Бремето на местните данъци и такси в България расте неумолимо и чупи рекорди. Това показва проучване на Института за пазарна икономика. ИПИ от години следи т.нар. Индекс на местната данъчна тежест, като се фокусира върху четири ключови данъка, определяни и събирани от общинските власти – за имотите, за сделките с имущество, за автомобилите и за дребните търговци (патентен данък).
През 2026 г. са покачени 128 ставки, като това е втората най-висока стойност от 2014-та година насам (ако не броим 2019 г., когато се въвеждат екокомпонентите за автомобилния данък и това води до автоматично повишаване в много общини), посочват експертите от ИПИ. Има и понижения - на 66 ставки, което също само по себе си е рекорд, но като цяло общата тежест расте. Картината не е еднозначна - има 86 общини, в които бремето се увеличава, има и такива, в които пада, а има и трета категория - без промени.
В общини като Поморие, Царево и Павел баня данъчните ставки са високи, близо до максимално допустимите по закон стойности. Обратно, други като Медковец и Калояново държат данъците си близо до допустимия минимум. "Традиционно с най-високи местни данъци са туристическите общини, както и големите областни центрове, докато малките и рядко населени общини обичайно поддържат ниски ставки. С годините обаче почти всички общини постепенно увеличават всякакви данъци, с което това разграничение става по-малко видимо", коментират изследователите..
С увеличаване на местните данъци общините се опитват да компенсират "недохранването" от държавния бюджет. От ИПИ посочват, че положението се влошава - преди десет години общините средно са покривали малко над 40% от разходите си със собствени приходи, а през 2024 г. покритието е едва около 25%, и то въпреки трайното увеличение на данъчните размери.
Какво да се прави
Има две ключови реформи, които могат да решат проблема с ерозиращите собствени приходи на общините. Едната е част от подоходните данъци да се заделят директно за бюджетите на общините. Например 1/5 от данъка, или 2% от дохода, да е местен приход, предлага ИПИ. Друг вариант, за който "Прогресивна България" вече заговори, е актуализацията на данъчните оценки на имотите. Последното осъвременяване е правено през 2009 г., а оттогава пазарните цени на имотите са нараснали много. В момента данъчните оценки са далеч под пазарните – в големите градове и някои туристически общини разликата е от порядъка на 2 до 5 пъти.
Не става дума за просто еднократно вдигане на базовата стойност на жилищата в данъчната формула, а за актуално зониране и въвеждане на автоматична индексация спрямо динамиката на местния имотен пазар. Такава реформа не означава непременно по-високи данъци – всяка община има възможност да понижи ставките си, когато и с колкото прецени. Просто данъчната база ще отразява икономическата реалност по-добре, а общините ще разполагат с повече гъвкавост във фискалната си политика, казват от Института за пазарна икономика. .
