Медия без
политическа реклама

Живков гледа от скалата, мечка пие от реката...

10 немного известни места в България, подходящи за лек семеен излет

21 Яну. 2022
Гледка от село Билка, Източна Стара планина.
диян иванов
Гледка от село Билка, Източна Стара планина.

Вън от съмнение е, че България е изключително красива страна. Но освен най-посещаваните дестинации, в нея съществуват безброй много не толкова известни кътчета, предоставящи наслада за сетивата. Най-важното – те са лесни, достъпни, подходящи за деца. Достатъчно е просто някой ден да тръгнете със семейството си. Представените 10 такива места в голямата си част не са официални туристически обекти, но гарантират чудесно прекарване. Всяко от тях може да се посети целогодишно. И все пак си имат сезонни специфики...

 

Провирачката носи щастие

Зимата е време за планина и ски. И ако сте решили да им се отдадете нейде из Югозапада, то е хубаво да се посети и една скалисто гориста местност край Сатовча. Става дума за Градище и намиращата се наблизо провирачка – район с гъсти борове, пременени със снежен калпак, разнообразен от уникални скални образувания. Градище, всъщност, е парк с алеи и беседки, разположени край тракийско светилище. Най-интересният скален феномен се нарича Главата – голям камък, който гледан "в профил" наподобява човек (Тодор Живков или Румен Радев – по избор).  От Градище надолу се разкрива прекрасен пейзаж към Пирин и Беласица. Нагоре е известното село Долен, което също може да включите в маршрута.

Провирачката е на 5 минути път с кола от парка. Дори е първа в маршрута, ако пътувате от Гърмен към Сатовча. Това са камъни, образуващи пролука. Провирането в тях (от там и името й) носи щастие, твърди поверието. Пролуката е прилична  - дори по-пълен човек може да се промуши. В района има табели, а и хотел с хубави ястия.

 

Доктори, не мечки!

Ако сте любител на горите тилилейски, но с асфалтов достъп до тях, пък и многобройни къщи за гости наоколо, то село Славейно е за вас. Намира се в Родопите, община Смолян, на над 1100 метра надморска височина. Ориентир трябва да ви е разклонът на Роженските поляни – Славейно е на около 40 км източно от него.

В България, разбира се, има много гори. Но Славейно е специфично с това, че съчетава доста неща наведнъж. То е изключително богато исторически. В читалището ще ви разкажат за важна битка с османците през XIV век. А и че селището е от малкото наоколо, останали изцяло християнски дълго време. До площада е разположена ремонтирана църквичка със златни кубета, а по поляните – десетина параклиса. В селото има и музей на известния кардиолог Константин Чилов (още много лекари са родени в Славейно, поради което е известно като “докторското село“). Къщите на хората са разположени една над друга из баирите, а стръмно долу тече Малка Арда. Реката е особено живописна в топлото полугодие. Но... е навестявана от мечки. Няма шега – срещат се в района, има и предупредителни табели. Затова е добре Славейно да бъде посетено през зимата, когато тези горски обитатели спят.

 

С бъз или без

Тревненският Балкан е изключително благоприятен за леки удоволствия от пролетта нататък. Но ако маршрутът Трявна – Боженци е пренаселен от туристи, то един друг се знае от малцина. Става дума за пътеката от гара Бъзовец до едноименния връх. Той дори е за предпочитане, защото, истина е – до Боженци, а и обратно, човек се убива от път. А до връх Бъзовец, който реално е плато, се достига максимум за час. Три - с връщането и пикника.

Гаричката е в южна посока след Трявна. При слизането от влака трябва да се внимава – както си му е редът, бъз расте край релсите. За да се избегне, гаричката може да се стигне по прилично шосе. После се хваща не много стръмен горски баир. Следва живописен коларски път и - на платото сте. Там има колибки, пейки, места за огън - с чудна гледна пред очите. В края на платото се посяда край скала, от която се открива целият приказен Тревненски Балкан – със селце и къщурките му непосредствено отдолу.

От гара Бъзовец тръгва още един маршрут. Минава през параклиси, все така лесен. В по-дългия си вариант води до връх Кръстец.

 

"Миллион алых роз"

Ако сте пътешественик със свободен годишен календар, задължително краят на май трябва да е посветен на Розовата долина. Няма смисъл да се обяснява защо - при розобера ще изпитате на живо уникални за планетата усещания. През май и юни из целия Подбалкан се провеждат празници на розата - може да съобразите мястото и конкретната дата на екскурзията съобразно обичта ви към шумотевицата.

Нашата препоръка е да посетите някое селце край Казанлък, защото съвсем наблизо са и мегалитът на Бузовград, и красивата църква в село Шипка, и тракийските могили. Колкото до розовите полета, добре е да отидете сам при тях. Обикновено организираните посещения се осъществяват след като туристите се наспят и закусят - нагласена работа, защото рози се берат рано сутрин. Тъй че - ставате в 5 часа, в 6 сте при розите и вдишвате неповторими ухания. Даже може да поберете - късате и предавате цвета на място на изкупвача. Трудът ви ще се оцени за стотинки, изживяването е безценно.

 

Планина до морето

След май е време за плаж. Но за любителите на морско-планинската отмора има едно специално място. То се намира по средата между Варна и Бургас, тоест бързо се стига до него от цялото ни крайбрежие. Става дума за района на село Билка, по специално - маршрутът Трите каи.

Това е в сърцето на Източна Стара планина. Надморската височина не е голяма, но пейзажът е родопски - редуващи се била и долини с пръснати селца из тях. И озъбени скали, гледащи към язовир “Цонево“. Каите са малки скални върхове, до които се стига по кръгов маршрут от Билка. Трасето отнема около 3 часа. Истинско удоволствие е - с чешми, изворчета, пейзажи, крави по поляните и плодови дръвчета за гладните хора. Всъщност, средният връх - Орта кая, е труден, понякога на него се качват единствено катерачи. Но и да го пропуснете, останалото си струва. Навсякъде има табели, маркировка, обиколката е лесна.

Ако дивите круши, орехите, шипките и дренките не ви нахранят или още не са узрели, в селото жена върти кебапчета. Пече и прекрасни принцеси. Маршрутът почва и свършва при нея - няма вероятност само душата ви да остане сита.

 

Плаж и... горяща вода

А заради летния плаж може да посетите Бяла. Градчето не е топдестинация, обаче за любителите на лукса предоставя всичко, каквото и Несебър, Созопол, курортите - многозвездни хотели, спа удоволствия, ресторанти... За разлика от тях обаче Бяла предлага и още много други неща.

На първо място това е изключително красив висок бряг - горист, отвесен, с дълъг тих плаж под него. На второ - антична крепост на скала, над морето, модерно уредена като музей. Плюс безплатно туристическо автобусче, което ви извозва до там. И яхтен пристан на хвърлей. Всичко това е на нос Свети Атанас, намиращ се в единия край на градчето. А в самото него има още плажове, атракции, музей. Постоянно се организират арт фестивали. Липсват тълпи, тъй че няма да ви смущава пренаселеност. И винарна си има Бяла  - туристите често съчетават дългото меко лято с гроздобер. Всичко това е съвсем близо до Стара планина, така че възможностите за отдих са многобройни.

Само на час път с кола има и още нещо, което малцина знаят. На входа на село Кривини (съседната община Долни чифлик) блика извор - палите клечка, хвърляте я и... водата гори. Не е шега, изворът е смесен с някакъв вид газ. Водата не просто гори, но и лекува кожни болести.

 

Кончета на една ръка разстояние

За Котел се знае всичко. Странно е обаче защо градът запада като туристическа дестинация. Реално той предоставя добри условия на нормални цени. А културното наследство няма нужда от коментар.

Сгушен в Балкана, през последните години Котел дава още по-тясна връзка с природата. Из околните поляни например спокойно могат да се видят табуни коне. По други места обикновено те са нагоре в планината, в Котел - почти до къщите. Всичко това се дължи на ударното отглеждане на коне напоследък. Орнитолози пък са направили специална клетка за изключително редкия белоглав лешояд. Грабвате бинокъл и се наслаждавате на птицата, която може да се види на малко места в Европа. Ранният септември е най-подходящ за посещение в Котел - и заради тучната все още тревица, привличаща кончетата, и поради миграцията на лешояда.

 

Богородична стъпка

Друго западащо място са Старазагорските минерални бани. Там има прекрасни хотели, но е истина, че курортът сам по себе си не предлага атракции.

Точно до него обаче се намира природен феномен, който осигурява прекрасна възможност за излет - вдлъбнатина в скала, наподобяваща стъпка, в която водата не пресъхва. Нарича се Богородична стъпка. Мястото е наситено с биоенергия. Легендата предава, че това е светилище, свързано с различни езически обреди отпреди хиляди години. Има и останки от недовършен саркофаг, вероятно предназначен за гробница на знатен гражданин. Днес е изграден малък параклис, има и беседка за почивка. А пътят до там преминава край много приятна горичка.

 

Любов и чинари

Ако сте влюбена двойка, няма по-подходящо място от Вършец. Това е и град, който дава възможност за най-нормално прекарване на времето, и курорт, предлагащ развлечения и усамотение, понеже е малко посещаван. Най-ценното на Вършец обаче е романтиката. Тя се усеща в атмосферата на старите сгради, приютявали интелектуалния и политически елит на България през 30-те години на миналия век. Но най-вече се усеща под чинарите, разположени по централната градска алея - два километра, които през лятото изминавате под зелен тунел, а есента - върху килим от листа. Вие и вашата половинка се разхождате под 100-годишни дървета, без глъч и простотия наоколо - не е ли безценно?!

Непосредствено до Вършец има една много приятна местност - Иванчова поляна, с пейки, мостчета и малък водопад. И изключително чист въздух, разбира се. В района -  селца, превръщащи се в античност. 

 

Възрожденски уют и троянска сливова

Краят на годината е време за празници - може да ги прекарате абсолютно навсякъде. И все пак, възрожденският архитектурен резерват Старо Стефаново, разположен между Ловеч и Троян, предлага рядко съчетание между троянска сливова, гъсто вино и тънки мезета. Плюс едва 5 километра до главния път Варна - София, които осигуряват бързо спасение от снежния капан, наставащ по тия места. Спасява ви и от многото консумиране, разбира се, понеже един умерен пътешественик не бива да прекалява!