Въпросът "Ще се вдигат ли данъци" кънти все по-тревожно - от бюджет на бюджет и от дефицит на дефицит.
Серия правителства постигаха рекорди в харченето на държавните пари. Досега с факирски трикове и счетоводни стъкмистики успяваха някак да вкарат преразхода на хазната в заветния маастрихтски лимит - 3% от БВП. Но положението вече излиза от контрол - най-вече заради популистки, късогледи и вредни решения и мерки.
Сега управляващите трябва да скроят, защитят и приемат новия бюджет - за 2026 г. Все повече гласове предупреждават - ако не искаме дефицитът и съответно държавният дълг да се развинтят в опасна спирала, ще трябва да се режат разходи или да се вдигат данъци.
Кои данъци, с колко и как да се увеличат, кога - това са въпроси, кошмарни за всяка власт. Иначе "палитрата" за избор е богата - ДДС, подоходни налози, акцизи, облагане на банковите свръхпечалби, на пустеещите земи, на необитаваните апартаменти и т.н.
Като се заговори за пълнене на бюджетни пробойни, местните данъци са "обичайните заподозрени". Преди дни Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи прелюбопитен анализ на Световната банка за България, наречен "Преосмисляне на общинските финанси". В него на фокус е облагането на имуществата и преди всичко т. нар. данък "сгради".
Защо точно данък "сгради"?
Имотният данък изостава от икономиката и от пазара на жилища, обясняват от ИПИ, като цитират конкретни данни: През 2023 г. общините са събрали около 400 млн. лв. от този налог, което прави едва 0,22% от БВП - при 0,32% от БВП десет години по-рано (2014 г.).
Има огромна ножица в приходите - около 502 лв. на човек данък годишно в туристическата община Несебър до под 4 лв. в малката и икономически слабо развита Сатовча.
Анализът на Световната банка установява, че данъчната основа е административна и статична - не следва цените, не различава добре типовете имоти и зони.
Облагането се изчислява, като "основата" - стойността на квадратен метър площ, се умножва по няколко коефициента - за зона, инфраструктура, характеристики, етажност и износване на конкретния имот. Дотук добре. Само че въпросните компоненти не се индексират автоматично и реално не са обновявани от 2009 г., пише в анализа на Световната банка.
Така цените на недвижими имоти растат (на места направо летят), а данъчната основа и приходите на общините тъпчат на място, изтъква ИПИ. В столицата данъчните оценки изостават средно между 3.5 и 4.5 пъти спрямо реалните цени, а в най-търсените квартали разликата е 5-6 пъти. Подобно е положението в Пловдив, и по Черноморието.
Какво да се прави?
Според Световната банка първата стъпка е да се актуализира данъчната основа - тоест да се повиши базовата стойност на 1 кв. м, за да се доближи до реалните цени на имотите. Паралелно с това трябва да се преначертаят картите на по-големите градове - да се направи ново зониране, което да отразява днешната картина: стари и нови квартали, зелени и презастроени, транспортни връзки и т.н. И веднага след тези стъпки трябва да се разработи и механизъм за индексация, който да се прилага всяка година, като отразява промените с цените на жилищата и другите недвижими имоти.
Има и друга важна препоръка - да се сложи край на "поголовната" отстъпка (50% намаление на данъка) за основно жилище. Защото от нея се ползват и бедни домакинства, и милионери. Ако някой се шири в имение с басейн, очевидно не е социално слаб и няма нужда от данъчни облекчения. И защо притежател на няколко апартамента трябва да ползва отстъпка за един от тях? Заради подобни преференции общините губят близо една трета от потенциалния имотен данък, подчертават от ИПИ. Отстъпките трябва да са прицелени, само за нуждаещи се - например чрез даване на ваучери или намаление на данъка само за домакинства под прага на бедност, отбелязват от Световната банка.
Всъщност в тези съвети няма
"нищо ново под слънцето"
Ако разровим архивите, ще открием, че още през 2012 г. Европейската комисия е препоръчала "осъвременяване" на сградния данък в България. Ето цитат от тогавашна статия на "Сега": ЕК смята, че приходите в българския бюджет могат да бъдат подсилени - чрез увеличаване на ставките и на обхвата на имуществени, екологични и енергийни данъци. Съществува възможност за увеличаване на данъчното облагане върху недвижимото имущество. Препоръчва се и намаляване на кръга на ползващите облекчения за сградния данък".
В края на миналата година от Брюксел дадоха същите насоки. "Има възможност да бъдат увеличени периодичните данъци върху недвижимата собственост, за да се отговори на потенциалните предизвикателства, свързани с фискалната устойчивост", гласи доклад на Брюксел, изпратен до София, в рамките на редовните препоръки на ЕК към страните членки.
Дошло ли е време за промени?
Според анализа на Световната банка реформата не може да се случи "от днес за утре", това е сериозна работа, която при желание може да се свърши в рамките на година - година и половина. Но за да стане, трябва да има реформаторско управление. А сегашното е откровено популистко. И не е само то.
Към края на 2023 г. на хоризонта се зададе реформа - тогавашното правителство внесе в Народното събрание промени в Закона за местните данъци и такси, които предвиждаха данъчните оценки на имотите да се обновяват през две години. Остана си само проект.
Междувременно, притиснати от недоимък, общините сами си вдигат ставките на данък "сгради". За малодушната централна власт е най-удобно да не дразни електората и да остави местните парламенти и кметове сами да носят отговорността и последствията от вдигането на налози.
По същата причина е трудно да си представим как Бойко Борисов, Делян Пеевски и Росен Желязков излизат и правят изявление как се налага да се вдигне ДДС. Или подоходните данъци. Или акцизите.
Възможни "кандидати" за скок на облагането са хазартните игри. Но властта от години демонстрира особено отношение към този бизнес - например обявява, че му вдига данъците и таксите, а се случва обратното.
Имаше и плахи идеи за допълнително облагане на банките като суперпечеливш бизнес. Е, остана си само опит, защото банковото лоби е силно и успя да убеди управляващите да не правят подобни "грешки". В последните месеци само шефът на Фискалния съвет Симеон Дянков продължава да настоява за тази мярка, като напомня, че и в стара Европа не малко страни я прилагат.
Всякави решения, свързани с вдигане на данъци, са опасни за властта - носят загуба на избиратели, на спонсори и прочее. Освен това управлението на фиска е висш пилотаж, а изборът на конкретните мерки е труден. Това се вижда и в разнопосочните коментари на експертите.
"Дилемата е преструктуриране на разходите или вдигане на данъци,
ако не искаме държавните финанси да катастрофират", предупреждава Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Според него, ако не се дисциплинират харчовете на държавата, очертава се 5-6% бюджетен дефицит. И ако разходната част не бъде стегната, ще се наложи вдигане на данъци - например ДДС да се вдигне от 20% на 22%, корпоративният данък да стане 16%, да се вдигнат осигуровките. Дацов, разбира се, предпочита другия лек за бюджета - повече разум в разходите.
Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков също се тревожи за фиска. Според него събираемостта на ДДС е добра, но не е такава, каквато беше планирана в бюджета, а увеличението на заплатите в системата на МВР е ненужно. Предстоят и огромни увеличения на военните разходи - до 5% от БВП до 2035 г.
Повечето икономисти настояват, че с рязане на разходи всичко може да се оправи. Те, разбира се, са прави. Но и за това се иска политически кураж и лидер реформатор, а на хоризонта не се вижда български Хавиер Милей (аржентинския президент, който твори икономическо чудо в Аржентина с крайно болезнени, но ефективни мерки).
Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика, смята, че данъчните ни система е добра и се справя добре с всякакви предизвикателства - временни дефицити, кризи като фалита на КТБ, удари като загубения арбитраж с "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене" и др. Но разходите са проблем и ако харченето продължава така, ще имаме криза, подобна на тази от 2009 г.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика отбелязва нещо много важно: "Вдигането на данъци няма да реши трайно проблемите. А и няма партия, която да застане зад увеличаване на данъчното бреме". Той най-вероятно е прав. Така че, български данъкоплатци, спете спокойно. Вдигане на данъци ще има, но друг път.
