Новите учебни програми по математика, на които се възлагаха надежди да направят обучението по този предмет по-интересно и да мотивират учениците, издържаха проверката на времето само три години. Просветното министерство започва преглед на програмите, по които в момента учат децата от V, VI и VII клас, след което ще предложи варианти за олекотяването им. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия. Причина за тази мярка са отчайващо слабите резултати на седмокласниците на тазгодишното национално външно оценяване. Те бяха първият випуск, който започна да учи от V клас по изцяло нови учебни програми и нови учебници, които са с по-леко съдържание, по-практически ориентирани и целящи усвояване на умения. Предстоящите редакции на практика са признание за провал на започналата през 2016 г. реформа в българското училище.

Министър Вълчев посочи, че математиката е базова наука, а точно по нея има най-голям проблем с резултатите от изпитите на учениците. Затова в МОН е сформиран екип от експерти от Българската академия на науките и Съюза на математиците в България. Те ще направят преглед на програмите по математика от V до VII клас, тъй като проблемите на учениците започвали основно с надграждането на знания след IV клас.

"Нямаме представително проучване сред учителите, но от многото разговори с тях се откроява мнението, че програмите са твърде амбициозни", коментира министърът. По думите му по история или география може да се освободи време за преговор и не е фатално изпускането на дадена тема или дата, по математика обаче всеки урок надгражда предишния и няма време за затвърждаване на знанията. Така у голям брой ученици се натрупва изоставане, което не може да се компенсира. Затова и експертите ще прегледат къде програмите биха могли да бъдат облекчени откъм материал, за да има повече време за преговор и затвърждаване. Целта е да се подобри и начинът на преподаване на учителите.

Тази година седмокласниците получиха средно 33 точки от 100 възможни на националното външно оценяване по математика, равнозначни на оценка 3.60, което надмина дори дъното от 2016 г. Сред най-трудните задачи за младежите са били именно тези, измерващи умения, т.е. може да се каже, че новите програми не са се справили с тази си задача. От МОН обявиха резултатите за съпоставими с предни години, макар да признаха, че те са тревожни. Само просветният министър бе директен, посочвайки, че новите учебни програми не са довели до драматични разлики в резултатите и все още системата не е започнала да работи както трябва. Тогава той коментира, че проблемите се дължат както на вътрешни, така и на външни обстоятелства - например, че днешното поколение е различно и трудно се задържа вниманието му. Според него обаче мерките трябва да продължат в същата посока - повече методическа подкрепа на РУО-тата, повече квалификации за учителите, повече мотивирани преподаватели.

"Учебните програми са въведени поетапно за учениците от V до VII клас, като промените стартират през 2016 г. за тогавашните петокласници - част от материала в тях отпадна (например параметричните уравнения), друга част бе заменена с по-практически задачи. Драматични промени обаче нямаше", коментира пред "Сега" председателят на УС на Съюза на математиците в България чл.-кор. Николай Николов. Според него в програмите между I и IV клас действително има леко изоставане, тъй като сегашните ученици започват отрано да боравят с различни модерни технологии и средства. "Учебните програми трябва да са в съзвучие със съвременността и да отразяват различните нужди в развитието на децата и действително тук може да се наблегне на по-ускорено развитие", смята той. По отношение на програмите в прогимназиалния етап обаче според него е твърде рано да се каже дали са прекалено амбициозни.

"Програмите трябва внимателно да се прегледат, вероятно има теми, в които материалът може да бъде направен още по-достъпен за учениците. Съвсем да се олекотят обаче би било грешка", смята проф. Николов. Според него основното, което следва да се направи, е да се прегледат добрите практики на държавите с по-високи резултати по математика от нас и да вземем не от всички по малко, а примера на 1-2 страни, който частично да адаптираме към нашата система. Ключови за резултатите според него си остават учителите, които следва да използват учебниците само като помощно средство, подбирайки същевременно примери и задачи според нивото на своите ученици.

Гледни точки

Няма единно мнение по отношение на новите програми сред учителите. Преподавателят по математика Юлия Душкова от 125-о училище в столицата смята, че учебните програми между V и VII клас са доста натоварени със съдържание, а часовете по математика, включително тези за упражнения, са твърде малко. "Определено ми прави впечатление, че на децата им е трудно, затрудняват се с този материал. Те изпускат една доста голяма основа и им се хвърля набързо една информация, която се очаква от тях да усвоят, а те не успяват да го направят, защото просто не са подготвени за това", коментира пред БНТ тя по повод новите уроци по комбинаторика, които от XII клас са "слезли" в новата програма в VIII клас.

Според преподаватели от Факултета по математика и информатика на СУ обаче съдържанието на програмите по математика не е трудно, България дори изостава от страни като Румъния, Македония, Сърбия. Големият проблем според тях е не между V и VII клас, а между I и IV. "Нашите ученици в началното училище нямат достатъчна подготовка по математика, макар да е успешна от гледна точка на резултати. Изоставаме с работа с числа, с работа с фигури. V-VII клас, където възникват първите проблеми, целта не е даже да наваксваме, ние вече сме изостанали доста", коментира пред БНТ проф. Иван Томов от катедра "Обучение по математика" на ФМИ.