„Тази благодатна земя“, Уилям Кент Крюгер

превод Петя Петкова, изд. „Лабиринт“

Имало едно време четирима бродяги – великан, магьосник, фея принцеса и таласъм. Те тръгнали на път, за да избягат от Черната вещица, която ги държала в плен, но скоро разбрали, че бягството не е спасение и трябва да я унищожат, за да бъдат свободни.

Само че не е приказка, а истина, и то жестока и мъчителна. В САЩ, по времето на Голямата депресия, десетки хиляди индиански деца са изтръгнати насила от семействата си и са затворени в държавни училища, като интернати, в които им отнемат всичко – личните вещи, косата, езика, вярата. „Убий индианеца, спаси човека“ е девизът, който развързва ръцете на овластените да разполагат с живота на тези деца както намерят за добре. В много случаи индианчетата са използвани като безплатна работна ръка и са подлагани на физическо и сексуално насилие. Албърт и Оди са братя, единствените бели деца в едно такова „училище“ за индианци, и когато системният тормоз ескалира до непоносимост и довежда до убийства, те двамата заедно с най-добрите си приятели Еми и Моуз поемат с кану по течението на река Галаад, която се влива в река Минесота, която се влива в река Мисисипи…

Еми е на 8, Оди на 12, Албърт и Моуз нямат 18. Преживели са толкова нещастия, че вече виждат Бог като торнадо. Бог е техният пастир, който се грижи за овцете и ги изяжда една по една. Човешката жестокост няма край – колкото и да си видял, все не стигаш до дъното. Нищо не е такова, каквото очакват. Но има още нещо, има и нещо друго. Има и хора като ангели. Оди си мисли за една от учителките: „Присъствието й ми напомняше, че на този свят има и други освен Брикманови и че може би дори сред адските огньове някой ангел върви с кофа студена вода и черпак.“

Четирите деца преживяват своята одисея. Самият Оди, музикант и разказвач на истории, е наречен от майка си Одисей и е роден в къща на улица „Итака“. В неговото сърце никога не угасва копнежът за дом, за любов, сигурност и вярност. Той непрестанно се забърква в приключения, изкушенията се вият около него и го примамват, той тласка малката им разнородна група в различни посоки и макар че иска да бъде „добрият пастир“, постоянно се забърква в неприятности. Епосът „Одисея“ е кодът за разбиране на всички странни, страшни и прекрасни събития по време на странстването. Те срещат сирени, вещици, варят в казан магическа отвара, която преобразяват мъжете в свине, попадат в плен на циклоп – Джак, когото Оди убива, но не съвсем… По пътя всеки от тях открива истината за себе си, за своята история, таланти и цели в живота. 

Горчивината и божествената сладост от приятелството и любовта; природата, която може да бъде убийствено неотзивчива, но и омагьосващо красива; непознаваемите дълбини на човешкото сърце. Добротата и щедростта като непобедими сили. Прошката и всички други чудеса, не по-малки от нея. Всичко това се излива в романа като пълноводните води на Мисисипи, животворни и унищожителни в различните мигове от плаването на всеки човек. Уилям Кент Крюгър е създал великолепна история, в която читателят потъва и се оставя на думите да го носят. Четенето на тази книга е дълбоко и разтърсващо преживяване. Това, което се случва с малките пътешественици, ни кара да се усъмним във всичко, в което сме вярвали, а после отново потвърждава, че има смисъл да обичаме и да се надяваме на доброто, да се доверяваме и да протягаме ръка. Всичко описано се опира на исторически факти, но все пак е просто приказка. „Както ви казах в началото, това е стара история. Останали са малцина, които си спомнят тези събития. Но вярвам, че когато разказваш история, сякаш пращаш славей във въздуха с надеждата, че песента му никога няма да бъде забравена.“