Висшите училища в България обучават все повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и юристи. Студентите пък продължават да рационализират избора си на специалност според търсенето на пазара на труда. За пръв път делът на висшистите, реализирани на позиции, които изискват висше образование, минава граничните 50%.

Това са основните тенденции, които регистрира новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. Сред положителните изводи са още увеличена научна продукция на университетите, както и повишени доходи, които носи обучението в почти всички професионални направления. Информатиката остава номер едно по облагаем доход, на който могат да разчитат студентите, след като завършат - средно 2586 лв., което е повишение с близо 200 лв. спрямо м.г. Педагогиката обаче все така е сред най-нискодоходните - тя "върви" с едва 971 лв. заплата, което е повишение с по-скромните 103 лв.

Демографската криза продължава да удря университетите - през 2019 г. студентите у нас са с 6000 по-малко от м.г., а спрямо 2014 г. намаляват с 45 хиляди младежи, или около 17%. "Паралелно с този срив обаче тече и процес на преструктуриране по професионални направления - в някои студентите намаляват, но в други се увеличават", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество". В 15 направления сривът в приема е с над 30%, като например икономика и администрация и управление, в които той надхвърля 40%. В други направления пък студентите се увеличават с над 30 на сто - такива са медицина (76% скок за последните 5 г.), военно дело (60%), стоматология (41%). Специално при педагогиката увеличението на кандидат-висшистите е с 36%, като тази специалност става третата най-масова у нас с над 14 800 студенти.

"Наблюдаваме рационализация на структурата на разпределение на студентите и по-голяма концентрация на младежи в направления, предлагащи по-голяма реализация. Това означава, че висшето образование е по-близо до нуждите на пазара на труда, т.е. повече студенти се обучават за лекари, учители и инженери, от които имаме нужда, и реформата дава своите плодове", е изводът на Стойчев. При хуманитарните направления и изкуствата е рано за тенденции - при философия и теория на изкуствата например се наблюдава намаление на студентите, при психология и театрално и филмово изкуство пък те се увеличават.

Рейтинг 2019 г. поднася добри новини и за безработицата сред младите висшисти - през 2019 г. тя се понижава до рекордно ниското ниво от 2.2%, а за пръв път делът на висшистите, реализирани на позиции, които изискват висше образование, минават граничните 50%. Проблемът обаче е, че все още половината от тях продължават да работят нещо, за което не се изисква диплома от вуз. Този проблем засяга по-малко магистрите - 60% от тях си намират място, за което е нужно висше образование, и повече бакалаврите, под 36% от които се реализират на позиции, за които трябва диплома.

В България все още е важно не само какво учиш, а и къде го учиш. Едно е да следваш информатика в СУ, след завършването на която може да разчиташ на 4193 лв., или в НБУ, където специалността носи 3438 лв., и съвсем друго в Югозападния университет - 1426 лв., или Шуменския - 1123 лв. Правото, завършено в НБУ, върви с 1878 лв. доход, в УНСС - с 1415 лв., а в СУ - с 1375 лв. Юристите с диплома от ЮЗУ обаче могат да се надяват средно на 1281 лв. заплата, а тези от Бургаския свободен университет - едва на 970 лв. Безработицата сред завършилите икономика в Американския университет например е едва 0.5%, докато сред възпитаниците на Стопанската академия в Свищов - 5.4%. Реализацията на икономистите от Свищов например е едва 30%, докато при тези от СУ е над 70 на сто, а при Американския университет - близо 85%. В специалностите с работодател държавата (медицина, педагогика, военно дело) разликите не са чак толкова големи - най-голямата заплата, която могат да очакват кандидат-педагозите, е, ако учат това направление в СУ - там доходите биха били средно 1150 лв., а най-ниска - ако се готвят за учители в ЮЗУ - 859 лв.

ПРОГНОЗА

"Потенциалът на преструктурирането и намаляването на приема в масовите специалности вече е поизчерпан и този процес ще приключи след около 2 г.", коментира просветният министър Красимир Вълчев. По думите му догодина се очаква броят на студентите да бъде намален с още около 6000 души. Висшите училища обаче трябва да преодолеят инерцията да се борят за повече кандидати. "УНСС в следващите години например ще работи с 2 пъти по-малко студенти, но с двойно повече финансиране", посочи министърът. По думите му в бъдеще сегашните деца ще работят между 3 и 9 професии. Затова университетите трябва да заложат на повече хибридни специалности и на промяна в учебните програми, които да съчетават различни компетентности и да дават основа за продължаване в няколко посоки.

РЕАЛИЗАЦИЯ

В топ 5 на направленията, даващи най-добра реализация, остават военно дело - 99.4% шанс човек да се реализира на позиция, за която се изисква висше образование, медицина - 95%, стоматология - 91%, фармация - 91%, и теория и управление на образованието - 89%. Следват ги обществено здраве, здравни грижи, педагогика, ветеринарна медицина и информатика. На другия полюс са хранителни технологии - 29%, изобразително изкуство - 28%, и туризъм, който е на дъното с едва 20% приложение на придобитото висше образование. Рейтингът т.г. отчита подобрение на дела на завършилите, които се реализират на българския трудов пазар - над 80%, за разлика от преди 2 г., когато този процент бе 75 на сто.