
А иранското кино, макар да се появява рядко на нашите екрани и предимно в рамките на фестивали, винаги е добра новина. Не пропускайте "Семената на свещената смокиня", от днес в програмата на извънмолските салони.
YouTube
