Камбана от качествен бронз с дебел пласт посребряване беше намерена при тържествения вход на открития това лято прекрасно запазен храм в Перперикон от последния период в езическата история на Родопите (втората половина на IV век). Ръководителят на археологическия екип, който преди десетина дни завърши разкопките в античния и средновековен град за сезона – проф. Николай Овчаров, обяви днес най-интересните находки, излезли при проучванията. Камбаната, висока 8 см и тежка над 300 грама, е без съмнение тинтинабулум. Той е висял на портата на езическия храм и със своя звън при поклащането от вятъра, според тогавашните вярвания, е прогонвал злите сили, твърди историкът.

Само на двайсетина метра от прочутия олтар на Дионис в Перперикон по-рано през 2022-ра бе открит прекрасно запазен на височина до 3 м нов езически храм от III-IV век. По всяка вероятност светилището е било свързано с направата на свещено вино. Сега вече е ясно, че край великия олтар през римския период на града е създаден цял култов комплекс от храмове, сред които са тези на Тракийския конник, на източния бог Митра и на обожествените предци, отбелязва Овчаров.

В новооткрития храм и около него археолозите са се натъкнали на многобройни находки от различни периоди, защото в късната античност и средновековието сградата е била многократно преустройвана. По тази причина в горните пластове се намират множество монети от V-VI и Х-ХIV век, както и различни накити, включително нагръдни бронзови кръстове.

В най-долното ниво, под огромната купчина от обработени камъни и керемиди от горните части на храма, се откриват находки от втората половина на IV век. „Това столетие е една от най-интересните епохи в историята на Европа. В 313 г. римският император Константин I Велики признава християнството за една от религиите в огромната държава, но то не се е наложило веднага. През цялото столетие се наблюдава борба на новата вяра с езическите култове, която се води с променлив успех“, припомня проф. Овчаров. До 80-те години на IV век в империята езичеството се е изповядвало съвсем легално. Гонения срещу него започват императорите Грациан (375-383) и Теодосий I (379-395). Но Родопите остават крепост на езичеството чак до 393-398 г., когато планинските траки започват на приемат новата вяра след мисията на епископ Никета Ремесиански. Както е известно, тя започва именно от древното светилище на Перперикон, където бе открита най-ранната християнска църква в Родопите от началото на V век.

Особено важни сред находките от долното ниво на новооткрития храм, наред със споменатата вече камбана, са десетината сигурно датирани монети от втората половина и края на IV век. Особено интересни са монетите, сечени от братята императори Валентиниан I (364-375) и Валент (364-378). Относно камбаната, можем само да гадаем дали тя е била самостоятелна, каквито примери има в Римската империя, или е била част от по-голямо съоръжение, посочва историкът. Както много други сакрални елементи от езичеството, тинтинабулумите са били възприети и в християнството. Тогава обаче те вече не са на вратите, а от лявата страна на църковния олтар.

Тази археологическа година бе пред провал поради спиране на целевите държавни субсидии за няколко водещи археологически обекта у нас, сред които и Перперикон, за пореден път подчерта Овчаров. „По този начин целият товар за осигуряване на средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната подкрепа се достигна до откритието, което буквално променя представата ни за живота и култовете на траките в Родопите“, обобщава той.