Предупрежденията, че свободният пазар на ток у нас е манипулиран и силно спекулативен, за пореден път бяха потвърдени в сряда, когато се стигна до поредно шоково поскъпване. Цената на електроенергията, договорена в сегмента "ден напред", бе най-високата в цяла Европа - за един мегаватчас тя достигна 195.4 лв. базова мощност. Това е два пъти повече от средното ниво за ЕС и с 84% над цената за предишния ден - 2 юли. Спрямо миналия петък увеличението е с 203%. За това алармираха от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ), чиито членове създават 86% от брутната добавена стойност у нас.

За сравнение цените в Румъния и Унгария са около 120 лв. за мегаватчас (мВтч), докато в Западна Европа са около 60-70 лв. за мегаватчас. Според предприемачите това съвсем не е изолиран случай. Те посочват, че от началото на 2019 г., или в 183 последователни дни, средната цена на електроенергията за индустрията в България е била по-висока от тази в Германия и Франция, както и в Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария. Като се добавят доплащанията за преференциалните цени на т.нар. американски централи (каквито доплащания няма в нито една друга европейска страна), крайният резултат е, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в цяла Европа, пишат от АОРБ.

Заради шока с електроенергията вчера три фирми от "Холдинг Металик" работеха с половината от капацитета си. "Това са машиностроителният завод "Металик" АД - Стара Загора, леярското предприятие "Чугунолеене - Първомай" и "Енергоремонт - Гълъбово" АД - Гълъбово", уточниха от холдинга пред Инвестор.бг. Днес те най-вероятно напълно ще спрат своята дейност.

Работодателите настояват за адекватно управление на мощностите, което да е съобразено с рационалното предлагане, така че да не се стига до такива ценови разлики. Бизнесът призовава ТЕЦ "Марица-изток 2" да осигури "дефицитните" мегавати и така да балансира пазара.

Реакция от енергийното министерство нямаше.

Проблемът е, че до голяма степен свободният пазар на ток продължава да се доминира от трима държавни играчи - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Това бе признато и от шефа на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който заяви, че цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември 2018 г. са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Според фирмите този държавен монопол умишлено предизвиква дефицит на пазара, за да се постигнат по-високи цени.

Писмото на работодателите е изпратено до ресорния министър Теменужка Петкова, която на няколко пъти заяви, че на енергийната борса всичко е спокойно и тя работи добре. Тогава, както и сега бизнесът допуска манипулиране на пазара и опорочаване на търговете. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев дори определи действията на НЕК като на организирана престъпна група.

През миналата седмица бизнесът поиска оставката на шефа на НЕК Петър Илиев заради съмнителен търг за покупка на ток. В крайна сметка обаче той запази поста си, тъй като се оказа "ценен кадър" (по думите на министър Петкова), с когото Българският енергиен холдинг не пожела да се раздели. НЕК заедно с АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и др. е под шапката на енергийния холдинг.

"Смешно е да се каже, че аз разпределям порциите в енергетиката, далече съм от това положение", коментира Илиев пред БНТ. Той отрече да има спекула на свободния пазар на ток и заяви, че критиките срещу него целят да се прикрият други скандали в енергетиката. Илиев не уточни какво има предвид. Той обясни оставката си с това, че не е съгласен със случващото се на пазара.

СТОП

Допълнително напрежение в сряда внесе непланираното спиране за няколко часа на шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Причината бе "сработване на електрическа защита на генератора". Съобщението бе публикувано на електронната страница на енергийната борса, а подробности как това се е отразило на пазара и на цените не бяха съобщени. Шести блок бе включен в енергийната система в късния следобед.

ДОТАЦИИ

Около 190 предприятия, които са потърпевши от нарастващите заради въглеродните емисии цени на тока, ще могат да вземат държавна помощ, за да продължат да работят в България и да не изнасят производствата си в други държави. Компенсациите ще са в размер до 25% от приходите на България от ежегодната продажба на спестени СО2 емисии в европейската търговия. Те ще започнат да се предоставят до края на 2020 г., но точно кой ще ги получава и колко пари ще вземе, предстои да се уточни в специална наредба от икономическото министерство.