Медия без
политическа реклама

Индиана Джоунс и реликвите на детството

На 80 години Харисън Форд се впуска в последно приключение

Disney/Форум филм
Харисън Форд е в зашеметяваща форма и настроение за 80-те си години.

Що за филм е "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата"? Отговорът на този въпрос е в пряка зависимост от това дали при премиерата на "Похитители на изчезналия кивот" сте били на седем и сте го гледали многократно в кино, което отдавна не съществува. 

Разбира се, за мнозина филмът с подобен божествен статут е "Междузвездни войни". Те вече получиха своя дял нови надежди и горчиви разочарования с шестте епизода, последвали от 1999 до 2019 г. За "Епизод VII" легендата Харисън Форд отново надяна елека на Хан Соло на борда на "Хилядолетния сокол".

А сега предстои да го видите и като археолога авантюрист с мека шапка и неизменен камшик, защото заедно с марката Star Wars "Дисни" придоби и правата и над другото съкровище в хазната на "Лукасфилм" - Индиана Джоунс. Форд е на 80 и обеща, че това е финалното приключение на героя му. На него може да се има доверие, не само заради неумолимо тиктакащото време. Но на "Дисни"? Нищо чудно да плюят на наследството на Инди с някое "ново поколение", както направиха с "Междузвездни войни".

Но запазете спокойствие! За седемгодишните от началото на 80-те "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата" е носталгичен, уважителен, вълнуващ и достоен за сбогуване филм. Да - липсва онази невинност, фантазия и искрен хлапашки възторг. Петият "Индиана Джоунс" няма да ви върне детството, както няма да върне на Харисън Форд спортната форма от младостта. Няма да върне и Спилбърг на режисьорския рул, и май по-добре, след учудващо слабия "Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп" от 2008 г. "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата" не може да се мери по въздействие с оригиналната трилогия, но все пак надминава своя злополучен предшественик. Освен това не се страхува да бъде старомоден - във време, когато екшън жанрът е еволюирал сред безчислени серии на "Мисията невъзможна", "Бързи и яростни", 007 и екранизации по комикс. Всички те повече или по-малко дължат ритъма и естетиката си на това, което Спилбърг и Лукас заложиха в своя хит от началото на 80-те.

Да - "Индиана Джоунс 5" е зрелищно приключение с ясни параметри: Инди отново ще нарита задниците на нацистите, ще има тайнствени гробници, нашествие от насекоми, шеметни преследвания из екзотични локации и всичко, всичко, което очакваме от него. Нещо като "Епизод VII" на Джей Джей Ейбрамс, но без космическите кораби. Е, на моменти са се поувлекли с цитатите: неприятно момченце имитира Малчо (или тазгодишният носител на "Оскар" Ке Хи Куан) от "Индиана Джоунс и храмът на обречените".

С непосилната задача да седне в стола на Спилбърг се наема Джеймс Манголд, с богато и разнообразно портфолио - от "Копланд" и "Луди години" до "Върколакът" и "Логан". Той режисира изключително компетентно, без никакъв привкус на творческа оригиналност или лудост. Но тук влиза Харисън Форд - с неизменната крива усмивчица, непомръкнал от годините чар и неописуема физическа форма за 80-годишен старец. Неговата харизма в образа е толкова мощна, че откриващото 30-минутно препускане, за което е дигитално подмладен, не носи зловещата неестественост, която имаха Де Ниро и Пачино в "Ирландецът" (а може просто технологията да е напреднала). Това ударно начало, чието действие се развива в края на Втората световна война, е вероятно най-добрата част от филма и в най-голяма степен носи духа на предшествениците. Инди и ортакът му учен Базил Шоу (Тоби Джоунс) са дошли да откраднат от нацистите острие, с което е прободен Исус. Но си тръгват с механизма от Антикитира - загадъчния аналогов "компютър" на 2200 години, чието предназначение и авторство и до днес не е съвсем ясно на науката.  

В следващата сцена д-р Джоунс е вече в 1969 г. Хората са стъпили на Луната, а той пие от сутринта и очаква университетът, в който преподава на отегчени студенти, да го пенсионира. И това е само първата от многобройните препратки към безмилостния ход на времето, в които Форд се впуска с нескрита самоирония. Но супергероите не излизат в пенсия: появата на неговата кръщелница (и дъщеря на Шоу) го хвърля в ново приключение. Звездата от Fleabag Фийби Уолър-Бридж е интересно и модерно присъствие в тази роля.

Едва ли ще се изненадате кого са избрали за нацисткия учен, който от 1944 до 1969 г. също не е спрял да търси ценния механизъм - Мадс Микелсен, любимият злодей с акцент на Холивуд. Предвидимо е, но носи радост. И още - Антонио Бандерас, Джон Рис-Дейвис (не пропуснаха да направят забележка на "Дисни", че бял британец играе египтянин), вечната Карън Алън като отчуждената съпруга на Инди... 

Но героят на деня е, разбира се, ТОЙ. Дори най-нелепите сцени са изиграни с апломб и неугасващ хумор. Той носи филма на гърба си и музиката на 90-годишния Джон Уилямс, надстрояваща върху легендарната му тема от "Похитителите..." (но и с уместно вмъкнати шлагери на "Бийтълс" и Боуи) деликатно подчертава това. Финалът е откровено безумен; но присъствието на Харисън Форд и мотивът за остаряването и принадлежността към миналото озаряват и него.

"Индиана Джоунс и реликвата на съдбата" е комфортно и безрисково пътуване назад във времето - такова е усещането и за нас, зрителите от онази епоха. "Дисни" да му мисли дали с него ще успее да привлече днешните деца, за които носталгията е непозната емоция, а иконографията на 80-те - енигма.

Този юни една легенда се завръща. Лятото ще е повече от приключенско с #ИндианаДжоунс и реликвата на съдбата. От 30 юни само в кината.

 

Още по темата