Професионалните журналисти в България все пак ще получат законова защита в случаите, когато срещу тях се завеждат съдебни дела, целящи да ги притиснат и накажат, докато си вършат работата. Това ще стане с промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), насочени срещу т.нар. "дела шамари", които бяха одобрени днес на първо четене от парламентарната правна комисия.
Всъщност, депутатите са подгонени от изтеклия срок, в който трябваше да направят законовите поправки. Брюксел изискваше до 7 май т.г. страните-членки на ЕС да вкарат в националното си законодателство европейска директива, насочена срещу подобни дела. В средата на юли т.г. Европейската комисия предупреди България и още 13 държави в ЕС, че не са изпълнили тази задача. Затова сега Народното събрание се задейства, за да разглежда внесения от правителството законопроект.
С него се осигурява защита не само на журналистите, но и на всички, които проявяват публична активност и ангажимент по въпроси от обществен интерес, засягащи основни граждански права, случаи на корупция, проблеми, повдигнати пред държавната и местната власт и т.н. В него се изброяват множество белези, по които се разпознава "делото шамар". Например, когато искът срещу ответника е непропорционално голям; ищецът или свързани с него лица започват множество дела по сходни въпроси срещу един и същ ответник; ищецът използва заплахи и тормоз, злоупотребява със съдебната процедура, опитва се да дискредитира ответника и др.
С разглежданите сега промени се въвежда цяла нова глава в ГПК, която, както изисква европейската директива, създава възможност за ранно прекратяване на делото по искане на ответника. Той може да претендира, че искът е неоснователен и е предявен заради публичното му участие по обществено значим въпрос. Ако съдът приеме мотивите му, може да прекрати делото. Същото може да стане, ако искът е надлежно предявен и обоснован, но в хода на делото съдът установи, че то е заведено, за да накаже ответника заради публичната му дейност.
Законопроектът адресира и редица други казуси, възникващи при подобни дела. Тук влиза и налагането на обезпечение върху имуществото на ответника. Това се припознава като тактика за натиск, тъй като може да го лиши от средства да се издържа и да продължи работата си. Сега ще се въведе правилото, че обезпечение поради публично участие няма да се допуска, ако ищецът не е представил убедителни писмени доказателства. Със законопроекта са допуска и възможността за обезпечение по искане на ответника, така че да го обезщети за претърпени от него вреди.
Освен това доказаните случаи на "дела шамари" ще бъдат публични, включително с имената на ищеца.
ДЕБАТ
При обсъждането и гласуването в правната комисия се противопостави единствено "Възраждане". Депутатът от партията Петър Петров изтъкна, че поправките създават неравнопоставеност между ответниците, че законопроектът е с по-широк обхват в сравнение с приложното поле на директивата, както и че не са консултирани магистратите, които ще прилагат новите правила.
От правосъдното министерство коментираха, че директивите задават минимални стандарти, които ЕС насърчава страните-членки да надхвърлят. Що се отнася до неравнопоставеността, в делата, засегнати в законопроекта, се случва върху ответниците да пада непропорционална тежест заради огромния ресурс, който ищците използват срещу тях. А магистратите са участвали в изработването на законопроекта в министерството, при което техните становища са били взети предвид.
