Quantcast
Балът на чудовището | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

Балът на чудовището

"Жокера" е мрачна и жестока предистория на злодея от "Батман"
788
 снимка: Александра филмс
В откриващата сцена на филма Артър Флек рекламира разпродажба със знаков за цялата история надпис: Everything must go.

С пресен "Златен лъв" от най-стария кинофестивал в света - този във Венеция, и суперлативни рецензии от първите си прожекции, "Жокера" се очертава като един от хитовете на предстоящия сезон. Филмът е опит за мрачен и сериозен прочит на част от Батман вселената (по-мрачен и от тези на Кристофър Нолан) и изненадващо е дело на Тод Филипс - доста посредствен режисьор на комедии като "Голямото пътуване", "Старски и Хъч", "Последният ергенски запой" и неговите две продължения. Това е навярно първият му драматичен опит и той е, хм, прекалено драматичен. Филм с известни качества и изключително впечатляващо със своето себеотрицание изпълнение на Хоакин Финикс в ролята на Жокера, но много далеч от шедьовър. 

На първо място ще бъдат разочаровани феновете на комиксовите филми, свикнали с ведрата палитра и закачлив хумор на "Марвъл". В този "Батман" няма нито една летяща кола, нито една черна пелерина и нито една експлозия. Все пак реализмът му може да се разглежда като плюс - по-сериозен драматичен подход към една богата съвременна митология, опит за кино върху стилизираните картинки на DC Comics. Но в тази посока работеше и Нолан, така че Жокера не може да претендира за оригиналност. Той просто отива още по-далеч, довежда модела до болезнена крайност. 

В изграждането на сюжета и образа си Тод Филипс заимства смело и от два класически филма на Мартин Скорсезе - "Шофьор на такси" и "Кралят на комедията". Дори, като реверанс към втория, кани Робърт де Ниро да изиграе втората по важност роля във филма му - на токшоу звезда. Защо Филипс не може да стъпи и на малкия пръст на Скорсезе, най-добре вижте сами. 

Повествувателно "Жокера" е origin story. Какво изгражда този злодей, как навлиза тъмнината в душата му, преди да го видим в антагонизъм с Брус Уейн, преди в кожата му да се намъкнат страхотните Джак Никълсън и Хийт Леджър (Джаред Лито в "Отряд самоубийци" беше по-скоро посредствен) - с това се занимава премиерният филм. В "Жокера" Артър Флек - както е истинското му име - е представен като трагичен персонаж. Жертва на всичко и всички - неуспял тъжен клоун, психически болен, безработен, бедняк, самотник със семейни травми, бит и подиграван по улиците просто защото не е симпатичен на гамените и т.н. Букварен пример за loser. Наглед голямата му трагедия е, че поради рядък здравословен недъг избухва в грозен кикот неконтролируемо, без дори да му е смешно, за да стане за присмех и на гаргите. В дълбочина нещата са дори по-зле. Като резултат от сипещите се върху него незачитане и агресия, озлобеният Артър сам се превръща в безскрупулен убиец и в чудовище. 

Може би някои зрители ще съумеят да изпитат съчувствие към Жокера. Не е сигурно колцина ще бъдат те, защото филмът е лишен от морален компас, както и от всякаква доза нормалност. Единственият, оскъден лъч човечност внася тъмнокожата съседка на Артър, с която той мечтае да се сближи. "Жокера" е по-скоро психиатрично case study и за това допринася фокусирането му около максимално отдаденото изпълнение на Финикс - той присъства в практически всеки кадър, мъчителен за гледане с разкривеното си лице и болезнено броящи се ребра, несъмнен кандидат за "Оскар" за главна мъжка роля догодина. (Колкото и добър да беше покойният Хийт Леджър, неговото изпълнение спечели за поддържаща.)

Заслужава да се отбележи социалният пласт в "Жокера", но той също не е нещо невиждано. В антиутопичния, заринат с боклук Готам/Ню Йорк от края на 70-те години, антигероят се превръща в знаме на онеправданите, разпалва невиждани бунтове срещу богатите, безредици и анархия. Това, разбира се, е добре дошло за копнеещия признание Артър, но наивно американската трактовка на класова борба в комиксов филм може само да ни разсмее. (Иначе "Жокера" е напълно лишен от чувство за хумор, макар повечето му персонажи да са професионални клоуни, стендъп и тв комици). От филма не става ясно дали създателите му се трогват от действително бушуващите из САЩ психопати с пистолети - макар един такъв да изби сума народ на прожекция на "Черния рицар: Възраждане". Сигурно се надяват да бъдат спрени, като за всеки от тях се намери по един Батман.

Въпреки че стремежът на филма е към суров реализъм, а не към комиксова хиперкинетика, визуално "Жокера" е добре построен, макар и еднообразен. Има няколко въздействащи епизода и добра сценография. Интересна музика на исландската композиторка Хилдур Гуднадоттир. По-скоро любопитен, отколкото добър филм. И безрадостно предсказание в какво могат да се превърнат кохортата комиксови герои, когато Холивуд прецени, че е изчерпан екшън потенциалът им (но все още могат да носят пари). 

Още

Батман Борисов приключва като зайче

21.04.2021

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

22547
Когато Батман срещна Мата Хари

06.12.2020

8048
Батман с коронавирус: снимките спряха

04.09.2020

322